Red Bull – все така изобретателни в състезанията

Ако следите редовно състезателната „сцена”, особено в категориите спускане, фрийрайд, градско каране (urban) и т.н., няма начин да не сте чували туй-онуй за производителя на енергийната напитка Red Bull и спонсорираните от него състезания. Тяхна основна черта е оригиналният (и в някои случаи доста екстремен) замисъл, който неминуемо привлича вниманието на публиката и медиите, превръщайки ги в запомнящи се събития. Примерите дотук са десетки: състезанието Red Bull Downtown положи основите на нова „дисциплина” – градско спускане; Red Bull Rampage се превърна в еталон за състезанията по фрийрайд; компанията е спонсорирала спускания в изоставени мини, по тесни планински пътища, край стените на стари крепости и къде ли още не. Друга характерна особеност е разпръснатостта на проявите в различни държави и контитенти. В много от случаите целта е популяризиране на спорта на място и за целта се канят и местни „звезди” наред с някои от най-добрите състезатели в света. Като казах „канят се”, трябва да поясня и това, че участието в проявите на Red Bull не е свободно, а със специална „повиквателна”, така де, покана. През 2007г. Red Bull проведе много състезания, но в следващите редове ще се спра на две от тях, случили се през есента.

Red Bull Metro Ride
„Обикновено състезанията по спускане, верни на името си, започват от място, издигнато над земята, и продължават надолу към „равното”. Red Bull Metro Ride започна на равна земя и запрати състезателите в мрачната бездна на една метростанция в Будапеща”

Така започва представянето на тази надпревара, която се проведе на 22 септември в унгарската столица с участието на 36 души, в чиито редици попаднаха някои от най-добрите спускачи в света. Трасето с дължина 350м включваше стълбища, ескалатори, изкуствени виражи и скокове, вагони от подземната железница…

Състезанието по същността си бе дуал – във всеки кръг един срещу друг се изправяха по двама участници, които се провираха през тесни отвори и коридори, летяха надолу по ескалаторите с 50км/ч, а понякога и падаха лошо, което лиши някои състезатели от възможността да продължат докрай.

Най-бърз в подземната надпревара бе британецът Джий Атертън, който спечели подобно състезание и през миналата година, само че в столицата на Мексико, където се намира втората по дълбочина метростанция в света. Втори се класира Сам Бланкинсоп от Нова Зеландия, а на трето място завърши словакът Филип Полк, който падна лошо по време на тренировките, така че трябваше да се бори и с болките от контузиите си, но за пореден път показа, че е „здравеняк” и може да се бори докрай.

Red Bull Stairway To Hell
Играта на думи с известната песен на Led Zeppelin, която се казва Stairway To Heaven (Стълбище към Рая), не е случайна. В основата на това състезание, представляващо смесица от спускане и фрийрайд елементи, стои стълбището в белгийския град Лиеж, което е построено в далечната 1875г. и се смята за най-дългото подобно съоръжение в Европа със своите 373 стъпала. Преминаването им, придружено от множество допълнителни препятствия, проворикащи демонстрация на различни трикове, със сигурност е било разтърсващо преживяване и вероятно за мнозина е оправдало втората част от името на проявата („към ада”).

В надпреварата бяха поканени 32-ма участници, предимно от Белгия и съседните държави, чиито имена едва ли някога сте чували, тъй като не са сред най-известните състезатели в света и повечето са още в началото на кариерата си, но все пак имат достатъчно успехи на местно ниво, които им осигуриха „входен билет” за нестандартната проява. Победител стана французинът Кристофър Хатон, следван от сънародника си Антони Роси и белгиецът Тома Жено, който е едва на 14 години.

Коментари във форума