Траял във В.Търново за купа Про Байк

Събота, 7 октомври. Rainy day.* Въпреки, че тези думички се съдържаха в заглавието на една от любимите ми песни преди години, в никой случай не може да се каже, че обичам дъжда. По никакъв повод. Но щем, не щем, денят на състезанието бе точно такъв. За щастие организаторите се бяха подготвили добре, т.е. бяха успели да осигурят достатъчно голямо хале, в което да се съберат препятствията, участниците и публиката. Ако беше навън, състезанието вероятно щеше да пропадне заради неблагоприятното време. Вместо това, станахме свидетели на първата такава проява на закрито. Първото „браво” организаторите от Горгона заслужават именно по този повод.

Второто безспорно засяга трасетата. Признавам, аз не мога да направя дори най-елементарно движение от траяла, така че откъде-накъде ще оценявам препятствията! Подобна логика е вярна, но от друга страна, имам уши, с които чух коментарите край мен, както и очи, с които видях, че дори и най-добрите състезатели изпитаха трудност тук и там, а подценяването на някои препятствия със сигурност донесе и разочарования. Трасетата бяха изградени от палети, валери, кегове за бира, предоставени от пивоварна „Болярка” и тежкотоварни автомобилни гуми „Maxxis”. Организаторите усърдно разместваха предметите и секциите преди всеки следващ кръг, в съответствие със замисъла си, като се вслушваха и в съветите на състезателите, по желание на които бе добавен цял един допълнителен кръг.

Като споменах неща, случващи се за първи път в България, тук попада и дуал-траялът, който вдигна настроението на публиката и адреналина на участниците до краен предел. Става дума за старт по двойки, по две еднакви трасета, който имаше статут на последен кръг от състезанието и в него взеха участие шестимата с най-добър резултат до момента. След това до трасетата бяха допуснати и други желаещи да се забавляват и да предизвикат някого на дуел, с което шоуто стана пълно. В един момент по трасетата можеха да бъдат видяни между 4 и 6 души, каращи в различни посоки, падащи, залитащи…

Разбира се, голямо „браво” и за самите участници. Не само заради участието в трудната дисциплина, а заради развитието и нивото, което демонстрираха. Няколко месеца по-рано в Русе същите хора, с не дотам подходящи велосипеди, показаха хъс, умения и заложби, но на повечето като че ли им липсваше кураж и опит. На 7 октомври в Търново борбата помежду им изглеждаше много по-оспорвана, равностойна и непредсказуема, като част от този напредък вероятно се дължи и на увеличения брой специализирани траял-байкове в подходящи ръце. Участниците дотолкова кипяха от енергия, че не се „укротяваха” дори и по време на почивките между кръговете. Скачаха по бюра, странични палети и всичко друго, изпречило се пред гумите им.

Коментари във форума