Почти на живо от Фридрихсхафен: Истории от Eurobike 2006

29-ти Август, около 4 часа следобяд. Най-после потегляме. Събираме се цялата компания – аз, Ники Титев, Симо и Камен от нашия офис, и Цуцо от BAS. Колата е пълна с багаж, „тухлето“ на покрива също – всички са се подготвили за ужасно време, каквото ни чака през следващите няколко дни според прогнозите. Оставяме офиса с облекчение след сутрешната лудница – покрай заминаване винаги е така, нищо чудно, че, както обикновено, пропускаме първоначалния график с около 2 часа. Нищо де, бърза работа нямаме. Чакат ни около 20 часа пътуване до крайната ни дестинация – Фридрихсхафен, Германия. Една по една се изнизват границите и държавите – Сърбия, Хърватска, Унгария, Австрия… Навсякъде небето се изсипва – единствено в Сърбия спира да вали за около половин час, след което пороя продължава. В Австрия се озоваваме някъде през малките часове на нощта и спираме да спим, но положението навън е трагично – около 7 градуса над нулата, мокро, гадно, тъмно… Както и да е, 5 човека трудно спят комфорто в нормална кола (въпреки, че Симо до момента е спал през около 95% от времето) – тримата на задните седалки решават да пробват спане на чували под една стряха, осигуряваща около метър и половина сухо пространство. Оцеляват.

На следващата сутрин, потегляйки, минаваме през Шладминг – 4х трасето изглежда брутално, скоковете и виражите са огромни и перфектно оформени. Цуцо се подтиска по какви трасета карат на запад и потегляме към Германия. По пътя възникват чуденки дали все пак да не потърсим квартири, но в крайна сметка пънкарията надделява и решаваме да се придържаме към традиционното спане на палатки. Пристигайки във Фридрихсхафен, дъжд вече няма – това обаче не пречи поляната за къмпинга да се е превърнала в блато. Половината е изорана от затънали коли, и трябва да стъпваш като нинджа за да не затънеш до глезените. Намираме едно малко по-сухо място и опъваме лагера.

На следващия ден изложението започва с пълна сила – къмпингът вече е пълен, паркингът пред изложбените зали – също. Тълпите на входа са прилично големи, но въпреки това не дават ясна представа за мащаба на събитието. Човек, който идва за пръв път, със сигурност би се загубил безвъзвратно сред лабиринта от щандове в огромното „messе“. Ние обаче сме опитни и бързо се ориентирахме кое е най-интересното.

Щандът на SRAM е огромен, тълпите около него – също. Хората се редят да пробват новите шосейни компоненти на компанията – DoubleTap технологията в новите Force и Rival групи наистина работи, превключването и в двете посоки е опростено до крайност и е наистина прецизно. Тънките гуми и приведената стойка на шосейните колела не ни задържат дълго и се насочваме към по-интересното за нас – MTB компонентите на компанията, където също има големи новости. X.9 серията вече е не-карбоново копие на X.0, X.7 споделя доста общи черти с миналогодишната серия X.9, а по-ниските класове също еволюират по подобен начин. Добра новина за нашия пазар е палцовата команда от SX-5 серията, която реално погледнато е миналогодишната X.7 команда. MTB-сериите на SRAM обаче са само върха на айсберга. Истинския хит за 2007-ма от SRAM-аджиите ще са новите продукти на Avid и RockShox. Новите спирачки на Avid, Juicy Ultimate (XC, ниско тегло и карбон) и Code (FR/DH, четирибутален апарат, по-здрави лостчета) привличат с право вниманието на посетителите. На изложението забелязваме много колела на про-спускачи и фрийрайдъри, които използват Ultimate лостчета и Code спирачни апарати за максимално ниско тегло.

Респектиращо впечатление ни правят и новите вилки на RockShox – кой каза, че еднокоронните вилки не стават за сериозно каране надолу? Новите Totem и Domain са навсякъде – почти няма уважаваща имиджа си компания, която да не предлага фрийрайд модел с около 7″ ход на окачването и някоя от 2-те вилки. Като се има предвид, че Totem вече има успешни изяви в ръцете на топ-спускачи и фрийрайдъри като Стив Романиук, Мик Хана, Тайлър Морланд и др., новите вилки на RockShox изглеждат съвсем логичен избор за голяма част от хората, които карат надолу – голям ход, огромна здравина, опции за чела 1.5 и стандартни 1 1/8, ниско тегло (Totem Solo Air тежи колкото Boxxer World Cup), неограничен радиус на завиване – какво друго му трябва на един фрийрайдър? Еволюцията при еднокоронните вилки на RockShox обаче продължава с еднокоронната all-mountain вилка Lyrik и дърт-джъмпърската Argyle. Последната я наблюдаваме в действие на традиционното за EuroBike дърт джъмп състезание, където оцелява без особени проблеми ужасни приземявания от сбъркани трикове, каквито изобилстват в по-ранните етапи на мероприятието (а скоковете са огромни!).

В последните дни на изложението, около щанда на SRAM могат да се видят някои от най-големите имена в планинското колоездене – Стийв Пийт, Сам Хил, Тимо Прицел, Карло Дикман, Гун-Рита Даале и много други. Изключително интересни за разглеждане са колелата на протата – прекарваме много време в оглеждане на V10-ката на Пийти и Cannondale-а на Мик Хана. Забелязваме доста „особени“ компоненти и модификации, крайният резултат от които е изключително ниско тегло.

Смеем се много на изчегъртаните надписи на Maxxis WetScream гумите на V10-ката на спонсорирания от Kenda Пийт, който упорито отказва да се състезава с нещо различно от Maxxis. Тази година фирмата предлага няколко нови интересни модела и технологии – Triple Compound (3C) технологията навлиза и при DH гумите (макар и при доста висока цена), а новия ADvantage е еднакво примамлив за любителите на XC-то и тези на фрийрайда с различните си размери и модификации.

Топло посрещане с бири и чипсове ни устройват CrankBrothers, които ни представят два нови модела педали, както и XC курбели и касети за средно движение с характерната за марката ювелирна изработка – курбелите използват много авангардни технологии за производство чрез щамповане, фрезовка и лепене, а пък касетите са толкова красиво направени, че ни е струва грехота подобно бижу да се монтира на колело, което ще се цапа със всевъзможни гадости. Добра новина за българския карач са новите MXR педали, които представляват ценово-ориентирана версия на изключително успешните XC „миксери“.

Бирите продължават при 661, които определено имат повод да черпят, след придобиването на Royal Racing – компанията за дрехи за каране, основана от Стийв Пийт. Разглеждаме продукцията им с интерес – джърситата за каране и късите гащи изглеждат изключително добре. Самите 661 за новия сезон ще заложат на доказани модели с освежен дизайн – нищо генерално ново, но въпреки това богат избор от аксесоари и притектори за всички приложения.

DAKINE прилагат подобен подход към своята продукция – представят ни няколко ключови модела раници, като Apex и Nomad, които ще глезят карачите с някои дребни, но съществени промени във функционалността, като например отварящ се от към гърба отделен джоб за резервоара за водата. Линията ръкавици на компанията за следващата година изглежда изключително добре – всеки си заплюва по някой модел за следващия сезон, и се отправяме навън.

А там се случват страшни работи – забелязваме едно хлапе на не повече от 10 годинки, което лети по 4x трасето със състезателен BMX с такава лекота, Че ни кара да се депресираме. Поради това гледаме да не се застояваме твърде много покрай импровизирания байк-парк, и разглеждаме щандовете.

На щанда на Lapierre забелязваме и „пенсионирания“ 10-кратен световен шампион по спускане Никола Вуйо, който дейно раздава плакати, автографирайки ги с подпис и „x10“. В последно време се чуват все повече и повече слухове за завръщащия се към колоезденето Нико (този сезон той спечели убедително първото си по-голямо състезание от Megavalanche сериите във Франция), които ни карат да се чудим дали след един-два сезона подписа му няма да завършва с „x11“. При сегашната конкуренция сред спускачите обаче едва ли ще му е лесно, дори и да опита. Най-малкото ще трябва да се пребори със своя сънародник Фабиен Барел, който също присъстваше на изложението във Фридрихсхафен.

От френския контингент Седрик Грасия също не е за подценяване – може и да няма кой-знае колко добри представяния по състезанията напоследък, но привличането му в отбора на Commencal превърна щанда на марката в едно изключително оживено място – никога досега не сме виждали толкова хора при тях.

Вечерта преди последния ден на изложението се провежда Eurobike парти, на което решаваме да отидем за разнообразие. В началото музикалната селекция ни се струва леко странна – от сцената се леят щедро 80-тарски шлагери от световната естрада, прекъсвани от немска реч с доста „danke“ в паузите. В един момент обаче Камен открива тайната на безплатната бира, и скоро скачаме и крещим със всички сили.

На следващата сутрин споделяме истории за тежката вечер с хора, с които до момента сме имали единствено работни отношения, а главоболието и прегракналите гърла са масов синдром сред присъстващите на изложението. Нищо чудно, че най-активните предната вечер напускат изложението още по средата на последния ден. Ние също не се задържаме твърде дълго и към 4 часа следобяд сгъваме лагера – всичко е покрито със засъхнала кал и голи охлюви. Единствените ни притеснения са за това как ще успеем да се поберем в колата – към багажа ни вече са добавени и солидно количество каталози и рекламни материали. С малко набиране по капака на „тухлето“ обаче успяваме да приберем всичко и потегляме обратно към България.

Оставаме с впечатлението за поредния добър EuroBike – индустрията се развива, иновациите изобилстват, а карачите карат… много. На нас не ни остава друго, освен да взимаме пример.