От 17 до 24 юли за 13-ти път се проведе многоетапното състезание в Алпите, което традиционно отразяваме с кратко представяне на етапите и победителите. Тази година участниците трябваше да се справят с обща дължина 598,2 км и обща денивелация (при изкачване) 19 685 метра.
Снимката е предоставена от организаторите
В първия етап от германския град Фюсен до австриския Имст с дължина 83,76 км и денивелация 2105 м победители станаха Карл Плат и Щефан Заам от отбора Bulls 1. Припомням ви, че те спечелиха надпреварата и през 2008 г., а през 2009-та бяха сред основните претенденти за първото място, докато не им се наложи да напуснат борбата в шестия етап. Още от първия ден на тазгодишната надпревара обаче те дадоха заявка за силно представяне и показаха, че не са изгубили нито форма, нито мотивация. Интересна подробност е и това, че велосипедите на Плат и Заам тази година са 29-цолови и според думите им това определено им помага. Победата им обаче в никой случай не бе безапелационна – тя дойде след финален спринт, в който се включиха още два отбора – вторият тим на Bulls, включващ Тома Диеч и Тим Бьоме и миналогодишните победители от BiXS iXS Pro Team Лукас Бучли и Томас Щол, които завършиха етапа на трета позиция. При ветераните с обща възраст над 80 г. изненадващо с победата се окичиха Удо Болтс и Силвио Вилтшниг (Rothaus-Cube), а при смесените отбори и при жените първите етапни постижения бяха според предварителните очаквания – Пиа Зундщед и Даниел Гатхоф от Craft-Rocky Mountain в първата категория и сестрите Кристине и Анна-Софи Нооргаард от Дания (Rothaus-Cube) във втората.
На следващия ден Лукас Бучли и Томас Щол стъпиха здраво на педалите и завършиха с ценни 35 секунди преднина пред Ханс Гензе и Андреас Куглер, а Team Bulls 1 завърши на трето място (и още секунда по-късно). Отборът на BiXS iXS атакува още при първите изкачвания на етапа, който бе с дължина 76,92 км и внушителна денивелация – 3184 м. В един момент Бучли и Щол водеха с цели две минути, но в последните километри поуспокоиха темпото и съперниците им успяха да се доближат до тях. В останалите категории класирането остана непроменено.
Третият ден с дължина 73, 64 км и денивелация 2504 м завърши с нови етапни победители в лицето на Масимо де Бертолис и Майк Фелдерер от Full Dynamix. Бучли и Щол обаче финишираха само на половин секунда след тях, така че не само запазиха водещата си позиция във временното класиране, но дори увеличиха преднината си, тъй като двата отбора на Bulls завършиха едва на 6-то и 7-мо място. Де Бертолис и Бучли имаха и неприятен пътен инцидент, при който се блъснаха с висока скорост в кола, но за щастие и двамата се отърваха леко и продължиха борбата с пълна сила. При жените, ветераните и смесените отбори водачите за пореден път увеличиха аванса си. Единствената друга категория, освен мъжете, в която се наблюдаваха промени в класирането и различни етапни победители, бе тази на старши ветераните (сборна възраст над 100 години).
Четвъртият ден бе изцяло в Италия и етапната победа за пореден път бе грабната от нов отбор, при това италиански – Adamello Bike Olympia, състоящ се от Марцио Део и Мирко Селестино. Ханс Гензе и Андреас Куглер (Multivan Merida) отново бяха втори, а Масимо Де Бертолис и Майк Фелдерер останаха трети. Отборът на BiXS iXS остана на пето място, но без да показва признаци на умора и запазвайки комфортна преднина във временното класиране.
Петият етап със своите 106,87 км и 3461 м денивелация бе най-трудният в тазгодишното издание на TransAlp. Спечелиха го Ханс Гензе и Андреас Куглер и то така убедително, че поведоха и във временното класиране. Лукас Бучли и Томас Щол завършиха едва на пето място с повече от 5 минути изоставане (заради падане при едно от спусканията) и така загубиха натрупаната преднина от 4 минути в предишните етапи и се озоваха в позицията на догонващи. На второ и трето място за деня завършиха съответно Де Бертолис/Фелдерер и Плат/Заам. При жените и ветераните сценарият остана без промяна, но при смесените двойки победната серия на Пиа Зундщед и Даниел Гатхов бе прекъсната с етапен успех на Милена Ландуинг и Хайко Гутман (Rothaus-Cube).
Колкото бе радостен за отбора на Multivan Merida петият ден, толкова лош се оказа шестият. Ханс Гензе и Андреас Куглер бяха споходени от технически проблеми на няколко пъти и това им коства цели 8 минути. Те зъвъришха етапа на пета позиция и изостанаха до третото място във временното класиране. Втора етапна победа в състезанието извоюва отборът на Full Dynamix – Де Бертолис и Фелдерер, но Карл Плат и Щефан Заам от Bulls бяха само на стотни от тях, което им върна първата позиция във временното класиране. Бучли и Щол зъвършиха трети.
В седмия етап се случиха още по-страшни неща. Три от водещите отбори завършиха с еднакво време, след като тимът на Лукас Бучли и Томас Щол отпадна в последните няколкостотин метра, бидейки на предна позиция. Причината бе, че Щол „изряза“ един завой и се блъсна в лек автомобил в насрещното платно, от което получи достатъчно тежки рани, за да се наложи да бъде откаран в болница. Така състезанието за BiXS iXS приключи по нелеп начин, а Карл Плат коментира по този случай (и не за пръв път), че е наложително последните километри от етапите да бъдат затваряни за движение на леки автомобили, докато не финишират участниците. Първото място бе споделено между Плат/Заам, Гензе/Куглер и Де Бертолис/Фелдерер. Но едва ли някой от тях му се е зарадвал особено…
Снимката е предоставена от организаторите
Последният етап бе спечелен от Масимо Де Бертолис и Майк Фелдерер, които постигнаха и трето място в крайното класиране. Карл Плат и Щефан Заам караха спокойно и сигурно, завършвайки етапа на четвърта позиция, което им бе достатъчно да запазят първото място в крайното класиране. Това е трета победа в TransAlp за тима на Bulls и те споделиха, че това е било най-оспорваното издание, в което са участвали. Трети в последния ден и втори в крайното класиране е отборът на Ханс Гензе и Андреас Куглер. Крайното класиране в другите категории сякаш отдавна бе ясно – сестрите Норгаард при жените, Удо Болтс и Силвио Вилтшниг при ветераните, Пиа Зундщед и Даниел Гатхоф при смесените двойки. При старши ветераните най-бързи бяха Хартман Щифтер и Йозеф Палубер.
