Паралелна Вселена – Хисар 2006

Докато пътувах с потракващия влак към Хисар (всъщност смених цели три, за да стигна), мъчейки се да не заспя (пропускането на гара за прекачване бе последното, което ми трябваше!), продължавах да си задавам въпроса как така тази година не успях да си намеря дори и един спътник за това пътуване. Хисар е един чудесен град за почивка, с приятен парк, минерални басейни и хубави кръчми – все неща, заради които си струва човек да намине. Затова бях леко изненадан, когато седмица преди състезанието Паралелна Вселена – Хисар 2006 установих, че почти всички редовни участници в такива събития, които познавам (изключая състезателите, т.е. членове на отбори, клубове и др.), нямаше да могат да се включат по една или друга причина – някои от мързел, други от умора, трети заради по-важни карания, четвърти заради ангажименти от типа на сватби, изпити и какво ли още не. Както се казва, колкото са хората, толкова и причините, но по странно стечение на обстоятелствата тази заетост на всички се падна точно на датите 9-10 септември. Жалко, защото това лиши проявата от един важен „контингент”, който го приближаваше много повече до каране с приятели, отколкото до оспорвана надпревара за първите места. Този път обаче Паралелна Вселена бе предимно състезание, за добро или лошо. Спонсори и съорганизатори на проявата бяха хотел „Хисар”, община Хисар, Vivatel, производителят на минерална вода „Хисар” и Drag.

Пристигайки в спретнатото градче почти по тъмно, не ми оставаше нищо друго, освен да се сдружа с още няколко души и да посетим някоя хубава кръчма. Преди това обаче изслушахме какво има да ни каже организаторът на проявата, Христо Боянов, по време на техническата конференция. Оттам и от последвалите разговори на масата се изясниха и първите подробности за трасето. Първоначално планираният вариант, публикуван и на сайта на състезанието, се оказал невъзможен поради липсата на един от основните черни пътища, отбелязани на картата. Това бе наложило избирането на нов маршрут, който бе сравнително кратък (30-35км) и половината от него съвпадаше с миналогодишния. Казано най-общо, участниците навлизаха в дебрите на Средна гора по същия вълнообразен път, както и в първата хисарска Паралелна вселена (около 8км), след което правеха един кръг по баирите и се връщаха обратно по същата тази начална отсечка. Основна характеристика на трасето бе наличието на много прах и пясък по коварно изровените черни пътища в тази част на планината. Тъй като бях без велосипед, нямаше как да го обходя цялото, но отзивите от състезателите бяха много добри – всички го определиха като интересно, с технични участъци и в двете посоки, но без да е прекалено трудно за никого. От маркировката също нямаше никакви оплаквания (тя отново бе с големите жълти ромбовидни табели, за които вече със сигурност може да се каже, че вършат по-добра работа от тези, които видяхме по-рано тази година в Родопите). Въпреки че нямаше никакви проблеми с организацията, самият Христо Боянов сподели, че хората и ресурсите този път не са били достатъчни, за да бъде всичко така, както го иска.

Неделният ден започна с навъсено облачно небе и събиране пред хотел Хисар, където бяха проверени велосипедите на участниците и около 9:00ч бе даден предварителният старт. След като достигнаха края на града, придружавани от полицейски автомобил, състезателите се подредиха отново и същинската надпревара започна. Както отбелязах още в предварителния репортаж, броят на участниците тази година бе по-малък – стартираха около 50 души.

За мен пък последва едно дълго ходене по трасето. Поради малката му дължина на първите участници им трябваше едва час и половина, за да се появят пред обектива ми. Не зная дали и какви обрати са ставали в горната част от трасето, но имах „късмета” да наблюдавам отблизо прегрупирането на челната група малко преди края на състезанието. След като се зададе първи по черния път, Николай Костадинов (1-во място мъже) сбърка пътя и вместо да мине по една пряка отсечка, тръгна по заобиколния път, откъдето се караше при изкачването. През това време долетяха Георги Митов и Игнат Синицин (1-во място отборно), които уцелиха „правия път” и излязоха начело. Впоследствие Николай е успял да ги застигне и в крайна сметка тримата финиширали заедно.

Като стана дума за финиш, пълното класиране все още не е изнесено, така че ще го публикувам отделно, когато стане готово. Почти всички успяха да финишират докъм 13:00ч и да похапнат в промеждутъка до награждаването, което се състоя отново пред хотел Хисар (където ще бъдат настанени участниците догодина).

Като цяло не се сещам за сериозни забележки към състезанието в Хисар, но се надявам, че догодина, когато то ще се проведе на 9-10 юни, отново ще си възвърне масовостта и „шаренията” на многото хора, която определено ми липсваше както по трасето, така и извън него.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>