През изминалата година сдружение „Байкария“ инициира създаването на „Правилник за определяне на типове маршрути, ниво на техническа трудност, графични знаци и начини за маркиране на маршрути за планинско колоездене в България“. Както се казва и в самия документ, „това заглавие звучи страшно и дълго, но в крайна сметка зад него се крие опит да поставим основа за уеднаквяване критериите за подбор и маркиране на „официални“ МТБ маршрути у нас.“ За какво всъщност става дума?
Приетият документ не е нормативен акт, нито пък административен или каквто и да е друг акт на държавен или обществен орган, поради което няма никакво задължаващо действие. Характерът му е изцяло (макар и силно) препоръчителен, а целта е да бъдат представени правила и методика за маркиране на веломаршрути в планината, които ако бъдат възприети и прилагани от хората и организациите, които се занимават (или ще го правят в бъдеще) с подобна дейност, да доведат до яснота за крайните ползватели на подобна инфраструктура.
Правилникът бе предложен в „суров вариант“ от сдружение „Байкария“, след което последваха обсъждания по същество както на живо, така и „виртуално“, в които участваха различни лица и организации, имащи интерес към посочената тематика (а още повече такива бяха поканени, но не изпратиха свои представители). Аз също участвах в тези обсъждания, така че в случая не говоря от позицията на страничен наблюдател, редно е да го отбележа.
Поне три са причините, накарали „Байкария“ да се захванат с подобен проект:
1.Натрупаният от тях опит през изминалите години доведе до много полезни изводи относно конкретните технологии за маркиране и тяхното практическо приложение. Някои от тях се оказаха по-сполучливи от други, по една или друга причина.
2.Бе проучен и международния опит в тази сфера. За добро или зло, в света не съществуват единни стандарти за планинска веломаркировка, но все пак има достатъчно добри примери и съвети. Такива са например методологиите, разработени от IMBA (Intenational Mountain Bike Association), голяма част от които залегнаха и в документа, приет у нас.
3.Фактът, че в България подобна туристическа инфраструктура все още е слабо развита, дава рядката възможност да се започне на чисто и да се постигне прилагането на единен стандарт при маркирането, който да е разпознаваем и удобен за ползвателите на пътеките. Пример за подобен стандарт е туристическата маркировка за пешеходен туризъм.
Както вече отбелязах, този правилник няма как да е задължителен, но се надявам, че хората, които ще маркират маршрути за планинско колоездене в България, ще го ползват и ще го намерят за полезен. „Байкария“ вече имат няколко маршрута, изпълнени по тези предписания, а в скоро време и маркираните от тях до момента (по друг начин) трасета ще бъдат подновени в съответствие с приетите в документа правила.
Затова реших, че е крайно време да представя на читателите на МТБ-БГ съдържанието на този документ, тъй като се надявам все по-често да виждаме тук-там подобни маркировъчни знаци и табели. Можете да изтеглите правилника в PDF формат от долния линк – не е най-краткото четиво, може би не е и най-увлекателното за четене, но си струва да се запознаете с него.
Ако пък имате желание да прочетете още съвети за това как да подходите при маркирането на маршрути за планинско колоездене и изграждането на центрове, които да предлагат подобен туристически продукт, препоръчвам ви и едно ръководство, публикувано в сайта на Байкария, което е написано преди приемането на споменатия вече правилник, но въпреки това е съвсем актуално и може да ви е от полза, ако имате по-сериозен интерес към темата.
