Чудесно време, квалификация по спускане и състезание по 4-крос включваше програмата на втория ден от Shambhala Open Cup 2011.
Денят започна с тренировки по спускане, които бяха удължени заради съвпадението между нашето състезание и последния ден от подобна проява на парапланеристите, заради което сутринта опашката на лифта бе още по-голяма от вчера.
Този път реших да поема пеша отдолу нагоре, за да си припомня колко стръмна е последната част на трасето преди вливането му в пистата за 4Х. След като с триста зора издрапах до пада при сипея и погледах малко как някои оцеляваха, а други сякаш не забелязваха една от най-трудните части от пътеката, продължих нагоре до секцията, която може да служи за измерване на широчината на кормилото. Някои обаче минаха твърде близо до дърветата…
Главната ми цел за деня бе новият участък след втория голям скок в горната част на трасето – стръмен, назъбен и каменист, той сякаш приканваше участниците от клас UCI да го атакуват агресивно, вдигайки пушилка след себе си.
За жалост обаче най-бързата линия явно бе вдясно от голямата канара в средата на пътеката, която иначе би направила от тази секция достоен съперник на “Каменна река” по отношение на зрелищност.
Най-бърз в квалификацията бе британецът Бен Бейкър, който спечели състезанието и през 2010 г. Неговото време от днес е 04:01.48. Сънародникът му Робърт Смит е втори с 04:06.94. Колко ли ще успеят да свалят тези двамата от времето си по време на финалното спускане утре?
Бейкър със сигурност е минал пред обектива ми достатъчно бързо, за да не забележа с какъв велосипед е, но малко по-късно, докато чаках да се кача на лифта при горната станция, там пристигна Ники Титев (собственикът на Ram Bikes) с един сигнално зелен Specialized Demo 8. След като не скрих учудването си от смяната на марката, Ники ми показа някои детайли от велосипеда:
Да, става дума за един от байковете на Брендън Феърклоф от отбора на Specialized/Monster Energy, който в момента е у нас и е в ръцете на Бен Бейкър, дал най-доброто време днес (събота, макар че вие ще го прочетете най-рано в неделя). Остава да видим дали велосипедът на Феърклоф и уменията на Бейкър ще донесат на британеца победата и в неделя.
Що се отнася до нашите спускачи, те определено нямаха късмет днес. По адрес на Митко Гайдов разбрах за поне две сериозни падания, включително и на квалификацията. Росен Ковачев (на снимката) също падна там, но въпреки това е с най-добро време сред българите и на шесто място в UCI класа – 04:17.65.
Заради удължената тренировка по спускане, цялата съботна програма бе пренаредена, като квалификацията за 4Х започна в 17 ч, а финалът в 18 ч.
Този път участниците в тази зрелищна дисциплина не бяха много, като за съжаление отсъстваше и “абонираният” победител в последните години – британецът Мартин Огдън (по принцип той възнамеряваше да се включи, така че явно нещо важно го е възпрепятствало). Поради това състезанието приключи сравнително бързо – в три рунда, започвайки директно от четвъртфиналите.
Преди това обаче Илинда Евтимова (Drag Racing) и Ева Димитрова (Чета ++) решиха да разнообразят спускането със старт рамо до рамо. Не знам дали резултатът от този дуал влезе в официалното класиране, но за протокола – Илинда успя да дръпне на Ева и спечели надпреварата.
При мъжете състезанието бе изцяло между българи и румънци – лисваха руснаците и украинците и споменатият вече виден представител на Великобритания.
Резултатът може да бъде обобщен с репликата на един от българските участници – “Много са груби, трябва и ние да се научим да се ръгаме повече”. Тези думи всъщност не са казани с лошо чувство, а отразяват по-големия опит на румънските състезатели, някои от които са специалисти в тази дисциплина. Затова не е учудващо, че в рамките на правилата те прилагаха пресираща тактика спрямо българските си съперници, изолирайки ги бързо след старта на по-задни позиции и старателно пазейки подстъпите към първите места в отделните гонки. По този начин някои от фаворитите ни, по-специално Митко Гайдов и Георги Радев, и двамата от отбора на True Riders, успяха да достигнат единствено до малкия финал, спечелен от именно Гайдов.
Тази снимка от полуфинала показва нагледно колко координирано играеха румънците – виждате как Сорин поглежда назад, за да види как се развива ситуацията зад гърба му. Виждайки, че Митко Гайдов и четвъртият им съперник са извън пряка видимост, той направи знак на сънародника си Константин Йордан да укроти темпото и двамата завършиха необезпокоявани, спестявайки сили за следващата гонка.
Единственият българин, който успя да се промъкне до финалния рунд, бе Боби Крумов (True Riders) – там обаче той бе подложен на същата преса и остана четвърти. Най-бърз във всички гонки бе Сорин Парау (Румъния), следван от сънародниците си Геза Кинда и Яносиу-Ханган Раду.
За съжаление, доколкото разбрах, при една от гонките Богдан Андреев от Ram Bikes е паднал доста лошо на финалния скок на 4Х трасето и най-вероятно ще пропусне утрешния старт в спускането. Повтарям, това е непотвърдена информация.
Доволни и позиращи за снимка – първо “официално” състезание за новосформирания отбор True Riders, който автоматично се превърна в един от най-големите и силни български тимове.
Съдиите, отговарящи за времеизмерването, и тази година имаха доста работа. След финала на 4-кроса те все още обработваха резултатите от отворения клас в спускането, обсадени от журналисти, мениджъри на отбори и състезатели, чакащи да се сдобият с тях.
Като стана дума за тези резултати, ето ги накратко по групи:
При жените най-бърза бе Татяна Шуняева (Русия), следвана от Илинда Евтимова и Ева Димитрова. В групата има общо 5 участнички, които утре ще се борят за призовите места.
При юношите Петер Халаган (Словакия, Novatec) завърши с убедителна преднина от половин минута.
Браво и на Христо Тодоров, който зае второто място, изпреварвайки съперници с доста повече състезателен опит от него.
Теодор Тодоров (Drag Racing) пък беше най-бърз при твърдаците.
Сорин Парау (Bike Xpert) бе най-бърз не само във 4-кроса, но и в групата DH Open мъже. След него се наредиха руснаците Павел Фомин (The Family) и Константин Тимофеев (ZRT). От българите в тази група най-бърз бе Дидар Амин – на пета позиция.
А Софчо би Зозев! 😉
