Кой е Маркус Монхоф?
[със смях] Добър въпрос, но понякога дори и аз не знам отговора му.
А какво работиш, с какво се занимаваш?
Осигурявам поддръжка на Marzocchi по състезанията и правейки това, добивам опит и оказвам влияние и върху новите продукти, понякога виждам къде би могло да се промени или подобри нещо. Освен това споделям знанията и информацията си и с дилърите на Marzocchi, особено през зимата. Винаги искам да установя добри контакти с тях.
А в кои състезания осигуряваш поддръжка – тези от СК и Световните първенства ли?
Да, това е основното. Концентрирам се върху кръговете от Световната купа и Световните първенства, а ако имам време и късмет – и на някои национални състезания в Германия или Австрия.
А поддръжката за всички участници, каращи продукти на Marzocchi ли е, или само за спонсорираните от компанията състезатели?
Определено трябва да отделям по-голямо внимание на спонсорираните състезатели, те са с предимство, но няма проблем и други участници да използват услугите ми, ако остане възможност за това.
Сам ли работиш или в екип с други механици, които ти ръководиш?
По принцип сам извършвам сервизирането, но понякога, за някои състезания може да сме и двама души, друг път се случва да работя заедно с представители на дистрибутора ни в дадена страна, така че зависи…
А кои са най-честите ремонти и настройки, които се налага да правиш?
Врътване тук, пипване там. [смее се]
Има ли много счупени вилки и задни амортисьори по състезанията?
Поддръжката обхваща всички дисциплини – спускане, крос-кънтри, 4-крос, както и slopestyle състезания… В slopestyle карачите чупят всичко, никога не знаеш какво точно! В спускането обикновено се налага само сервизиране и смяна на втулки и масло.
Елитните състезатели променят ли често настройките на окачването си в рамките на едно състезание?
Зависи от колоездача, защото някои хора нямат знанията за това какво могат да направят с вилката си – те виждат врътка, въртят я и не усещат разлика, докато други доста си играят с настройката. В това отношение вилките на Marzocchi са добри, защото с врътките можеш да променяш настройките малко по малко и да постигнеш ефект, без да сменяш маслото, можеш да ги настроиш за всяко трасе и това ми харесва. Имат широк диапазон за реглаж и ако вземем за пример RC2X, имаш на разположение промяна на компресията, връщането, твърдостта…всичко!
От колко време караш маунтин байк?
Въпросът не е ли „Караш ли байка си?” [смее се]. Маунтин байк…не знам…мисля, че взех първия си байк през 1992 или там някъде.
О, доста отдавна! Спомняш ли си как започна, кой те запали по това?
Не знам… списанията. Списанията и работата във веломагазин.
Колко велосипеда имаш в момента?
Ами…шест.
И колко често караш тези шест велосипеда?
Не много често. Мислех, че през зимата ще ми остава повече време за каране, но засега не изглежда така. Когато имам време се опитвам да покарам поне два пъти седмично, но в момента това е невъзможно.
Явно си зает човек. Но предполагам харесваш работата си?
Да, определено!
А има ли нещо в нея, което не харесваш?
Хмм…не знам…сигурно има неща, които не харесвам, но са толкова незначителни, че ги забравям бързо. Може би не харесвам това, че все съм без пари, но от друга страна причината може да е в мен, да не умея да ги задържам. Но като цяло работата ми, в сегашния й вид, с всички тези пътувания, е ценен опит за мен и…макар че едва ли цял живот ще правя това, за момента ми харесва.
Как протича денят ти?
Хаос! Но това е и едно от нещата, които харесвам в работата си, защото преди това съм работил и във фабрика, където принципът е „натискаш бутона, взимаш маймунката” и правиш едно и също по цял ден. Сега, като стана сутрин, започвам да мисля за цял куп неща, но обикновено не знам какво точно ще се случи. Но от друга страна се получава и така, че ставаш от леглото и се връщаш в него когато приключиш работата си.
Има ли нещо, което винаги носиш със себе си?
Паспорта си.
А откога работиш за Marzocchi?
О, аз съм младокът там! От година и половина.
Да се върнем към СК… имаш ли любими състезатели там?
Изпитвам голямо уважение към няколко души, познавам повечето от тях. В момента един от „любимците” ми е Фабиен [Барел]. Не само защото кара за нас, той е приятен човек, приятелски настроен и готин.
Имат ли елитните състезатели някакви странни части по колелата си, правят ли много модификации по тях?
Не, доколкото знам, той [Фабиен Барел] кара стандартна рамка. Байковете им не се различават много от тези, които са в магазините. Трябва да има друга причина да са толкова бързи! Но всеки голям състезател има зад гърба си отбор, който поддържа и тества байка му. Възможно е някои от тях да имат по-специфична геометрия, но като цяло велосипедите са си стандартни.
А как виждаш бъдещето на окачването, какво още можем да очакваме по твое мнение след „платформите” и всички настройки, които са достъпни в момента?
Мисля, че ще се поуспокоят малко. Надявам се да осъзнаят, че не само амортисьорът върши работата. Вече има няколко добри рамки, с добра кинематика и се надявам, че това ще е тенденцията, а не залитане към някакви безумни настройки или към още по-засилени „платформи”.
Както стана с хода на окачването при велосипедите за спускане?
Да, защото се видя, че „повече” не винаги е по-добре, не винаги е полезно и използваемо, огромният ход не е подходящ за всяко трасе. Не знам какви са пътеките в България, но в Европа националните състезания например са съвсем различни от СК. Веднъж говорих с един човек от Швейцария и той ми каза, че много швейцарци обичат да се състезават в германските състезания, защото там трасетата са кратки, но технични. И обратно, много германци обичат да карат в Швейцария, защото има дълги трасета, по пет минути и повече. И си мисля, че за да можеш да караш навсякъде, трябва да избереш средния път и в тази връзка не винаги има смисъл от повече от 200мм ход на окачването.
Имаш ли любими трасета?
Не, не точно трасета, но имам любими прояви. За следващия сезон бих препоръчал на всеки да отиде в Марибор (Словения)…
Ще послушам съвета ти!
…Бях много щастлив да видя, че те отново са в календара, защото трасето е хубаво, мястото е готино. А другата проява, но тя за съжаление е по-далеч от вас, е състезанието във Форт Уилям, Шотландия. То е лудо, яко и, макар че може да ти замръзне задника, е много добро, даже трасето за ХС е забавно!
Някои български състезатели бяха тази година в Шладминг, какво мислиш за този кръг?
За съжаление не мога да кажа нищо, защото не успях да отида там.
И последен въпрос: кое е най-важното нещо, което си спечелил от сегашната си работа?
Опитът. Научих много за себе си и за много други личности. И ако на някой му се удаде възможност да започне подобна работа, бих го посъветвал да го направи, защото тя ще му се изплати с опит и преживявания. Понякога си зает 24 часа, 7 дни в седмицата, но от друга страна винаги си част от едно голямо семейство.
