Shambhala Open Cup 2010 #2

Ако преди година някой бе казал, че в България ще има две състезания, лицензирани в клас 2 на UCI (Международния колоездачен съюз), привличащи чужденци и вдигащи нивото на каране, вероятно повечето хора биха поклатили глава с недоверие и биха казали нещо иронично от типа: „Вие чувате ли се, та досега едва се правеше по едно DH събитие на година!“. Е, 2010 година се оказа различна и, надявам се преломна, като есенното (второ) издание на Shambhala Open Cup над Сопот маркира края на състезателния DH сезон у нас, в който видяхме няколко сериозни старта в тази дисциплина. Към обобщенията за силния сезон обаче ще се върна в някоя следваща статия, а сега да погледнем набързо как протекоха състезанията по спускане и 4-крос на 9-10 октомври.


Две са нещата, които ми направиха най-силно впечатление във второто издание на Shambhala Open Cup 2010 – по-малкият брой участници и по-високото ниво на каране в сравнение с пролетната надпревара.

Всеки, който е бил в Сопот на 1-2 май, знае какво стълпотворение от хора се наблюдаваше там. Само участниците наброяваха около 300 души! Сега бе по-различно, хората бяха поне два пъти по-малко. Липсваха около половината от българските участници – в края на сезона някои нямаха пари или свободно време, други бяха контузени, а нищо чудно някои да са били просто уморени. Най-изненадващо за мен бе отсъствието на руския контингент, който обикновено е доста стабилен в сопотското състезание. Не знам каква е причината за това, но руснаците и украинците не бяха на линия. Нямаше и нито една жена. Затова пък гостите от Великобритания се бяха увеличили и именно те се оказаха мерилото за клас в карането и основни кандидати за призовите места.

По-малкото участници не бяха непременно нещо лошо. По трасето бе съвсем спокойно, състезателите можеха да направят по 7-8 спускания на тренировката в събота, което бе добре дошло за тях, след като в петък лифтът не работеше заради силен вятър. От стартовите списъци обаче липсваха и много имена, които ми се щеше да видя по трасето. Все пак повечето от най-добрите ни спускачи бяха там, за да закрият състезателния сезон.

За съжаление на старта в дисциплината 4-крос застанаха само 13 души – твърде малко, за да се доближи надпреварата до нивото от месец май. Състезанието приключи необичайно бързо, само с няколко гонки, а финалистите не изненадаха никого, както и подреждането им на челните места: Мартин Огдън (Великобритания) отново бе недостижим за първото място, Димитър Гайдов (Ram Bikes) завърши втори, карайки този път с твърдак, Геза Кинда (Румъния) е трети, Георги Радев четвърти.

При това положение главната интрига през уикенда бе в състезанието по спускане. Както казах, британците бяха основни фаворити, особено в UCI класа, където всъщност попаднаха повечето от участниците, включително и представителите на българските клубове и отбори. Най-много се спрягаха имената на Алекс Бонд (участник в байк-филма Uprising) и Робърт Смит (редовен участник в СК с чести влизания в топ 80 и с второ място от пролетното състезание в Сопот), но и други техни сънародници правеха впечатление с карането си.

Трасето бе идеално – благодарение на дъждовете от предишните дни почвата бе твърда и слегната, без обичайния за Сопот прахоляк и без да е кално. Със сигурност това е една от причините  времената на почти всички да са по-добри от тези през месец май. (Другата причина е подобряването на уменията през 2010 г.) По трасето имаше отделни нови елементи, но като цяло си беше такова, каквото го знаем от пролетта. На някои места може би бе малко стеснено от растителността, но да си призная, не го обходих цялото. Повечето участници определено бяха доволни от състоянието му.

Не може да се каже същото за организацията, срещу която мнозина имаха забележки. Моята най-сериозна е по отношение на маршалите – може би одъртявам, но повечето от тях ми изглеждаха като деца на 12-13 години и се държаха подобаващо за такава възраст. Дори и след забележка те не спираха да се лигавят и да се занимават с глупости, вместо да погледнат по-сериозно на задълженията си. За щастие този път нямаше много работа за тях, но е добре, че те самите не успяха да създадат проблемна ситуация някъде по трасето, защото определено се опитваха. Явно ограниченият избор на кадри за длъжността „маршал“ в Сопот продължава да е основен проблем при организирането на Shambhala Open Cup 2010. Състезателите имаха и други забележки, например по отношение на лифта, който излязъл в обедна почивка и други подобни неуредици, но по тях ми е по-трудно да взема отношение, без да съм пряк свидетел. Все пак не приемайте оценката ми в черни краски – обявената програма се спазваше доста точно, промените в нея се обявяваха своевременно, с времеизмерването май нямаше сериозни проблеми, трасето бе добре подготвено и обезопасено. Така че състезанието си бе хубаво въпреки поведението на малчуганите с цветни жилетки.

Времето също бе благосклонно към гостите на Сопот. Сутрините и вечерите бяха студени, но през деня слънцето огряваше дори в гората и висенето край трасето бе приятно занимание. Дали може да се каже същото за возенето на лифта не зная, но все пак на фона на предходните и следващите дни, този уикенд бе малък слънчев оазис в дъждовния засега октомври.

Квалификацията протече по обичайния за тази година начин – без предварителен стартов списък, всеки сам преценяваше кога точно и след кого да стартира. Тъй като всичко приключи за около час, последва дълга следобедна почивка, докато стане 15:00 ч, за да бъде даден стартът на финалното спускане.

Първи по ред бяха твърдаците – тези храбри „мазохисти“, които обичат да „засрамват“ с времената си някои от хората с DH велосипеди. Този път двама от редовните претенденти за добро класиране в тази група липсваха, но въпреки това броят на смелчаците с твърди колела бе учудващо голям – над 10 души. Тримата най-бързи ги знаем и от другите състезания през сезона – най-добро време даде Виктор Цивнев (Piratka DH Team), следван от Божидар Бахчевански и Теодор Тодоров (КК „Алекси Николов“).

Следващата категория бе тази на юношите, които не са лицензирани към UCI. И тук имаше десетина души, като най-бърз бе Кристиян Милчев (Чета++). Най-сетне, бих казал, тъй като този младеж кара изключително красиво и достатъчно бързо, за да заслужи място на подиума. Втори остана Михаил Банов от SPR team, а трети е Константин Димов (Drag Racing). И двамата са добре познати призьори през 2010 г., доказаха го и в последния старт за сезона.

Колкото и да е странно, в категорията „Мъже“ (нелицензирани) имаше само чужденци от Румъния и Великобритания. Тук челните места бяха окупирани от румънците – Яносиу Раду (Playbike) е пръв, Геза Кинда (Burn) втори, а Игнат Паул (Playbike) трети. Трябва да отбележа, че времената, дадени в тази група, не бяха никак лоши и биха осигурили добро класиране и в UCI категорията.

Именно групата на лицензираните състезатели бе най-голямата в това състезание. Доскоро броят на българските спускачи, регистрирани в UCI, клонеше към едноцифрено число и включваше най-вече хората, състезаващи се и в чужбина, но сега дори и карачи, за които не бих предположил, че карат за нещо повече от кеф, вече имат UCI номер от типа BULxxxxxxxx. Съревнованието с британските състезатели обаче не бе леко и само Росен Ковачев (Drag Racing) успя да се доближи до място на подиума, завършвайки с четвърто време. Първите трима бяха от държавата с абревиатура UK и се казват съответно Алекс Бонд (Team Skene), Робърт Смит (3Smith/Santa Cruz) и Нейтън Ваялс (Borderline/Solid UK). До осмата позиция в класирането отново следват чуждестранни имена, а Тони Денев и Стивиан Гатев (Mountain Hill) допълниха челната десятка.

За съжаление двата дни каране не минаха и без падания, които при това ниво на каране често са със сериозни последици. Един от англичаните счупи доста брутално ръката си в събота, а Сашо Илиев (един от най-добрите ни спускачи тази година) се сдоби със сериозни натъртвания.

Имаше и доста технически проблеми, най-тривиалният от които е спукана задна гума. Ники Титев (на снимката) пострада от това и на квалификацията, и на финала. Един от англичаните, който бе с отлично време на квалификацията, също се раздели с надеждите си за добро класиране заради такава повреда. Явно бруталният камънак в горната част на трасето (включително участъкът „Каменна река“) взеха своите жертви.

Като стана дума за „Каменна река“, дотам не се качих, но това е мястото, което маркира най-ясно разликата в нивото на каране, натрупана през последните месеци. От някои видеоклипове в интернет може да се види как най-добрите минават с ужасна скорост и буквално с два скока оставят зад гърба си камъните с размер метър на метър. През май нещата не изглеждаха така!

А как ли ще изглеждат догодина?

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>