Русе 2007

За 23 юни метеоролозите предвиждаха температурите в някои градове да достигнат 42 градуса. Русе, където пристигнахме полусварени точно по обяд, бе начело в списъка по „жега”. Въпреки това нямам никакво право да се оплаквам, тъй като ние с Пупи доста бързо намерихме прохладно завeдeние с климатик, където „утепахме” следобеда с бира и други вкуснотийки, докато момчетата със „странни колела” през това време сглобяваха трасетата за поредното добро състезание по траял.

Признавам, че отидох в Русе леко „предубеден”, т.е. с хубави спомени от миналата година (тогава състезанието по траял бе една от най-зрелищните прояви, на които съм присъствал в България) и засилени очаквания за тазгодишната надпревара. Дали се оправдаха? Почти. Всъщност единственото, което тази година бе на по-ниско ниво, според скромното ми мнение на страничен наблюдател, бе публиката – изненадващо за мен, тя бе по-малко и не чак толкова въодушевена, както през 2006г. Останалите елементи на организацията и състезанието обаче бяха на познатото високо ниво, за което поздравявам организаторите от магазините „Дими Байк” и „Велона”. Състезанието бе част от календара на Pro Bike, а основни спонсори бяха Drag и Shimano. Разбира се, налице бе и съдействието на община „Русе”, пред чиято сграда бяха разположени трасетата.

Като стана дума за препятствията, на пръв поглед повечето от тях не изглеждаха трудни, нооо…. дяволът се крие в подробностите, а такива имаше доста. Освен някои съвсем нови елементи (поне визуално бяха такива), имаше и много допълнителни „уловки” – например задължително прелитане от една палета на друга, без стъпване на земята, задължително преминаване по определени линии или пък коварно големи надлъжни пролуки между дъските на палетите, които да затруднят участниците и да ги държат нащрек. Самото построяване на трасетата сигурно е било доста мъчително под палещите следобедни лъчи на слънцето, за което „траялистите-трудоваци” заслужават специални поздравления.


Дойчин Абаджиев често помагаше на водещия с вещи коменнтари и представяше всяко от трасетата пред публиката и участниците. Освен това се и състезаваше…

Другите аспекти на организацията също бяха безупречни – озвучаване, осветление, подсигуряване – каквото зависеше от организаторите, бе направено и то добре. Имаше и танцувално-развлекателна програма с участието на разни крехки девойки, които, макар че проявиха липса на синхрон от време на време, определено запалиха кръвта на младежите около лентите и ги поддържаха будни и с широко отворени очи. Заради високите температури началото на състезанието бе отложено с повече от половин час (иначе всичко бе готово навреме), което изглеждаше логично, но в крайна сметка изигра лоша шега на всички, защото точно толкова време бе необходимо за довършване на състезанието, когато започна да се излива поройният дъжд, който сложи край на проявата.

Състезанието се проведе по добре позната схема: квалификация (две карания), която да разпредели участниците в група А (хората с най-малко наказателни точки) и група Б (останалите); стартове в група Б (общо четири карания, т.е. две трасета в двете посоки) и стартове в група А (където трябваше да има 5 или 6 карания, но на практика се състояха 4 заради дъжда). Регламентът, предполагам, също ви е добре известен – стъпване с единия крак носи 1 наказателна точка, стъпване с двата носи 5т. и отпадане от трасето. Накрая се сумират точките и състезателят с най-малко наказателни точки печели, а в случай че има участници с равен брой, се отчита и кой е преминал по-бързо. Траялистите, които се осмелиха да участват, бяха 15 на брой. При този формат на състезанието и особеностите на дисциплината обаче, това число не е толкова малко и участниците осигуриха няколкочасово зрелище за публиката.


Това е участъкът, който затрудни почти всички в група Б

Квалификацията протече гладко и при естествено осветление и загатна какво да очакваме по-нататък. Веднага си пролича, че има разлика и в класата на състезателите, и по отношение на физическата и психическа издръжливост. Състезанието в група Б също започна „рутинно” – по-добрите караха със самочувствие, по-неопитните се бореха не само с препятствията, но и с умората, докато не дойде ред на третото трасе, където нещата се обърнаха. Тук няколкото надлъжно наредени палети с големи разстояния между дъските се оказаха истинско предизвикателство и участниците с най-много точки в тази категория отпаднаха за нула време между третия и петия метър, заклещвайки гумите си и губейки равновесие. По едно време всички започнахме да се чудим дали изобщо някой ще успее да премине тази секция и тогава последните участници, подхождайки предпазливо и внимателно, показаха, че уменията и увереността невинаги са единственият път към успеха. Те намериха „цаката” за минаване върху дървените „скари”, заставайки по диагонал (вместо надлъжно) и подскачайки леко в посока напред. Разбира се, след това ги очакваха не по-леки моменти, но тук вече мотивацията и подкрепата от публиката ги подпомогнаха допълнително за довършване на този труден кръг. За четвъртото трасе (т.е. третото в обратна посока) всички вече знаеха какви опасности ги грозят и как да ги преодолеят, така че повечето състезатели се добраха до края му.

Дойде и редът на седемте най-добри, за тях вече се бе стъмнило напълно и те караха на изкуствено осветление. Още на първото трасе се видя, че трудността е на ниво, но уменията на карачите също. Докато участниците подскачаха от една палета на друга, по небето се появиха ясни симптоми за приближаваща лятна буря и до приключването на четвъртото трасе първите капки дъжд бяха факт. Никой не бе доволен от подобно развитие на нещата, тъй като оставаше последното, най-интересно и вероятно най-трудно трасе. Състезателите изявиха желание да го карат дори и мокро, което замалко щеше да се случи, когато първият порив на дъжда утихна. Уви, тази пауза беше кратка и след малко капките се завърнаха с пълна сила и още по-нагъсто, което сложи и официален край на състезанието.

Класирането, което можете да видите и в сайта на състезанието е:
група А
1. Александър Толев – „Казан Траял“ – Казанлък
2. Дойчин Абаджиев – „Дими байк“ – Русе
3. Симеон Предов – „Драг“- София
4. Стамен Димитров – Варна
5. Васил Радушев – „Дими байк“ – Русе
6. Мирослав Стойков – „Казан Траял“ – Казанлък
7. Крум Методиев – „Казан Траял“ – Казанлък

група Б
1. Михаил Михайлов – „Горгона“ – В. Търново
2. Петър Николов – „Казан Траял“ – Казанлък
3. Благослав Тодоров – „Дими байк“ – Русе
4. Йордан Радков – Русе
5. Мирослав Христов – „Казан Траял“ – Казанлък
6. Маноел Попов – София
7. Цветелин Момчев – „Дими байк“ – Русе
8. Адреан Кабаев – Русе

Коментари във форума