Серпентините, казано най-просто, са завои, при които трасето сменя посоката си на 180 градуса. Има ги и по пътеките, и по пътищата. Нас ни интересуват първите. Те са едно от нещата, които плашат много колоездачи, защото са тесни и разположени върху стръмни склонове. Те затова са направени – да се преодолява голяма височина, без пътеката да се разполага на голяма площ и без да е толкова стръмна, че да стане жертва на ерозията.
Има много видове серпентини. Зависи от кого и как е правена пътеката, дали и колко е поддържана, за кого и за какво е предназначена и т.н. Някои от тях са лесни, други са невъзможни за минаване с колело.
Типичната серпентина се състои от горна и долна пътеки, които се срещат под остър ъгъл на своеобразна площадка, която може да е хоризонтална или наклонена.
Когато серпентината е широка (например на алея или черен път), тя не представлява никакъв проблем и за „превземането” й се използва някоя от техниките, описани в статията за завиването. За останалите видове серпентини може би ще ви помогнат долните редове.
Тук ще опиша как да се справите със серпентините по пътеките, които може да варират като дължина и ширина на площадката и на самата пътека. Техниката при спускане е следната:
1.При захождането към площадката преминете максимално близо до „вътрешния“ склон, за да си осигурите място. Намалете скоростта, понякога почти до нула.
2.Когато предната ви гума се изравни с върха на „ъгъла”, образуван от горната и долната пътеки, извийте кормилото и завийте остро, почти на 90 градуса. Целта е максимално бързо да застанете напряко на двете срещащи се пътеки, използвайки наличното на площадката място. Най-добре е да отпуснете спирачките, но понякога, ако площадката е стръмна и тясна, е по-добре да ги задържите до средата на серпентината.
3.От средата (върха) на завоя спирачките вече само ще ви пречат. Отпуснете ги и продължавайте да завивате, навлизайки в долната пътека. Дори да се окажете в най-външната й част, не е страшно, важното е, че предната ви гума вече има по-добро сцепление. През цялото време трябва да гледате там, където искате да отидете, т.е. долната пътека. Не се взирайте в стръмния склон отвъд площадката!
Свалянето на седалката по-ниско във всички случаи ще ви помогне, така че ако очаквате спускането да включва множество серпентини, осигурете си това удобство.
Понякога нещата стават доста трудни, ако теренът е силно пресечен. Попадал съм на най-различни серпентини. Например, ако заходът към площадката е с твърде много и едри камъни, става сложно да намалите достатъчно и може да изпуснете подходящия момент да завиете, след което обикновено попадате в тясната далечна част на площадката. Още по-трудно е ако самата площадка е изровена или осеяна с камъни, корени и др. Чакълът и пясъкът също могат да създадат проблеми, главно със сцеплението. Във всички тези случаи техниката на завиване е същата, само че успехът зависи от опита, уменията, а твърде често и от смелостта ви. Виждал съм снимки, на които опитни карачи преодоляват на пръв поглед невъзможни серпентини, използвайки почти траялистки умения, но истината е, че не всеки може да овладее „материала” на такова ниво и ако подобен участък е твърде проблемен, по-добре е човек да слезе от колелото си, защото има случаи, когато отвъд ръба на пътеката зеят почти отвесни пропасти.
Има и техника за напреднали, която аз още не владея, но ще споделя тук. Тя може да е много полезна в някои случаи, а е и доста зрелищна! Изпълнява се по следния начин:
Приближавате към площадката по вече описания начин и завивате в подходящия момент. Завивайки, преместете тежестта си напред и натиснете леко предната спирачка, за да вдигнете задната гума във въздуха. Когато това стане, извъртете задницата на байка настрани. Така на практика завивате на едно място с „преден баланс“! Дори и леко изместване ви дава по-добра възможност да продължите по долната пътека. Пуснете предната спирачка и „излезте” доволни от серпентината! (Разбира се, сигурно е излишно да споменавам, че първо трябва да овладеете това извъртане на задницата във въздуха на безопасно, равно и широко място и едва когато сте сигурни във възможностите си, да пробвате на някоя серпентина.)
Когато серпентината е по пътя ви нагоре, траекторията принципно е същата, само че в обратна посока. (Все пак, при изкачване невинаги е възможно да преминете по най-вътрешната линия на завоя, тъй като тя обикновено е доста стръмна.) Захожда се от външната част на завоя. Изберете лека предавка. Завийте остро и атакувайте площадката право нагоре, въртейки енергично. Най-важното е да не изгубите скорост, а това е твърде лесно, ако площадката е под наклон. В повечето случаи е по-добре е да не ставате от седалката, за да не пробуксува задната гума, но ако имате добро сцепление, ще можете да вложите повече сила, ако се изправите на педалите. Ако трябва, наведете се ниско над кормилото, за да не олекне предницата и да не се обърнете назад. Продължавайте да въртите и да завивате докато не стъпите здраво на горната пътека. И не забравяйте през цялото време да гледате към нея!
Има и една техника при спускане на серпентини, която включва блокиране на задното колело и оставянето му да се изпързаля по площадката около предното. Това е лесно изпълнимо, но много вредно за пътеката, така че не се изкушавайте да го използвате! Така площадката се изравя и почвата бързо ерозира. Ако достатъчно хора си позволят да изберат този лесен път, без мисъл за последствията, и най-хубавата серпентина може да бъде съсипана за нула време! Също толкова вредно е и минаването напряко по склона – от него се образуват грозни улеи, което си е увреждане на природата, както и да го погледне човек! Ако не можете да преодолеете серпентината по правилния начин, слезте от байка и я преминете пеша, не е нужно да предизвиквате ерозия!
