На 18 октомври се проведе за пети път велорали „DRAG Черни връх“, едно от най-трудните ХС състезания у нас, което традиционно привлича хората, желаещи да се подложат на изпитание за издръжливост. Макар по показателите за разстояние и денивелация трасето да не е най-впечатляващото, реалността е малко по-друга. Не че имам каквото и да е намерение да сравнявам това състезание с други подобни прояви – ясно е, че всяка надпревара е различна и си има характерни особености, но тъй като витошкия маршрут съм го минавал, мога да кажа, че трудностите не са никак малко. Първо ви посреща стръмната алея към Златните мостове, после се натъквате на каменистата пътека от х.Бор към заслон Ушите и накрая трябва да преодолеете и пътя към Черни връх, който за мен си остава една от най-неприятните (като терен) отсечки за изкачване. И когато след цялото бъхтене достигнете върха, започва спускане, което е изключително разнообразно и в по-голямата си част доста технично, така че за почивка и отпускане и дума не може да става.
И тази година основни спонсори и организатори на проявата бяха DRAG и Веломания, подпомогнати от Профитерм, Транспрес, Емил Шукадаров и Пламен Пенев и други „лица и организации“. Трудно ми е да се изкажа по всички аспекти и детайли на състезанието, но трасето бе може би най-добре маркирано от всички досегашни издания на велорали „Черни връх“. Разбира се, и този път не се мина без премахнати означения от страна на „добронамерени“ туристи, но в общи линии големи обърквания нямаше, макар че от темата във Форумите стана ясно, че в самия край на надпреварата, в рамките на кв.Бояна някои участници са поели по грешен път. Все пак, при 101 стартирали състезатели, подобни неща са в рамките на нормалното – имаше и доволни, и недоволни, като за всичко това е най-добре да прочетете сами мненията във Форумите на МТБ-БГ, но след финала повечето от десетките колоездачи на площада при Боянското ханче определено изглеждаха в добро настроение. Като споменах броя участници, това бе нов рекорд за витошкото велорали и засиленото присъствие по пътеките определено се усещаше. Вероятно това е била и причината стартът да се забави с около час, което на практика изтегли цялата програма малко назад във времето.
Както и в други случаи, с тази встъпително-разяснителна част ще приключа набързо, за да продължа със снимки и отделни фрагменти от велорали „Черни връх“, което бе доста шарено – и като състезателни екипи, и като участници.
Тодор Ангелов (Drag) и Даниел Петров (КК „Бургас“) първи изплуваха от мъглата, която се стелеше в района на Черни връх. В оставащите няколкостотин метра до финала двамата размениха местата си и призът за най-добър катерач бе спечелен от Даниел Петров, но само с 1 секунда преднина. Двамата изкачиха върха за 2 часа и 17 минути!
Макар на повечето места снегът да се беше стопил, имаше една преспа, с която участниците трябваше да се преборят.
Десетина минути след Тодор и Даниел се появи и Богдан Бояджиев, който от самото начало бе фаворит за първото място, бидейки двукратен победител от 2006 и 2007г. Той пристигна на върха на четвърта позиция, след което спечели приза за най-добър спускач и задмина всичките си съперници, записвайки трета поредна победа във велорали „Drag Черни връх“ 2008. Боби винаги е казвал, че това е неговия тип състезание и е отдавал голямо значение на този старт, затова не е учудващо, че именно тук той избра да обяви, че засега се оттегля от активна състезателна дейност, което за мнозина (включително и за мен) бе доста изненадващо. Каквото и да е намислил в бъдеще,пожелавам му успех!
Времето горе бе крайно неприветливо (не че не можеше и по-зле да е!) и изкушението за престой в чайната на върха със сигурност за всички е било голямо, но водачите в надпреварата нямаше как да си позволят подобен лукс. В най-добрия случай няколко минути отдих при контролата, малко топъл чай и обличане на тънко яке, след което техничната пътека надолу ги зовеше!
Йордан Нечев спечели награда за спортсменство, след като отдели ценни минути от собственото си добро състезателно време, за да помогне на Феодор Драголов (Drag) да отстрани повреда във веригата. Драголов за пореден път спечели надпреварата в клас ветерани, а Йордан Нечев и Станимир Статев (горе вдясно) оглавиха отборното класиране.
Многото препятствия по пътя надолу взеха няколко жертви, за щастие най-вече под формата на счупени железа, а не на телесни повреди. Атанас Тодоров (Крива спица) бе принуден да изкара почти цялото спускане без седалка, след като колът му се счупи малко под Черни връх, а Стефан Станчев извади истински късмет, че се отърва без последици за здравето си при счупването на рамката му.
Както казах, шаренията от участници бе голяма. Николай „Доктора“ заслужи овациите на всички за това, че успя да премине трасето със своя ВМХ велосипед. За сведение, това колело дори няма спирачки!
Разбира се, почитатели на спускането също не липсваха. Традицията повелява поне двама-трима такива да си добутат байковете и екипировката до върха, за да се „сурнат“ след това с максимален кеф надолу по интересните пътеки. За хората с твърди велосипеди обаче нещата не изглеждаха толкова лесни.
Дамите също се представиха на ниво, като най-бърза бе Мария Нечева.
Да не забравяме и за най-младите състезатели, които на много места показаха завидна смелост и умения. На тази снимка виждате победителя в категория юноши младша възраст, Александър Стоянов.
Накрая, разбира се, бяха раздадени награди и медали в най-различни категории, някои от които вече споменах. Имаше и специални отличия за няколко души, които бяха участвали във всяко от петте състезания, проведени до момента. Беше доста трудно да се съберат всички участници и организатори на едно място за обща снимка (някои вече си бяха тръгнали), но това също е една от традициите и трябваше поне да бъде направен опит за спазването й…
Бел.ред. Пълното официално класиране все още не е готово в електронен вариант, но когато се появи, ще бъде добавено към статията. Очаквайте скоро и галерия със снимки от състезанието.
