От 2-3 години името на гр.Сопот се разнася от уста на уста сред българските спускачи като място, което предлага каране, различно от всяко друго – по терен, който е стръмен, техничен, опасен и много натоварващ както за психиката и телата на ездачите, така и за велосипедите им. В периода 4-6 май 2007г обаче собственикът на лифта и намиращия се около него център за екстремни спортове Шамбала (на латиница се изписва Shambhala) направи сериозна заявка за превръщането на склоновете около лифта в първия български байкпарк с трасета за спускане, 4-крос, а в бъдеще вероятно с условия и за други видове каране, както и с желание за домакинство на състезания.
Всъщност гореизброените неща вече са факт и дано да се развият към още по-високо ниво и още по-разнообразни възможности за каране. Байкпарк Шамбала сякаш се появи изведнъж, от нищото, от един склон, който приличаше по-скоро на място за фрийрайд, отколкото на трасе за спускане. Разбира се, подобни неща не се случват от самосебе си! В действителност усилията и трудът, положени в планината над Сопот, със сигурност не са малко, а резултатът като че ли се хареса на всички…
Както забелязвате, още от първите редове се отплесвам и вероятно вече се чудите дали тази статия е за байкпарка или за проведените там състезания. Всъщност е и за двете, те са пряко свързани, но няма как впечатленията от парка да не доминират, защото ако имаше нещо, което да отличава тези състезания от всички останали, провеждани до момента в България, това са трасетата за спускане и 4-крос. Те дадоха на проявата и на района като цяло характерен облик – на място, което не просто случайно се е оказало подходящо за планинско колоездене, а което е направено, за да бъде такова. Разликата може да е почти неуловима за обикновените любители на този спорт, но е важна, защото в много отношения поставя нещата по съвсем различен начин – така, както е прието да са в някои части от света, където са „по-напред с материала”.
Добре де, да кажем няколко думи и за състезанията… Организатори и спонсори на проявата бяха центърът за екстремни спортове Шамбала и Ram Bikes. По програма трябваше да има четири прояви – крос-кънтри, 4-крос, спускане и фрийрайд. За тях се записаха общо около 150 души – не само от България, но и от Русия, Румъния, Македония и дори Великобритания. Най-големи очаквания имаше към спускането и 4-кроса, а най-много неясноти около надпреварата по фрийрайд. Тя в крайна сметка не се проведе – след първите три дни едва ли някой имаше сили или дори желание да участва в още едно състезание, а явно и организаторите бяха вложили всичко в първите три дни. С други думи, отмяната на фрийрайда се прие съвсем естествено и едва ли някой се е почувствал зле от това. Що се отнася до останалите три състезания, две от тях – спускането и 4-кросът – преминаха повече от успешно!
Съжалявам, че се налага така да разделя дисциплините, но е факт (може би тъжен за някои), че отношението към тях не е еднакво. Колкото и да е неприятно като констатация, в последните години винаги, когато на едно и също място се провеждат надпревари по спускане и крос-кънтри, първото привлича много повече интерес – и от страна на публиката, и от страна на участниците. Затова не е странно, че и организаторите в такива случаи отделят повече време и внимание на подготовката на спускането (а напоследък и 4-кроса), отколкото на крос-кънтрито, където има 2-3 пъти по-малко участници и значително по-малък интерес от страна на наблюдаващите/викащите край лентите. Всъщност темата е доста обширна и може би не трябваше да я засягам, но в противен случай картината не би била пълна.
А състезанието по крос-кънтри, чиито старт бе даден в събота (5 май) по обяд, т.е. беше първо подред, определено не бе лошо! Макар и подготвено по-набързо, то предложи много трудно трасе и интересни моменти, въпреки че броят на участниците не бе никак впечатляващ. Липсата на някои от най-добре подготвените ни състезатели в дисциплината се усети, включително и по отношение на коментарите, които определяха трасето като прекалено тежко. Истина е, че изкачването по един стръмен черен път беше „душманско”, както и че спускането бе доста технично, но ако погледнем как е по елитните състезания в чужбина, се вижда, че има още да ги гоним. Не съм броил участниците по трасето, но съдейки по класирането, те са 16 души, разпределени в три категории. Сами се досещате, че при това положение нямаше предпоставки за твърде оспорвана борба – в първата обиколка най-тренираните състезатели бързо поведоха колоната и на първото спускане Богдан Бояджиев (Drag Racing) беше първи, следван от Георги Митов (Ram Bikes) и Игнат Синицин (Velos). Именно в групата на мъжете настъпи и единственият по-сериозен обрат, след като Боби спука гума и отпадна, а Игнат успя да изпревари Жоро и тази подредба се запази до края. На трето място завърши Калоян Ганчев. При жените (и трите геройски завършили) най-бърза бе Мария Василева (Ram Bikes), а при юношите Петър Желев (Кърджали).
Не мога да не започна разказа за състезанията по спускане и 4-крос с описание на трасетата. Пистата за 4-крос бе нещо невиждано досега у нас. За разлика от първия опит миналата година, където местоположението на трасето (в Национален парк „Витоша”) не позволяваше то да бъде разгърнато в широчина, тук всичко бе направено както трябва, т.е. с багер! Трасето бе напълно достатъчно за успоредно каране не на 4, а дори на 6 души. От горе до долу се редуваха препятствия от типа double (скок, състоящ се от две бабуни) и tabletop (трапецовиден скок), разделени от завои с виражи. Имаше и четири „ребра” едно след друго, които бяха една от най-зрелищните части по трасето. Не съм достатъчно скоклив, за да карам по такова трасе „както си трябва”, затова не мога да дам и оценка за препятствията – за някои те се оказаха големи и трудни, за други трудното бе, че успяваха да прескочат някои от попивките, т.е. скоковете бяха малки за тях. Финалният трапец обаче май се оказа голям за всички!
Трасето за спускане също заслужава подобаващо внимание, заради труда, положен за подготвянето му. Макар че и тук като основа е послужила някаква пътека по склона, човек, който стъпва за първи път там, едва ли би го отгатнал. Бих казал, че еволюцията в трасетата за спускане у нас най-сетне достигна до нещо, което е направено специално за целта, а не е естествена пътека, пригодена по един или друг начин. Не, че има нещо лошо в обикновените пътеки и неслучайно казвам „еволюция”, тъй като в последните години състезателните терени за спускане все повече се откъсваха от туристическите пътеки и препятствията, добавени специално заради карането на велосипед ставаха все повече, но Сопот наистина надмина досегашните образци по брой и разнообразие на елементите – десетки виражи, шикани, скокове, падове, улеи, камъни и съвсем малко участъци, на които човек би могъл да си почине. Освен това трасето бе и едно от най-стръмните, използвани до момента. Като се има предвид и дължината му, от участниците определено се изискваха много умения, издръжливост и съсредоточеност, за да стигнат „по живо, по здраво” до долу. Ако трябва да посоча някакъв недостатък на трасето, това е трудната му достъпност с оглед оказване на медицинска помощ, но на този етап и по този склон възможностите явно са такива.
Няколко общи думи и за организацията… Тя бе на добро ниво, макар че не липсваха и пропуски. На практика еуфорията от трасетата и големият брой състезатели до голяма степен притъпиха някои недостатъци, като например подборът и подготовката на постовете (маршалите). Получиха се и някои размествания в програмата – например квалификацията за 4-кроса бе изтеглена за събота, вместо да се проведе в петък. В неделя пък силният вятър, който се появи, не позволи лифта да бъде пуснат в продължение на два часа и това провали квалификацията и се наложи да се премине направо към финалното спускане. Както виждате, някои от нещата дори не зависеха от организаторите. Мисля обаче, че повечето участници останаха доволни, включително и от наградните фондове.
Не мога да подмина и паданията! Всъщност, това май е най-тежкото състезание до момента от гл.т. на потрошени кокали и повредени байкове. За щастие се размина без твърде тежки последствия за повечето пострадали, но въпреки това множеството контузии не са за пренебрегване. Ясно е, че това е следствие от по-трудните трасета и особено от новото, некарано досега от повечето участници, трасе за 4-крос, по което контузените бяха най-много; ясно е, че е част от „растежа” на състезателите; ясно е, че организаторите няма за какво да бъдат упреквани в случая. Но е ясно и това, че много участници трябва да се замислят повече, преди да тръгват „смело” по трасета, за които може би не са достатъчно подготвени. Разбира се, колкото падания ,толкова и причини за тях – видя се, че и най-опитните състезатели падат, така че не искам да изпадам в обобщения, но повече внимание в карането едва ли ще навреди на някого.
Що се отнася до самите състезания, по-добре и от мен знаете, че ако не сте били там, трудно ще усетите истинската състезателна атмосфера. Безспорно най-зрелищната част от трите дни бяха минутите, заети от състезанието по 4-крос. Широкото трасе позволяваше обрати и такива се случиха. Имаше падания, имаше оспорвани гонки, видя се, че някои от руските състезатели имат доста опит на подобни трасета, включително и тактически – в някои от кръговете те успяваха да „затворят” съперниците си или да заемат най-хубавата линия, пазейки я старателно до финала. Всичко това е чудесно, защото това е начинът да се вдига нивото и да се трупа опит. След финалния кръг първото място бе спечелено от руснака Андрей Зверев, следван от сънародника си Михаил Василенко (GT/Trial sport), а на трето и четвърто място са състезателите на Ram Bikes Андрей Литов и Димитър Гайдов.
В спускането стартираха около 20 души по-малко в сравнение с първоначално записаните и възнамеряващи да участват. Една от основните причини за това бяха контузиите и повредите по велосипедите. Претендентите за първите места бяха много и сериозни – особено сред българските отбори и сред руските състезатели. Затова след шеметното спускане на 70 души по трудното трасе всички очакваха с интерес резултатите. А те показаха, че никой няма гарантирано място на върха и дори малки грешки могат да костват на един или друг състезател 1-2 позиции в класирането. Въпреки дългото трасе, първите трима се „събраха” в рамките на три секунди! За следващите позиции разликите също са доста „сближени”. Разбира се, не липсваше и лош късмет за някои участници – за съжаление и това е част от играта. В „най-бързата” група (мъжете) най-добро време даде Димитър Гайдов (Ram Bikes), втори е Росен Ковачев (Drag Racing), а трети Сергей Малцев (Русия). При юношите най-бърз отново бе Стефан Василев (Ram Bikes), а челната тройка бе допълнена от съотборниците му Кънчо Дамянов и Йоан Цанков. При твърдаците Даниел Диков (старозагорец, живеещ в Щутгарт, каращ за магазин К&Т) показа много класно каране и изненада всички, измествайки традиционно силните участници от Златица в лицето на Иван Серафимов (Drag Racing) чак на второ място. Третото пък бе зето от Игнат Сницин (Velos), когото мнозина нарекоха „машина”, заради участието му и в трите дисциплини (при това се представи добре навсякъде)! При жените Екатерина Чернова (Ram Bikes) се състезаваше само със себе си, но това не омаловажава първото й място, напълно заслужено след три дни по тежкото трасе.
Пълното класиране във всички дисциплини и категории можете да видите ТУК.
Разбира се, състезанията не бяха единственото интересно нещо в Сопот през тези няколко дни. В петък вечерта в градкското кино бе излъчен за първи път филмът Bike Weekend ’06, който толкова хора очакваха с такова нетърпение през последните месеци. Кръчмите в Сопот, както и палатковия лагер на поляната край лифта също ще оставят спомени с различен вкус, мирис или градус у много хора. Големият огън, запален на поляната в съботната вечер, стопли не само хората, но и настроението им. В напреднал стадий (предстоеше пускането му в експлоатация) бе и „Въздушният град” – множество специфични препятствия, окачени на няколко метра над земята, по които да се придвижваш от едно дърво до друго. Ако не успееш, падаш в мрежата! И т.н., и т.н., все неща, които направиха престоя в подбалканското градче приятен и наситен с преживявания. Не случайно темите за каране в Сопот във форум „Меропирятия” зачестиха – просто си струва да се отиде там!
