Shambhala Open Cup 2009 – DH и 4Х

Може и да имаме само едно състезание по спускане/4-крос (поне в последните години тенденцията е такава), но пък то става все по-добро. Или поне на мен така ми се струва.

И тази година склоновете над Сопот събраха стотици хора, като само състезателите бяха около 200 души – внушително число, с което напоследък сякаш започнахме да свикваме, когато става дума за тази проява. Имаше хора откъде ли не – от чужденците традиционно най-многобройни бяха руснаците, но се наблюдаваше засилено присъствие и на гърци, румънци, македонци, дори и британци. И не става дума само за суха статистика. Събитието наистина започва да добива отчетливо „международен“ характер – по трасето и около него се чуваха реплики и възгласи на няколко езика, в квартирата ни бяха настанени и дружина гърци, в съседната имаше руски състезатели, в кръчмите прииждаха компактни (или не чак толкова) чуждоезични групи колоездачи…

Предвид това не е учудващо, че организаторите от Shambhala Bike Park и Ram Bikes наложиха английския като „официален“ език на проявата още от момента на обявяването й (той бе използван например при обявяването на програмата и подробностите за възрастови групи и т.н. в сайта на състезанието), а също и по време на събитието, което може би е предизвикало по-странно усещане у част от българите или дори известни неудобства. Все пак не мисля, че някой е останал неинформиран – времето за провеждане на състезанието бе определено още миналата година, потвърдено преди месец, а всякакви други въпроси бяха разисквани надълго и нашироко във Форума на МТБ-БГ и на други места. Що се отнася до промените в програмата, направени на място, те бяха обявявани своевременно на информационните стъкла при станцията на лифта – там се изнасяха и резултатите от квалификациите, стартовите списъци и т.н.

Една от най-важните промени през 2009 г. е разделянето на състезанията по спускане/4Х от тези в дисциплините ХС и траял, които ще се проведат идния уикенд (9-10 май). По този начин програмата стана доста по-гъвкава и ненатоварена, което осигури малко по-спокойни условия за работа на организаторите и даде по-ясен профил на събитието. Да се надяваме, че това разделяне ще постигне и другата си цел – повече участници в ХС състезанието, което този път не се засича с прояви у нас и в чужбина.

Да се върнем към спускането обаче… Голямата новост в Shambhala Open Cup 2009 бе съвсем новото трасе. Толкова ново, че всъщност никой не бе карал по него, което се дължеше най-вече на проточилата се профилактика на лифта, който започна да работи едва на 1 май. Това бе и основната причина за преместването на квалификацията от петък в неделя, тъй като много участници пожелаха да имат известно време за опознаване на пътеката, преди да карат за време по нея. Не разполагам с точни данни, но чисто субективно ми се струва, че новото трасе е малко по-дълго от предишното, а също и малко по-лесно. Като цяло то изобилстваше от виражи и по-гладки участъци в горната част, но предвид хлъзгавата настилка от търкалящи се камъни, не бих казал, че нещата изглеждаха съвсем лесни. В сравнение с предишната пътека скално-каменистите участъци бяха по-малко и по-лесни, а изборът на линии по-ограничен, но… всичко в крайна сметка е въпрос и на субективна оценка, затова не е учудващо, че имаше различни мнения. Някои го харесаха повече от старото, други не. Благодарение на променливите атмосферни условия и ронливата песъчливо-камениста почва имах чувството, че някои участъци се променят в рамките на часове – не драстично, но все пак забележимо, което си е част от играта, де.

Най-голям интерес като че ли привлече долната част – не само, защото дотам стигаха силите за изкачване на по-голямата част от публиката, но и заради един дълъг участък с множество серпентини и почти отвесни прави, чрез които пътеката си проправяше път през толкова стръмен и ронлив склон, че ходенето по него си бе същинско изпитание. Тази част от трасето, обезопасена с мрежи, които да попречат на свободния полет в дерето в случай на грешка, бе една от най-трудните, най-зрелищните и най-красивите (чисто визуално) секции.

По трасето за 4Х нямаше промени, даже в петък все още бе затревено на места, но до старта в събота организаторите и каращите по него го приведоха в обичайния му вид.

За мен бе изключително приятно да забележа публика край трасетата още в петък (обикновено по това време снимането е доста самотно занимание, но не и този път) – причината вероятно се крие в това, че 1 май бе почивен ден, така че по-любопитните за гледане и снимане имаха възможност да проследят и тренировките. Макар че денят не бе много слънчев, успяхме да се разминем без сериозни валежи – те започнаха чак вечерта, когато вече всички бяха по кръчмите или квартирите. За мое нещастие и двете батерии на фотоапарата ми свършиха скоропостижно за има-няма два часа, така че до края на деня си останах само със зяпане в приятна компания. Бях се настанил при споменатите по-горе серпентини и се нагледах както на майсторски минавания, така и на падания и „оцелявания“. За хората с DH велосипеди завоите бяха прекалено тесни, а пък тези с твърдаците пристигаха отгоре с отмалели ръце и крака, което не правеше задачата им по-лека, въпреки по-добрата маневреност на байковете им. Като цяло през този ден хората, които минаваха участъка чисто и бързо, бяха малцина.

В събота преди обяд отново се „паркирах“ в тази част от трасето. Както казах, там бяха едни от най-красивите секции, които предлагаха добри възможности за снимане, при това в непосредствена близост до трасето за 4Х, където хората отрано тренираха или караха за удоволствие. Към обяд дойде време и за квалификацията в тази дисциплина, която да определи финалистите и реда за стартирането им. След нея имаше „обедна почивка“ до 15 ч, по време на която част от участниците (и в двете дисциплини) продължиха да тренират, други просто се забавляваха по 4Х трасето (Денис с охота демонстрираше своя no-hander), а трети мързелуваха на шарена сянка (за радост на всички слънцето бе пробило облаците и нещата придобиваха все по-хубав вид).

Към 15 ч състезателите по 4Х започнаха да се струпват на старта, а около трасето се образува позната верига от хора, готови да снимат и да „овикват“ участниците в тази най-зрелищна дисциплина. Фаворитът сред българите бе Митко Гайдов (Ram Bikes), но той бе изправен пред много силна конкуренция. Тук бяха миналогодишният победител Мартин Огдън (Великобритания), неговият основен конкурент тогава Пиер Мине (Франция), няколко силни участници от Русия, както и винаги опасният Сорин Парау (Dinamo Secrom) от Румъния. Изходът от надпреварата при мъжете бе наистина трудно предсказуем.

Преди тях обаче стартираха жените (само три на брой), при които Виктория Савилова (Русия) очевидно нямаше проблеми със спечелването на първото място. При юношите след четвърт- и полуфиналите в борбата за подиума се включиха двама руснаци – Кирил Иняткин (bikerZZone) и Яков Остер, победители в своите рундове до момента, и двама българи – Тодор Ганчев (Велос) и Светослав Димитров. В крайна сметка руските младежи надделяха над нашите момчета и заеха първите две места.

Междувременно при мъжете се бе оформил фаворит в лицето на Мартин Огдън, който спечели убедително в двете гонки по пътя към финала. Същото направи и Сорин Парау, но Митко Гайдов и Денис Зарецкий също показаха, че са в отлична форма. Преди „малкия“ финал (от 5-то до 8-мо място) при мъжете от притъмнялото небе започна да вали достатъчно силно, за да принуди част от публиката да се изнесе към шатрите край лифта и да наблюдава оттам последните две гонки. В борбата за първото място Оги отново бе най-силен, следван плътно от Зарецкий, докато Гайдов и Сорин водеха собствен двубой малко по-назад. За радост на публиката Митко надделя и спечели третото място.

Неделята започна обещаващо със синьо небе и приятно топлещо слънце. За мен бе време да се кача догоре и да разгледам цялото трасе, така че едва дочаках пускането на лифта заедно с доста от състезателите. През този ден се застоях най-дълго около скока над пътя и виражите преди него – един доста зрелищен участък, около който постепенно се събра немалка група зяпачи и снимачи. На мен скокът ми изглеждаше доста труден – изхвърля те нагоре и трябва да прелетиш целия път (поне 4 м), за да паднеш на попивката, след която имаше един раздрусващ каменист участък преди да се стигне до спасителния вираж наляво. Преди попивката наклонът бе обратен (леко нагоре), така че късият полет не бе за препоръчване и велосипедите на тези, които не успяваха да прелетят тази част, се „продънваха“ с плашещи звуци при приземяването. По-голямата част от участниците изобщо не се и опитваха да преодолеят трудното препятствие и минаваха по обходната линия, което правеше минаването на най-добрите още по-забележително.

Бидейки нагоре по трасето, не знаех кой е бил пръв на квалификацията, но кръгът на „заподозрените“ не бе твърде широк. Впоследствие разбрах, че най-доброто време е било на Росен Ковачев (Drag Racing), което не бе учудващо, но не бе и успокояващо за него, тъй като конкуренцията в лицето на Денис Зарецкий, победител миналата година, и Митко Гайдов бе много сериозна. Сорин също не бе за подценяване. За жалост Калин Рахнев тази година нямаше как да участва, за да направи нещата още по-завързани. Трасето с една възможна линия в повечето участъци бе предпоставка за особено оспорвана надпревара, в която дори и дребните грешки можеха да костват много, да не говорим за падане или неизправност.

Както обикновено, първо стартираха жените. Виктория Савилова и тук бе най-бърза, следвана от Илинда Евтимова (Ram Bikes) и Марина Кирилова.

След това бе ред на юнаците с твърдаците. Имах възможността да ги наблюдавам на един от по-трудните участъци по трасето – стръмен, поизровен и с два остри завоя. Личеше си, че им е трудно – някои от тях вече трудно удържаха байковете си по тежкия терен, а изпод шлемовете се виждаха напрегнати погледи, вперени в поредното препятствие за духа и тялото. Постепенно обаче нещата се промениха с идването на най-добрите в тази група, чието преминаване бе видимо по-чисто и създаваше илюзия, че участъкът всъщност не е толкова труден (а той си беше тежък!). Най-яркият пример в това отношение бе даден от Любомир Недялков (Sprint), за когото после разбрах, че е дал най-добро време в категорията. Преминаването му бе като по конец – бързо, гладко и уверено.

За финала на юношите и мъжете отново бях на познатото място при серпентините. Там бе най-весело, пък и слизането надолу бе трудно заради наличието на доста хора, „накацали“ по стръмния склон, за да наблюдават състезанието. В началото всичко изглеждаше нормално, но когато дойде ред на карачите с по-добри времена от квалификацията, видях, че повечето от тях значително са „дръпнали“ след два дни тренировки и преминаваха острите завои значително по-бързо и чисто, отколкото в петък. При юношите най-добре се представи Яков Остер (Русия), следван от Стивиан Гатев и Жельо Желев (Syndicate Bourgas).

Така дойде времето и за най-силната група – мъжете. Трудно бе от един участък да се прецени кой ще е победителят – всички в топ 10 изглеждаха достатъчно „луди“ за целта. В крайна сметка обаче измервателната апаратура отчете най-добро време за Росен, с което титлата се „върна“ отново в български ръце. Денис Зарецкий остана втори, само на три секунди, което при такава дължина на трасето и продължителност на карането над 7 минути, е съвсем минимална разлика. На трето място остана Митко Гайдов, за жалост след падане по трасето.

За щастие тази година и контузиите като че ли бяха по-малко. Не че 6 счупвания първия ден и още 2-3 през втория са „нищо“, но като че ли са в рамките на нормалното с оглед големия брой участници. А може да е било и въпрос на късмет, тъй като страховити падания съвсем не липсваха – най-страшното, което аз видях, бе „човката“ на Цанко Цанков от скока над пътя, но чух и за други сериозни „ситуации“, за щастие без твърде тежки последствия.

Както казах и в началото, беше хубаво състезание! Със сигурност за всеки от присъстващите/участващите има неща, които не са му харесали или могат да са и по-добре, но като цяло всичко вървеше по план и без усложнения, карането бе на ниво, забавленията също. А като гледам колко снимки са публикувани в темите във Форума, има „материал“ за една година напред, когато очакваме следващото издание на Shambhala Open Cup.

Не пропускайте и състезанията по ХС и траял на 9-10 май – Сопот е хубаво място не само за спускане и 4Х!

Коментари във форума