Както знаете, на 9-10 юни в швейцарския курорт Шампери се проведе един от кръговете на Световната купа. Всъщност, един от най-интересните до момента! Но дори и това едва ли щеше да ни накара да му отделим толкова внимание, ако не бе участието на един български състезател в него – Калин Рахнев от Sprint Bike Team, както и наличието на още няколко българи край трасето, сред които и Иван Георгиев (Старозагореца), който предложи да напише разказ за събитията, пречупени през неговия поглед. Към тези интересни бележки добавихме и написаното от Калин Рахнев във Форумите на МТБ-БГ, както и няколко снимки. Надяваме се, че се е получило нещо достатъчно интересно…
Иван Георгиев (Старозагореца):
Здравейте на всички!
Как минаха четирите дни на световната купа погледнати с моите очи…
Двамата с Даниел, подлъгани от прогнозата за добро време, се натоварихме в четвъртък на моята огрухана колица и се отправихме към Champery. Аз лично тръгнах с идеите:
1. да се срещна с пловдивския отряд и да подкрепя Калин, ако мога
2. да покарам и аз в околностите
3. да видя „завръщането“ на една легенда – Nicolas Vouilloz
След пресичането на границата стана ясно, че в Швеицария нито митничарите, нито времето се радват да ни видят.
На следващия ден Калин тръгна да разузнава отсеката, а Даниел, Жоро (Кръстев) и аз тръгнахме от финала пеша нагоре покрай трасето за DH да наблюдаваме тренировката. Краят на пистата беше доста игрив – поляна с бабунки, завършваща с атрактивни скокове. Видяха се първите известни имена и се разбра, че летенето е също вид каране. 😉 Минахме малко по-нагоре, по-точно започнахме да драпаме на четири крака. Оказа се, че сме влезли в един от най-стръмните участъци с гъсти завои, стремящи бързото изгубване на височина. В калта даже и професионалистите оплитаха сериозно конците. Някои от завоите не бяха обезопасени с мрежи. Не мина много време и можехме да наблюдаваме първите атрактивни излитания и премятанiя по склона. Минавайки по-нагоре установихме, че остатъкът от трасето не е особено различен – много и сериозно стръмни участъци с малко къси почивки между тях и няколко скока. На някои места се оформяха линии за каране, абсолютно непосилни и некараеми за един простосмъртен карач…но доставящи огромно удоволствие за гледане при преминаване на най-добрите. Времето беше променливо и се грижеше за периодичното подмокряне на трасето. Видя се, че дори и най-добрите караха със сериозна доза риск. Паданията бяха почти ежеминутни, някои от тях доста тежки. С пристигането ни на старта, отсечката бе затворена за каране и ние имахме възможността наред с Пийт, Барел, Минаар и други прочути имена да слезем пеша и направим (всеки по свой си начин) оглед на терена. Поне за мен това беше едно особено чувство, макар и малко неловко, тъй като аз все пак бях „никой”… и се радвах, че те бяха нормални общителни хора като всички нaс. И ето на! В долната част срещу нас върви Vouilloz. Не се стърпях и го заговорих. Разказва, че е отслабнал физически и отсеката не му е лесна, а калта усложнява ситуацията. Дори и редовните крос-кънтри тренировки в този случай не му помагат. Целта му би била да се класира между първите 10. След 3-4 минути се снимам с него за спомен, всеки си продължава в първоначалната посока, аз душевно удовлетворен. Една от най-големите легенди е всъщност един скромен, приятен и интелигентен човек. 20 метра и 2 минути по късно Герг Минаар пада назад вървейки и си вади рамото. Характеристика на отсеката след обctойня оглед: адски стръмна, хлъзгава, но и в известен смисъл скучна и бавна поради безбройните остри завой. Това със „скучното“, разбирам по-късно, тримата колеги от Хонда не го виждат така. Наш агент докладва, че след всяко спускане и тримата били ухилени до уши. Ми…
В събота времето беше обнадеждаващо и ние тръгнахме да покараме в околността. Въпреки че трасето за състезанието беше затворено, ние се включихме в горната му част. Набързо ококорихме очи. Пасажите в гората бяха доста влажни и в комбинация с корените сложни за каране. Аз на практика не пуснах спирачките, Даниел геройски се пусна с твърдака и падна 2 пъти. Някъде след средата се оттеглихме от бойното поле. Констатация: физически тежко. …и пак заваля пороен дъжд 🙁
В неделя сутринта плановете ни за ранно ставане бяха осуетени от неспиращия дъжд. В късния предиобед облаците се отдръпнаха и аз реших да комбинирам каране със зяпане на квалификацията. Тъй като моето каране по околните пътеки си беше повече xлъзгане, се отдадох на зяпането. Минах през старта – всички бяха с гуми за кал и без много настроение. Минах няколкостотин метра по-надолу – от интервала от 30 секунди между двама състезатели нямаше и следа – някои падаха, други караха очевидно по-бавно и на сигурно, трети правеха кефа на публиката с no hander, четвърти просто спираха за 10-20 секунди и чакаха… незнайно какво или кого?!? Аз се придвижих надолу и заех позиция на едно ключово място в долната част . Много жертви имаше в търсенето на най-добрата линия. И ето, без много шум се появи колегата Vouilloz, като котенце се изниза и преобърна всички представи за линии. Калин мина няколко минути по-късно. Затаих дъх, видях че кара доста чисто и без излишен героизъм и започнах да се късам да викам. Знаех, че с това каране има добри шансове за класиране във финала… за съжаление както по-късно разбрах е бил паднал.
Междувременно се появи слънце, постопли се и трасетата поне в откритите си места станаха доста добри за каране, така че реших да покарам и да хвана самото състезание по средата и да видя най-добрите. Речено сторено – прегърнал едно дърво се инсталирах по някое време в долната част на един от най-стръмните участъци 400-500 м преди финала – там, където доста хора изхвърчаха от завоите. Междувременно се бяха появили на места 3 реда мрежи. Състезателите бяха сложили гуми за сухо и скоростта, с която влизаха в участъка беше впечатляваща. „Да ама Не!“ – докато номер 96 минаваше покрай мен небето беше разклатено от гръмотевици. Оставаха още 23 стартиращи, а по склона се лееха изведнъж кални маси. Преходът от бързия към бавния участък се състоеше от два последователни завоя, на които НЕ паднаха точно 7 човека от тези 23. Падналите имаха сериозни трудности въобще да се задържат на краката си и още по-големи да се качат на колелото. Някои от тях се плъзгаха умишлено като на водна пързалка до следващия завой с лек вираж. Картинката беше жалка, зрителите се мъчеха да помагат. И тогава дойде той, човекът с нечовешките способности, Сам Хил. Още в първите завои се видя, че този момък кара в съвсем друга категория. Докато минаваше покрай камерата и междинната контрола склонът гръмна от виковете на събралите се зрители при финала. Това беше знак и за нас, събралите се по-нагоре, че в този момент на това място ставаше нещо неповторимо и ние започнахме да си дерем гърлата. В крайна сметка първият и вторият гледаха доста загрижено, както се вижда и от записите. Това трето място при тези условия означаваше за тях на практика пълен погром. По-късно хванах Калин да си направим снимка със Сам Хил – това беше неизбежно!
А!…и пак заваля!
Двамата с Даниел решихме единодушно да се приберем предсрочно вкъщи. Похапвайки на сухо, ни заговори един немски репортер, същият, който работи за MountainbikeRider и е тествал DH-колело на Драгомир. Светът е малък 🙂 Завързваме дълъг философски разговор за сцената в България, за трудностите, мерака и звездите.
Часове по-късно ние наближавахме германската граница и се оглеждаме за бензиностанция с евтин швейцарски бензин…и си валeшe!
Лирично отклонение Хонда: Наш приятел – Bjorn – беше избран за помощник в отбора на Хонда за 4-те дена на състезанието и ние го изнудихме да поразкаже подробности. В отбора е интегриран специалист на Showa – малък японски професионалист, който си записва всичко, казано от състезателите и по цял ден се занимава с амортисьори. Ходът на задницата е 8″, а на вилката 7″ – изключително твърдо са настроени. Шокът се сглобява и разглобява без никакъв инструмент, болтове или подобни неща – просто на ръка! Скоростната кутия работи на принципа на нормалните скорости с верига.
Заключение: Свалям шапка на Калин и всички слезнали по трасето на Champery. За мен то си остава в известен смисъл стръмно, еднообразно, но и предизвикателно от гледна точка на физиката. В края на месеца ще дебна за слънчеви дни и се надявам и аз да се пробвам там.;-)
Калин Рахнев:
Това, което беше в Шампери, просто не може да се опише с думи. Трасето е много стръмно и технично, Сопот е като разходка в парка. Времето на Сам от квалификацията е невероятно, а карането му на финала в пороя просто не е човешко. Тук не става въпрос за специалист по кал, а за каране на друго ниво. Извънземното се завърна, но в историята влезе един още по-извънземен.
При огледа на трасето някои участъци изглеждаха невъзможни за каране, но на тренировките се оказа, че се минават. За съжаление не всички успяваха да минават винаги чисто всичко и хеликоптерът си имаше немалко работа.
Трасето постепенно изсъхваше в гората, но в събота се изсипа хубав дъжд, който разкаля дори и отворените участъци. Квалификацията се превърна в оцеляване за повечето хора. За съжаление физически бях много отпаднал и имах сили колкото да сляза по трасето, без да карам бързо или да се ръчкам на участъците, на които ми стискаше. В горната част не се насочих хубаво за един вираж и при удара в него се преметнах в мрежите. Последва продължително излизане първо на мен, после и на колелото с „помощта“ на неговорещ английски и дърпащ в другата посока маршал. След 30-40 сек и малко пързулване до следващия вираж, продължих слизането си надолу. Добре че в долната част имаше десетина секунди въртене по асфалт, на които да си почина, за да изкарам и последния стръмен участък.
Като видях разпечатката с междинните времена се учудих, че дори с такова темпо на каране съм можел да вляза във финала. Все пак в долната част имаше над 20 сек въртене, а и там вече бях гроги. Поне порязването на ръката не ми попречи по никакъв начин на карането, дори може би течащата кръв да е помагала за по-малкото напомпване на дясната ми предмишница.
