В първия от трите дни на състезанието по спускане и 4Х над Сопот имахме страхотен късмет с времето, което напълно опроверга прогнозите. Като се показа едно слънце от сутринта, като излезе и лек ветрец да пораздуха последните облаци, и до вечерта небето бе синьо, а слънцезащитният крем бе продуктът, който всеки от кибиците по склона мечтаеше да е взел със себе си.
На трасето толкова му трябваше, за да изсъхне. Обилните валежи в четвъртък бяха оказали много благоприятно въздействие върху горната част на пистата, където прахта се беше слегнала и състезателите не бяха съпроводени от обичайната пушилка след себе си. До следобеда почти никъде не бе останала кал.
Споменах ли четвъртък? Официално, той също е част от програмата – ден, предвиден за записване и за пешеходен оглед на трасето. Не знам колцина бяха тези, които са излезли в дъжда да оглеждат линии, защото аз изобщо не си подадох носа извън квартирата. За сметка на това помагах на няколко участници с правилната подготовка за състезателните дни:
Независимо кой как беше провеждал подготовката си, в петък сутринта всички се бяха наредили на опашката за лифта, която имаше доста внушителен вид.
По трасето имаше доста промени в сравнение с миналата година. Някои участъци бяха изцяло нови, но тях реших да си ги оставя за втория ден:
В долната част отново се кара по старата пътека, с пада в стръмния сипей, след това се пресича трасето за 4Х и с 1-2 нови скока се излиза на финалната права.
„Четниците“ летяха бързо и ниско, както сме свикнали да ги виждаме. Забележете на какво разстояние от земята е кормилото на Руси!
Росен натискаше здраво и по най-преките линии – къде го намира това сцепление, особено когато и двете му гуми нямат контакт със земята…?
Ева Димитрова и Илинда Евтимова бяха с нови велосипеди и вероятно затова усмивките им се виждаха дори под каските. Ани Томева също бе по трасето със своите съотборници от Златица. Всички наши дами обаче ще срещнат сериозно предизвикателство в лицето на състезателката, която на горната снимка прелита скока над пътя – не знам как се казва и откъде е (вероятно е рускиня), но е по-бърза от половината мъже!
Към 15:30 следобед под тежестта на над 200 участници лифтът грохна и на много от тях се наложи да повисят около час във въздуха, докато повредата бъде отстранена. За тяхно щастие това се случи точно в най-топлата част на деня, макар че и тогава вятърът, който подухваше, бе пронизващ и хладен.
При толкова много участници, повечето от тях едва ли успяха да направят повече от 3-4 спускания. Въпреки това най-добрите минаваха с плашеща скорост през трудните секции като „Каменна река“.
Митко Гайдов с новия екип на True Riders – вероятно знаете, че през 2011 г. има доста размествания на състезателите в отборите. Новият тим на Гайдов със сигурност ще бъде един от силните ни отбори, тъй като в него карат и Георги Радев, Боби Крумов и други талантливи карачи, които до миналата година бяха в състава на Ram Bikes.
Без милост към твърдаците – по трасето над Сопот или трябва да караш мъжки, или е по-добре да гледаш отстрани как го правят другите.
Момчетата от словашкия отбор Novatec пак са тук и макар че в първия ден предпочетоха повече да оглеждат линиите, бъдете сигурни, че могат и да ги карат мъжки. Всъщност в късния следобед един от тях реши все пак да мине с пълна газ през Каменна река, докосвайки земята има-няма 3 пъти…Стана толкова бързо, че дори с обектив тип „рибешко око“ не успях да го уловя целия в кадър.
За пръв път имах възможността да поснимам с такова „стъкло“, взето назаем – зрителният ъгъл е огромен, изкривяванията понякога са нереални, а за най-пълен ефект трябва буквално да се навреш под гумите на карача. Страшен кеф!
Утре (събота) е стартът на 4Х състезанието (следобед) и квалификациите за DH финала в неделя – с други думи, ще става все по-интересно!
