Искаше ми се тази статия да звучи съвсем различно – като разказ на участник, а не на кибик край трасето. Кроях планове още от миналата година, записах се с верни авери в щафета, която кръстихме „Корояд“, заради навика ни с Митака Щуров да гризваме кората при почти всяко каране, което се престрашим да направим заедно, но уви, една дребна, но досадна контузия от претоварване (получена точно при поредното храсталясване с Щуров) ме лиши от възможността да участвам в може би най-предизвикателното издание на 24-часовия маратон, организиран от велоклуб „Крива спица“.
„Може би“, защото е условно да се говори за по-трудно или по-лесно състезание, когато става дума за хора, изправени срещу часовник, отброяващ часовете на едно денонощие, в което те трябва да направят колкото могат повече обиколки, ако искат да се доберат до челните места в класирането. При по-лесно трасе това означава по-високо темпо и повече изминати километри. При по-труден терен означава повече пресметливост, правилно разпределение на силите, избор на подходящи гуми и т.н. Във всички случаи е необходима неимоверна воля и силна психика, освен чисто физическа мощ в тялото. А при технично и кално трасе в лошо време и екипировката става от жизненоважно значение. Така че да, по мое мнение това беше най-трудният 24-часов маратон до момента, но може би не за всеки е било така!
Относно организацията на събитията на „Крива спица“ вече сте свикнали да прочитате обобщения, състоящи се от една дума – отлична! Това състезание не бе изключение. Ако някой се съмнява в оценката ми, нека просто прочете мненията на участниците във форума – те би трябвало да са много по-чувствителни от мен към пропуските и въпреки това ще ви е трудно да намерите критики към начина, по който бе проведено мероприятието. И веднага искам да наблегна на това, че за хората от пловдивския велоклуб 24-те часа бяха не по-малко изтощителни, отколкото за повечето състезатели, тъй като те всъщност се отчетоха с още по-продължителен работен ден – вероятно над 30 часа, като се включат предварителната подготовка и довършителните занимания (награждаване, почистване, обработка и публикуване на резултатите и т.н.). Така че похвалите няма как да им ги спестя и този път!
Редно е да споменем с добра дума и спонсорите на това събитие, тъй като по време на криза такива не се намират лесно, особено за по-тясно специализирани формати, какъвто е 24-часовият маратон. Top Bikes предоставиха цял велосипед, Craft се включиха с множество награди, както и магазините „Земен Рай“, Yess Bikes и XCoSports. Nestle Bulgaria също за пореден път подкрепиха проявата (и участниците – с вафли Lion).
Като казах, че форматът на състезанието е тясно специализиран, не го разбирайте като „слабо посещаван“. Напротив – 24-часовият маратон през 2010 г. за пореден път отбеляза забележителен ръст от гл.т. на участници и публика. За да бъда по-точен, всички налични места (80 на брой) за състезатели бяха заети, при това още в първите дни, обявени за записване. Организаторите ограничават броя на участниците, за да са сигурни, че ще могат да се справят с предизвикателствата от организационна гл.т., но както е тръгнало, догодина май ще трябва да мислят за увеличаване на капацитета, тъй като броят на желаещите да се пробват в това предизвикателство няма да намалее. Те и сега бяха повече, т.е. със сигурност имаше желаещи да участват, които не се бяха вредили. Други пък баха (бяхме) възпрепятствани по една или друга причина. Това са и част от хората, които уважиха надпреварата като публика – имаше и много други, които дойдоха просто от интерес, като много от тях стояха и двата дни, включително и по време на нощната смяна. Така че 24-часовият маратон продължава да е едно от най-популярните състезателни събития в българския календар.
През 2010 г. състезанието се проведе и по ново трасе. Старт-финалната зона бе в района на хижа „Здравец“, т.е. съвсем в планината. Такъв бе и маршрутът – съвсем планински, т.е. още по-забавен и техничен спрямо предишните две години. Няма възможността да го обходя целия, но се започваше със стръмно изкачване по широка пътека, след това имаше черни пътища и пътеки, преди да се стигне до гвоздеят на програмата – основното спускане, което бе по страхотна горска пътека, включваща интересни и разнообразни предизвикателства – корени върху страничен наклон, прагове, завои, стъпала… И сега, като се сетя за нея, като погледна снимките, ме хваща яд, че нямаше как да участвам. Мога само да си представям и да съдя по думите на приятели колко приятно е било карането по нея! Разбира се, приятно не винаги означава лесно – дори и най-опитните спускачи сред 80-те участници са изпитали трудности, когато дъждът разкаля трасето и намокри корените. На много хора им се наложи да слизат и преминават пеша по-опасните участъци, други посетиха дерето, но всичко това е част от надпреварата и удоволствието. Важното е, че в края на 24-те часа нямаше нито една сериозна контузия, но пък изобилстваше от уморени усмивки или възторжени обяснения за „дрифтове“ (модерен сред младите заместител на думата поднасяне/занасяне) в тъмната част на деня.
Дъждът. Споменах го няколко пъти. Още от сряда/четвъртък прогнозата за времето бе безмилостна – уикендът нямаше да е слънчев. На път за Пловдив за момент ни споходи оптимизъм, когато слънцето напичаше в колата преди Пазарджик, но бърз разговор с пристигнали вече при хижа „Здравец“ хора разкри, че там вали. После спря, по време на старта ръмеше, след първите 1-2 обиколки облаците се вдигнаха по-високо и надеждата, че ще ни се размине отново се надигна. Но привечер дъждът се завърна – този път с намерение да остане по-дълго, като неканен гост, когото си длъжен да приемеш и да си направиш купона въпреки присъствието му. За кибиците, стоящи на сухо под шатрите, купонясването не бе проблем, ама хич! От състезателите обаче се искаше силна воля и добра екипировка, за да продължат в тези условия, и повечето от тях го направиха!
Пристигане. Тия момчета от щафетата „Колоритен Мамут“ май се канят да карат здраво… Гледаш ги такива засмяни, пък дошли да бият другите. Отборът им се оказа недостижим с общо 24 обиколки. За малко да излязат извън предвидените от организаторите квадратчета на таблото!
Настаняване. Увеличаването на клубовете по планинско колоездене през последната година се усети отчетливо в лагера край старт-финалната зона. Навсякъде бяха разпънати шатри, украсени с името и емблемата на съответния клуб – човек само трябваше да си избере към коя група да се присламчи за купона вечерта.
В очакване. Още са чисти, сухи и добре смазани. А какво ще срещнат в следващите 24 часа…
А пък този очаква да се сдобие с нов притежател. Макар че критерият за получаване на голямата награда не бе предварително обявен, на място стана ясно, че велосипедът ще отиде при соло-отбора или индивидуалния участник, който направи най-много обиколки. Оставаше да видим кой ще е това.
До фото-финиш не се стигна, но тези другари са се подготвили да заснемат фото-старт.
Старт! През 2010 г. 24-часовият маратон бе наистина масово състезание. Дори само с по един участник от щафетите, т.е. общо около 50 души, стартовата група бе внушителна!
Всъщност и фото-старт не бе нужен. Станимир Чолаков от споменатата по-горе щафета „Колоритен Мамут“ се изстреля като на класическо ХС състезание и преди да се стъмни направи цели 6 обиколки, без да спира, сред които и най-бързата – 43 мин 30 сек. Така той осигури комфортен аванс на съотборниците си, а те също не бяха дошли на разходка.
В първите обиколки след него по трасето се движеше казанлъшкото трио в лицето на соло-отбора Тодор Ангелов/Десислав Неделчев и Мирослав Алексиев като индивидуален участник. По петите им бе и Недко Дянков от Габрово.
Първо поемане на щафетата.
Камбата чака своя ред и гледа строго.
Ситният дъждец спря и за мен бе време да разгледам долната част от пътеката за спускане, където някои от участниците се забавляваха със слалом между камъни…
… и лавиране в завои.
Същински улей за бобслей. В тъмните части на денонощието, когато напоителният дъжд напълно разкаля пътеката, участниците са доказвали в този участък, че и колелото може да се използва като шейна.
Миналогодишният победител Стефан Тодоров този път завърши на 14-та позиция в категория СОЛО Мъже.
Пътеката завършваше с няколко криви стъпала, които в хлъзгавото си състояние накараха доста участници да заложат на сигурния вариант за преминаване по тях.
В късния следобед реших да разгледам и високата част на трасето. Там обаче ме посрещнаха мъгла и дъжд.
Проверка за допинг при горната контрола… Шегувам се – подкрепителни напитки!
За фотоапарата ми в гората бе тъмно още преди слънцето да се скрие (не че го видяхме през този ден). Недко Дянков, победителят в категория СОЛО Мъже, избира по-лесната линия при едно от първите технични и хлъзгави препятствия.
След това мокрите корени вече не са единични и половината от участниците минават така.
Другите държат здраво кормилото и гледат в правилната посока.
Борба между деня и нощта. С тази снимка Стефан Андонов е успял да запечата цялото състезание в един кадър!
Настане вечер, месец изгрее,
звездите липсват от свода небесен,
другарите пият, дъждът се лее,
а наклонът нагоре никак не е лесен!
На сушинка в шатрите (поне в нашата) също се въртяха обиколки. Основно се състезаваха индивидуалната участничка „Троянска домашна“ и вечните претенденти за титлата – щафета „Мезета“.
В ключов момент от надпреварата се включи и нов съперник – соло-отборът „Шишчета и Ребърца“. Отбор „Корояд“ и неговите гости показаха, че знаят как се ядат и разни вкусни неща – може често да се губим, но не сме загубени! 😉
А през това време някой кара колело…
Утрото дойде! За мен – след осем часа сън. За други, след осем часа каране в мрак, съчетан с дъжд и мъгла (поне до 3-4 ч през нощта беше така, после дъждът най-сетне спря). Калта по трасето изискваше периодично почистване и смазване на велосипедите – в случая Жоро (kibikoff) от „нашия отбор“ помага на Павката, преди последният да поеме по трасето за последната си обиколка.
Един от най-възрастните участници, Димитър Балански, за пореден път впечатлява със здрав дух в здраво тяло!
Великолепната четворка е неуморна по трасето – Десислав Неделчев и Тодор Ангелов (победители в категория СОЛО отбори), следвани от Недко Дянков и Анелия Карагьозян (побидетелка при жените). Тези четиримата ако направят една щафета…
Цяла сутрин по баира се набира, без да спира…
Лесно ми е на мен да си пея, ама на човека от долната снимка не му е – Атанас Тодоров не мигна и не спря да кара цели 24 часа. Той направи 15 обиколки, които му донесоха третото място при мъжете.
Още веднъж, браво на Ани – 13 обиколки, което е повече от почти всички соло мъже (само първите трима имат повече от нея)!
13:00 ч. Край на състезанието. Време е за баня.
И за бира…
И за медали…
Щафетата на габровския клуб „Исполин“ получи за третото си място апетитни награди, които ще им помогнат да продължат активните тренировки в една друга дисциплина. Стана дума за нея по-горе…
Шампанското не пожела да гръмне. То явно не издържа на тежките условия през изминалите 24 часа!
Снимка за спомен на нашия отбор „Корояд“. Благодарности за нея на Стефан Андонов.
Изви се опашка – не за хляб, а за грамоти и награди.
Награди като тази… торбичка. Както се вижда, събира доста!
Пълното класиране можете да видите в сайта на състезанието:
http://mtb24.kriva.org/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=5&Itemid=5
А пълни впечатления можете да добите, ако следващата година се запишете за участие или просто присъствате като публика. Струва си всяка минута от тези 24 часа!
