Crocodile Trophy 2006

Хората обичат приключенията и предизвикателствата. А когато става дума за занимание като планинското колоездене, те са естествена част от случващото се. Всъщност в някои случаи те са основното, заради което отиваме в планината. А едно от най-нагледните доказателства за това е бумът на приключенските ендуро (т.е. за издръжливост) състезания, които съвсем не се ограничават само с дисциплината крос-кънтри. Но в последната традициите при този тип прояви като че ли са най-силни, а броят им се увеличава повсеместно, включително и у нас. Когато погледнем в световен мащаб обаче, има няколко маратонски ХС състезания, които са пример за подражание и трудно достижими „класики”. Зад тях стоят опитът и трудът на много хора, което им е спечелило известност и добър имидж, така че стотиците места за участие обикновено се запълват доста бързо въпреки немалката понякога такса. Crocodile Trophy безспорно е едно от тях!

От 17 до 29 октомври 2006г. се проведе дванадасетото издание на тази надпревара. Както виждате, освен една от най-известните и претендираща за най-трудна проява, Crocodile Trophy е и една от най-старите такива. Стара, но златна, както се казва! Няколко са особеностите на състезанието, които го отличават от другите подобни нему надпревари. На първо място това, че се провежда в далечна Австралия, което води след себе си много особености на средата, в която се кара – флора, фауна, климат, хора… Маршрутът например минава през не едно и две селища с предимно аборигенско население. Кара се предимно по черни пътища, прашни, каменисти и нажежени от слънцето, което прави дългите километри доста грапави и тежки за колелото. На всичкото отгоре има много пресичания на реки (организаторите твърдят, че името на състезанието не е случайно и във водите наистина има крокодили!) и други изпитания сред австралийските пущинаци, а нощувките често са в биваци, много далеч от представите за комфорт в днешно време.

Като споменах километри, общата дължина на маршрута е около 1400км, разпределени в рамките на 13 дни! Освен многото етапи една от особеностите на Crocodile Trophy е, че те са сравнително дълги, но в същото време денивелацията не е толкова голяма. Повечето отсечки са над 120км, но изкачванията за деня рядко надминават 1500м сумарно. Изключение са три от етапите: първият е с дължина 15км, състоящи се от три обиколки по затворено трасе, т.е. класическо ХС състезание. Последният етап също е кратък и има по-скоро представителни функции. В средата на състезанието има и специален етап, наречен Time Trial – спринт с дължина 30км, замислен и като почивка от дългите изнурителни секции.

Crocodile Trophy по принцип е състезание с индивидуално класиране, т.е. всеки кара сам за себе си, но се допуска и формирането на отбори от по трима души. Както и другите конкурентни прояви, тази също има своите фаворити и „вечни” съперници – хора, които всяка година се борят помежду си за първите места. За Crocodile Trophy в последните две години това бяха белгиецът Кристоф Стивънс и австралиецът Адам Хенсън. Последният обаче не можа да вземе участие в тазгодишното издание, което бе добре дошло за Стивънс да атакува първото място. Основният му противник по австралийските пътища бе австриецът Хайнц Цьорвег. Изненадващо обаче в играта им се намеси още един съперник – Щефан Рукер от Австрия. Той започна силно още във втория етап, където почти си беше осигурил победата, преди да обърка маршрута и да изгуби цели 30 минути от времето си. Както виждате, навсякъде има и такива неприятни моменти. Изгубвайки шансове за челно място в общото класиране, Рукер показа воля за победа и спечели следващите два етапа, борейки се за отличието „Най-агресивен състезател”. Зад него Цьорвег и Стивънс водеха тактическа битка, като през първите етапи предимството бе на страната на австриеца. Това се промени драстично в петия етап, един от най-тежките, където Цьорвег поведе, но след объркване на маршрута изгуби повече от час и изостана твърде много от Стивънс. Този инцидент жестоко попари надеждите на австриеца за победа и отвори „вратата към първото място” за белгиеца. Само лош късмет би могъл да му попречи оттук нататък, особено като се има предвид, че Цьорвег се оттегли от „официалното състезание” и продължи да кара само за удоволствие в края на колоната. Разбира се, Стивънс се показа като опитен състезател (все пак това бе третото му участие в Crocodile Trophy) и не допусна никакви случайности да решат титлата оттук нататък. Той караше умно и уверено, достигайки до крайния успех, който увенча по чудесен начин оттеглянето му от активна състезателна дейност. За отбелязване е и карането на Щефан Рукер, който спечели още етапни победи и заслужено се добра до третото място, правейки сериозна заявка за следващото издание.

За съжаление организаторите не отговориха на молбата ми за снимки, но много хубави фотографии от надпреварата можете да видите в сайта на състезанието и по-конкретно на адрес: www.crocodile-trophy.com/crocodiletrophy/at/06_fotos.htm

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>