Реглаж на преден дерайльор

Това вероятно е една от най-простите процедури в поддръжката на велосипеда, но, колкото и да е странно, лесно може да се превърне и в една от най-досадните. Защо ли? Трудно е за вярване, но когато дерайльорът е по-евтин или пък доволно раздрънкан, „той” често проявява небивал инат и реагира съвсем неадекватно на усилията за вкарване в правия път. Така че, прочетете следващите редове и се надявайте вашият да не е от „лошите”.

Подготовката на тази статия бе подпомогната от:


официален вносител за България на



Устройство на предния дерайльор:

Реклама


Няколко начални уточнения:



-статията засяга само предни дерайльори, които са предназначени и са свързани към команди за индексирани предавки. Последното означава, че едно щракване на командата премества една предавка. При неиндексираните командите не „щракат”, т.е. действат безстепенно и за да смените на друга скорост ви е нужен усет за това колко да преместите лостчето на командата, съответно самия дерайльор. Доколкото разликата между индексирани и неиндексирани предавки е най-вече в командите, реглажът на самия дерайльор е сходен, но са възможни и някои особености.

-Обясненията, дадени по-долу, се отнасят за скоростни системи с три венеца отпред. Напоследък обаче все по-често се среща комбинацията два венеца плюс предпазна плоча. Това може да доведе до някои проблеми при реглажа, най-вече в случаите, когато двата венеца са с „нестандартни” размери, например 24/36. Трудностите, които съм срещал в това отношение, се дължат на това, че различните издатини от вътрешната страна на „клетката” на дерайльора, които служат за улесняване на качването и свалянето на веригата от един венец на друг, са проектирани най-вече за класическите схеми 22/32/42 зъба, 22/32/44 зъба или 22/34/44 зъба. С други думи, предвидени са за определена „стъпка” при нарастване броя на зъбите. В края на статията има отделна част за велосипеди с два венеца отпред.

– частта за монтаж не разглежда т.нар.E-type дерайльори, които се монтират към средното движение. Това се налага най-често при рамки, чиято седалкова тръба не стига до средното движение. За монтажа на такива дерайльори следвайте инструкциите към продукта, а ако няма такива и не сте сигурни как точно трябва да го монтирате, обърнете се към специализиран сервиз.

 

Видове предни дерайльори:



Класификацията не е изчерпателна и има за цел само да запознае читателя с някои основни положения, които имат отношение към разглежданата материя.

Според това откъде е прокарано жилото, което задвижва дерайльора, говорим за долно и горно дърпане. При долното жилото обикновено върви под долната тръба на рамката, а при горното (да, познахте!) минава по горната тръба. Има дерайльори, които работят само с един вид дърпане. За щастие повечето нови модели са съвместими и с двете. Все пак, когато купувате преден дерайльор, преверете дали ще е съвместим с рамката ви по критерия „дърпане”.

Дерайльорите биват също така с горно и долно люлеене. Под „люлеене” в случая се разбира движението на дерайльора. Когато подвижният механизъм е разположен над гривната за закрепване към рамката, люлеенето е горно, когато е под нея, говорим за долно люлеене. Защо са необходими тези два вида? Представете си, че отворите за поставка за шише на седалковата ви тръба са разположени ниско. В този случай не е рядкост гривната на дерайльор с долно люлеене да попадне между двете дупки. Често дерайльор с горно люлеене (чиято гривна стои по-ниско) решава този проблем. И обратно – възможно е в близост до средното движение да има допълнителни елементи по рамката, които да изискват по-високо разположена гривна, т.е. дерайльор с долно люлеене.

Според начина на закрепване към рамката дерайльорите биват обикновени (със стягаща гривна) и т.нар. E-type. Вторият вид е по-скоро изключение, т.е. среща се по-рядко и съществуването му е наложено от наличието на рамки без „класическа” седалкова тръба (особено при тези със задно окачване).


Монтаж и реглаж на предния дерайльор



Пак ще напомня, че става дума само за дерайльори, които се закрепват към рамката чрез стягаща гривна. На първо място трябва да сте сигурни в съвместимостта между дерайльора и рамката. Освен за горно и долно дърпане и люлеене трябва да следите за още две неща: ъгъла между седалковата тръба и стойките на веригата (към описанието на конкретния модел дерайльор трябва да пише за какъв диапазон от ъгли е пригоден) и размера на гривната, респективно на седалковата тръба. Както е известно, седалковите тръби биват три размера (според външния си диаметър): 28.6мм, 31.8мм и 34.9мм. Повечето съвременни дерайльори имат гривни с адаптори, които ги правят съвместими и с трите размера. Но има и такива (особено сред по-старите или по-евтините модели), които са съвместими само с един или два от размерите. Проверете, преди да купите!

1.Прикрепете гривната на дерайльора към седалковата тръба и стегнете леко болта, така че да може дерайльорът да се движи нагоре-надолу. Нагласете го на височина така, че извивката на клетката от страната на големия венец да минава над него и затегнете болта малко по-силно.

2.Хванете с ръка тази част от подвижния механизъм, за която се захваща жилото и я изтеглете или натиснете, така че да симулирате опън с жилото и да преместите дерайльора към най-големия венец. Погледнете колко е разстоянието между извивката на клетката и венеца. Правилото е, че трябва да е около 2-3мм. Shimano прикрепят към новите си дерайльори специален етикет, който улеснява максимално тази процедура. Ако разстоянието е по-малко или по-голямо, отхлабете гривната, коригирайте височината на дерайльора, затегнете и измерете отново. Когато постигнете желаната височина, затегнете болта, но не максимално.

3.Нагласете предната команда в положение за най-малък венец. Завъртете регулатора за опън при командата (ако има такъв) докато е в такова положение, че да има възможност както за леко отпускане, така и за опъване на жилото. Например, ако врътката може да направи 5-6 оборота, нагласете я така, че да има 1-2 оборота за отпускане и 3-4 за опъване.

4.Свържете жилото според инструкциите към продукта (обикновено свързването е различно при горно и долно дърпане). Опънете го с ръка, но не максимално и затегнете болта, който го притиска. При най-ниска предавка отпред в жилото трябва да има лека хлабина.

5.Превключете на най-голям венец отпред и най-малък отзад. Може и на средните венци. В това положение трябва да нагласите предния дерайльор така, че стените на клетката му да са успоредни на веригата. Ако не можете да го завъртите около седалковата тръба, отхлабете леко болта на гривната, завъртете я колкото е нужно и когато сте готови с тази настройка, затегнете болта според предписанията (или достатъчно силно, тъй като това е окончателното му затягане).

6.Превключете на най-малък венец отпред и най-голям отзад. Вътрешната стена на клетката (тази откъм рамката) трябва да е на разстояние около 1мм от веригата, но без последната да задира в нея. Тъй като венците не винаги са идеално прави, това отстояние се регулира в тази точка от оборота, при която веригата стига най-близо до рамката. Когато установите къде е тази точка, започнете реглажа. Той се извършва чрез винта с означение L (Low), който ограничава преместването на клетката на дерайльора към рамката. Ако стената на клетката е твърде близо до веригата и задира в нея, завъртете винта L обратно на часовниковата стрелка. Ако е твърде далеч и разстоянието е повече от 1мм, завъртете винта L по часовниковата стрелка.

7.Превключете на най-голям венец отпред и най-малък отзад. Външната стена на клетката трябва да е на разстояние около 1мм от веригата в най-издадената точка на оборота. Тук реглажът се извършва чрез винта с означение H (High), който ограничава преместването на клетката на дерайльора навън. Ако стената на клетката е твърде близо до веригата и задира в нея, завъртете винта H обратно на часовниковата стрелка. Обратно, ако е твърде далеч и разстоянието е повече от 1мм, завъртете винта H по часовниковата стрелка.

8.Преместете веригата на средния венец отпред и най-големия (най-вътрешния) венец отзад. В това положение вътрешната стена на клетката трябва да е максимално близо до веригата, без да опира в нея. Ако задира, отпуснете малко жилото от регулатора за опън, докато престане. Ако разстоянието е твърде голямо, опънете жилото с регулатора, докато стената на клетката се приближи достатъчно до веригата.

На теория това е всичко. На практика не е! Както казах, при чисто нов и хубав дерайльор следването на тези стъпки би трябвало да осигури правилна настройка и добра работа. Но дори и тогава е възможно да възникнат проблеми. Такива могат да бъдат породени например от неподходяща (за конкретния модел дерайльор) линия на веригата. В настоящата статия няма как да разгледам подробно този въпрос, но приемете, че ако предните венци и курбела са изнесени прекалено навън (например заради по-дълга ос на средното движение), това може да затрудни реглажа на дерайльора в крайни положения. Неподходящи комбинации от предни и задни венци (и тяхното отстояние от мислената централна линия на рамката) би могло да предизвиква задиране на веригата н клетката на дерайльора при определени предавки. Друга често срещана причина за затруднен реглаж и влошена работа е състоянието на самия дерайльор. Ако той е разлуфтен, повреден или не се движи леко и свободно, това може да ви създаде главоболия. Още по-често причината не е в дерайльора, а в жилата и броните, които са замърсени, изкривени или увредени по друг начин. Прецизността на изработката също има значение, затова в повечето случаи по-скъпите модели са по-лесни и удобни за настройване. Поради всичко това понякога се изискват малко повече нерви и игра с отвертките и опъна на жилото, за да се постигне желания резултат. Не се колебайте да експериментирате в тази насока, но го правете с малки стъпки – четвърт оборот на винтовете H и L, до половин оборот на регулатора за опън на жилото, след което проверявате дали има подобрение или влошаване и преценявате как да продължите. За съжаление, в някои случаи, когато са налице сериозни „увреждания“, използването на всички предавки е непостижимо – тогава настройте дерайльора така, че да може да използвате всички „нормални” предавки („ненормална” е например предавката при най-малък венец отпред и отзад).

 

Накрая ще се спра и на някои особености при реглажа на преден дерайльор в комбинация с два венеца отпред (става дума за планински велосипед, не за шосеен). Напоследък често се срещат курбели с два венеца и предпазна плоча на мястото на най-големия, трети венец. В общия случай настройката при такава комбинация се прави по следния начин:

-с винта L се настройва дерайльора при най-ниска предавка (малък венец отпред), както е описано по-горе.

-с винта H ходът на дерайльора навън се ограничава максимално, за да не може по погрешка веригата да бъде прехвърлена отвъд втория венец.

-с регулатора за опън дерайльорът се донастройва, макар че понякога е трудно да се постигне перфектен резултат, при който клетката и веригата да нямат съприкосновение при нито една от предавките.

Коментари във форума

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>