Освен желанието: Как да се спускаме по технични терени

Силно пресечен терен с лек до среден наклон надолу

Сещате се за какво става дума – големи камъни, изровени чакълести отсечки, коренища, заемащи цялата пътека. Важното в случая е, че наклонът не е голям, откъдето произтича и най-важното:

– Пуснете спирачките! Когато колелата ви (особено предното) се въртят свободно, те могат да минат през неща, за които не сте и подозирали. Една от особеностите на подобни секции е, че многобройните препятствия убиват част от скоростта ви, затова по-опитните карачи понякога дори предпочитат да „натиснат газта” преди тях. Обратно, задействаните спирачки не само влошават сцеплението на гумите ви и лекото управление на байка, но може да предизвикат и запъване на колелата в препятствието. Ако е ясно, че няма да ускорите повече от желаното, намалете или ускорете до необходимата скорост преди техничния участък, след което хванете кормилото с всички пръсти – така няма да се изкушавате да стискате спирачката без нужда и ще имате много по-добър контрол върху предницата на байка. Ако все пак се налага да спирате, знаете как и къде – на по-чистите/по-равните места и достатъчно енергично, за да забавите скоростта бързо и достатъчно, след което отново да отпуснете спирачките.

– Отпуснете крайниците си! Ръцете и краката трябва да поемат терена или по-точно велосипеда, подмятан насам-натам от препятствията. Вече разгледахме атакуващата стойка – нея трябва да използвате за такива участъци. Работете активно с тежестта на тялото си – олекотявайте предницата или задницата, накланяйте байка настрани, ако е необходимо.

– Гледайте напред, в посоката, където искате да отидете! Знам, че ви писна да го повтарям, но ако забиете поглед в препятствията пред гумата си, те лесно ще ви накарат да стиснете спирачките и край!

Стръмни наклони

При много стръмни наклони едно от нещата, които помагат изключително много, е свалянето на седалката по-ниско.

Използването на предната спирачка в някои случаи трябва да се избягва. Ако наклонът е кратък и след него следва „чист” участък, най-добре е да пуснете и двете спирачки, изтегляйки тежестта си назад и запазвайки максимална отпуснатост на ръцете и краката.

Но не винаги условията са толкова идеални. Понякога или наклонът е прекалено дълъг, или препятствията прекалено големи, за да се преминат бързо. Тогава ще трябва да използвате спирачките и предната, разбира се, върши по-голямата част от работата. Когато пътеката е стръмна, но осигурява добро сцепление, поддържането на разумна скорост не е проблем. Тогава само трябва да внимавате да не предозирате предната спирачка – изтеглете се силно назад, задействайте спирачката още преди да стигнете най-стръмната част и след това просто поддържайте скоростта. Най-трудно е когато сте изправени пред комбинацията от стръмен и дълъг наклон по силно пресечен терен или поднасяща настилка. Използването на предната спирачка за поддържане на разумна скорост става наистина висш пилотаж, а пък без нея не може. Тогава най-важно е умението да контролирате много фино прилаганата спирачна сила, така че да задържате и регулирате желаната скорост, за да можете да преодолявате всяко следващо препятствие. В тези случаи трябва да усвоите и умението да отпускате максимално ръцете си, въпреки че в същото време държите здраво кормилото. Имайте предвид, че в подобни ситуации завиването и цялостното управление на байка е по-трудно.

Във всички случаи, когато наклонът изглежда по-скоро отвесен (поне във вашите очи), стойката ви трябва да е изтеглена силно назад, толкова, че коремът ви да е зад седалката, като дори се случва да опрете в нея или пък „да седнете на задната гума” (но не го правете за дълго, последиците няма да ви харесат). В същото време горната част от тялото ви трябва да е приведена към кормилото и горната тръба – това ще ви позволи да не изпъвате ръцете си докрай, което би ги стегнало и би попречило да обирате неравностите на терена.

Разбира се, трябва да гледате там, където е избраната от вас линия.

Ровове, улеи, коловози и други подобни

Тези препятствия са едни от най-плашещите и с право! Попадането в тях може да е неприятно и болезнено, а овладяването на байка в такава ситуация е трудно. Ето какво трябва да правите и какво не:

– Ако улеят е надлъжно на пътя ви, не гледайте към него – така само ще отидете там! Гледайте мястото, откъдето искате да минете, а то е извън рова. 

– Ако е напречен, намалете скоростта достатъчно и минете през него, над него (вдигате предната, после задната гума) или направо го прескочете – подходът зависи от конкретните условия – скорост, големина и вид на улея, умения и т.н.

– Ако е надлъжен, но се налага да го пресечете, застанете под колкото се може по-голям ъгъл, по възможност перпендикулярно на него и използвайте някоя от споменатите техники. Разбира се, има и други умения, които трябва да използвате, но те са за по-напреднали – ако ги владеете, едва ли е имало смисъл да четете дотук.

– Ако няма друг начин, освен да карате в улея и той позволява това, мислете за него като за тясна пътека, повече или по-малко технична.

– Ако ровът е тесен и с малка дължина и трябва да влезете в него, най-важно е да сте максимално отпуснати, да пуснете спирачките (иначе те ще ви пречат много!) и да гледате там, където искате да отидете, което значи в него. Ако гледате извън него, това е сигнал към тялото ви да се опита да измъкне байка по някоя от стените му, което обикновено завършва неуспешно!

– Ако влезете в улей или коловоз без да сте искали, най-важно е да не губите самообладание и да не стиснете панически спирачките! Ако го направите, падането ви е в кърпа вързано! Вместо това преценете бързо и реалистично ситуацията. Ако ровът може да бъде преминат, не пипайте спирачките, стойте отпуснати и гледайте напред. Ако не може, опитайте се да спрете или поне да намалите (първо със задната спирачка, но може и с двете, ако нямате време и място) и се спасявайте както можете!

– Понякога влизането в ров или улей води почти моментално до падане. В тези случаи няма какво да направите, освен да очаквате това да се случи и да се опитате да излезете невредими от ситуацията.

Участъци с чакъл или търкялящи се камъни

В тези случаи е най-добре да имате хубави, широки гуми, но не пречи да прилагате и следните съвети:

– Отпуснете се! Натрошените, играещи под гумите ви камъни, са една от най-коварните настилки и байкът може да смени положението си по всяко време. Колкото по-малка е вашата намеса, толкова по-лесно той ще възвърне нормалната си позиция. Когато камъните са по-едри, карането става и доста уморително за ръцете и краката ви, особено ако трябва често да намалявате и скоростта – още една причина за бъдете колкото се може по-отпуснати.

– Очаквайте поднасянето! Така ще ви е по-лесно да го овладеете. В завой е съвсем нормално едното или и двете колела да се плъзгат лекичко по повърхността, което в повечето случаи не е чак толкова страшно. За мен лично най-коварно е подхвърлянето на задницата във въздуха от някой камък, макар че, ако сте достатъчно отпуснати, то също се овладява.

– Спирайте плавно! Свободно движещите се камъни, независимо дали са под формата на ситен чакъл или по-едри парчета, не доставят необходимото сцепление за рязко спиране. Спирането в завой трябва да се избягва на всяка цена!

Каране в пясък

В България пясъчните терени не са често срещани, но все пак ги има, така че е полезно да знаете туй-онуй. Сещам се за поне два вида песъчливи настилки: дълбок пясък и плитък пясък върху твърда повърхност. Разбира се, има и други разновидности. Във втория случай най-много трябва да се внимава в завоите, тъй като сцеплението е лошо. Байкът не трябва да се накланя много и скоростта трябва да е съобразена, т.е. по-ниска. Пренесете повече тежест на предното колело и очаквайте поднасяне, особено отзад. За спиране в завоя не може и дума да става. Спирането на прави участъци трябва да е плавно и постепенно, иначе предницата (или целият велосипед) може да изчезне изпод вас. Когато пясъкът е по-дълбок, усещането е доста странно и нетипично. Най-добре е да не използвате спирачки по простата причина, че самото газене на гумите в пясъка ви забавя. Ако се налага да използвате спирачка, наблегнете на задната. Да, точно така! Това е един от малкото случаи, когато тя трябва да се ползва преимуществено, защото така или иначе за сцепление в истинския смисъл на думата е трудно да се говори. Предимството е, че задното колело, заровено в пясъка, по-трудно ще се извърти, а и да го направи, последиците няма да са като при предното. Извиването на предното колело най-често води до падане, затова в пясък трябва да държите кормилото по-здраво от обикновено, дори и с цената на малко (малко означава малко!) стягане на мускулите на ръцете. Целта е да се движите по права линия и да противодействате на съпротивлението от дълбоката мека настилка, което се опитва да извърти колелото ви. Ако на пътеката/пътя има следа от друг колоездач или от кола/джип/камион, най-добре е (противно на естественото ви желание) да влезете в нея, защото там пясъкът ще е по-добре утъпкан.

Малки падове и скокчета

Нека първо уточним терминологията, използвана за целите на тази статия. Падът е препятствие, състоящо се от две нива на терена и отвесна или стръмна част между тях, която се „прелита”. Скокът е препятствие, при което имате някакъв вид „рампа” (естествена – камък, бабуна, или изкуствена), която изхвърля велосипеда нагоре във въздуха (поне малко), след което следва хоризонтален или нанадолен терен (попивка). Понякога разликата между пад и скок е минимална. Надявам се по-нататък за тези видове препятствия да има спуциални статии, тук материята е разгледана само за съвсем начално ниво на каране и се отнася до съвсем малки скокове/падове (само толкова си мога, засега), каквито често се срещат по пътеките. И в двата случая е абсолютно задължително да не пипате спирачките, затова най-добре дръжте кормилото с всички пръсти. Ето как да оцелеете и дори да изпитате удоволствие:

Падове

– Приближете се с комфортна за вас скорост. Не бива да карате много бавно, защото ще ви е по-трудно. На практика, колкото по-бързо се движите, толкова по-малка е вашата намеса – тогава байкът просто прелита, все едно че скачате на скорост от бордюр и приземяването е по-меко, дори и без да се стараете особено.

– Гледайте напред, а не в ръба на пада или под него!

– Когато предното ви колело достигне ръба (Усеща се и без да зяпате натам!), изтеглете тежестта си силно назад и, ако е нужно, издърпайте леко с ръце кормилото. Не се престаравайте, но и не стойте като дърво, което чака предницата му сама да се вдигне. Можете да упражнявате това движение в градски условия при слизане от бордюр „със скок“.

– Озовавайки се във въздуха, отпуснете крайниците си и ги изпънете (особено краката) – така ще избутате по-бързо колелото към земята и ще се подготвите за сгъване, така че да се приземите меко.

-Ако теренът след вертикалната част е равен, най-добре е първо да се приземите със задното колело или с двете едновременно. И в двата случая трябва да поемете максимална част от удара с ръцете и краката си, сгъвайки ги. Ако падът е с попивка (наклонен надолу терен), най-добре е да се приземите с двете колела едновременно. Избягвайте приземяването първо на задна гума, защото предницата ви ще се тресне силно и неприятно в земята. И тук трябва да поемете удара с крайниците си, но той при всички случаи ще е по-слаб.

Скокове

– Приближете се към рампата с комфортна за вас скорост, без да е твърде бавна, защото тогава просто няма как да скочите. Ако скокът не изхвърля на височина, а предимно на дължина (т.е. рампата е дълга и полегата), високата скорост може само да ви е от полза, защото не трябва да правите почти нищо.

– Отпуснете крайниците си. Гледайте напред.

– Когато излетите във въздуха, повечето опитни скачачи съветват да не правите нищо особено – просто стойте отпуснати, може би изнесени леко назад при някои видове скокове. Ако сте с повече опит, при излитането от рампата може дори да изтеглите кормилото нагоре и напред, след което да свиете и краката си – така печелите още по-голяма височина.

– Целта е да се приземите с двете гуми едновременно (има и други начини, но са за напреднали, така че няма да ги споменавам тук). В някои случаи се налага да изнесете тежестта си по-назад, друг път не. Най-важното е да сте отпуснати, тогава нещата стават почти от само себе си.

– Поемете удара от приземяването с ръце и крака и продължете към следващото препятствие!

Забележка: Както казах, написаното се отнася само за съвсем малки падове и скокове. То може би е вярно и за по-големи препятствия от този тип, но при тях вече значителна роля играят и смелостта, опитът и т.н. Аз лично не се чувствам особено кофортно, когато въздухът под краката ми стане повечко, така че не мога да дам компетентни съвети в тази насока. От моя гл.т. материята за скокове и падове е за по-напреднали, така че в бъдеще ще търся подходящи хора, които да я осветлят добре.