|
|
||||
 |
Трасето за спускане бе много добро и интересно за гледане и определено едно от най-трудните до момента. Главната причина за това бяха множеството скокове, падове, странични наклони (включително при някои завои) и други подобни изпитания. Повечето новости бяха в средната част. Тръгвайки отгоре, участниците се натъкваха на камъни, завои и стръмнини в първата третина на „пистата”. След това започваше въздушната част – три прага, подпряни с дървета, наредени в широк завой; един пад, преди който имаше стъпало, направено през повален дънер; още един пад; и още един, при това голям, направен от палети точно под лифта; средната част завършваше със секция, която на пръв поглед изглеждаше „невъзможна” – стръмен страничен наклон с щръкнали корени отвеждаше до праг/малък пад, от който се кацаше на много стръмно влизане в улей между дърветата и с набраната скорост карачите се врязваха в 90 градусов тесен завой, чиято външна част не осигуряваше никаква опора. Скоро след това се излизаше при старата дървена рампа (задължителен елемент в последните няколко състезания над Драгалевци) и оттам надолу следваше познатата и много приятна за каране долна част. И все пак трудно не означава непосилно, тъкмо напротив! Повечето участници успяха да се справят добре с множеството препятствия и мисля, че трасето бе точно толкова предизвикателно, че да повиши нивото на каране, без да „убие” някого. Предполагам, че именно това е начинът да се опитваме да гоним по-добра подготовка на българските състезатели, тъй като в сериозните международни състезания техничните участъци са много по-тежки от това, което видяхме над Драгалевци. На практика нямаше нито една високоскоростна секция и това компенсира неголямата дължина. Ако трябва все пак да измисля „недостатък” на трасето, той е, че навсякъде трябваше да снимаме със светкавица и при затруднени светлинни условия, тъй като открити участъци нямаше. Не съм ли придирчив, а?!
|
||||
|
Трасето за крос-кънтри не отстъпваше по тежест, даже много от състезателите не го харесаха именно поради твърде многото камъни и нагоре, и надолу, но такива са даденостите на терена над Драгалевци. Характеристиките на трасето принудиха голяма част от състезателите да бутат или носят велосипедите си и то не на едно и две места, включително и надолу. Трудно ми е да коментирам дали трудността бе за добро или зло, зная само, че при карането в планината камъните и стръмните наклони са си нещо естествено, така че за мен е съвсем нормално да присъстват и в състезателните формати, както е и в редица надпревари отвъд нашите граници.
|
 |
||||
 |
Работата по оформяне на трасето бе свършена в делничните дни преди състезателния уикенд, в петък бяха сложени лентите и дюшеците, а някои от състезателите използваха възможността да направят неофициална тренировка. Съботният ден бе изцяло посветен на тренировъчния процес – някои участници направиха толкова много спускания, че ако бях на тяхно място, на следващия ден нямаше да мога да стана от леглото! Каранията приключиха по естествен път към 16:30, когато и малцината, останали по трасето, бяха привършили със запасите от сила и издръжливост. Този първи официален ден от програмата не се размина без инциденти, макар че двете най-тежки падания станаха извън трасето. Велосипедите на някои участници също получиха „травми”.
|
||||
|
Слънчевото време и състезателният хъс се запазиха и в неделния ден, когато първи на старта застанаха участниците в дисциплината крос-кънтри. Броят им не беше голям, но включваше повечето от най-бързите ни МТБ състезатели. Първото стесняване на трасето бе съвсем близо до старта и там напред се откъсна Николай Костадинов (инд.), който пое на бегом с колелото на рамо по първото каменисто изкачване. Останалите го последваха, но без да имат лукса да тичат нашироко. При втората обиколка начело вече бе Игнат Синицин (Велос – Варна), който тази година попада в групата на мъжете. Младият състезател задържа позицията си чак до четвъртата обиколка, когато някъде извън полезрението ми я отстъпи на Жельо Стойчев (Ram Bikes), който след още едно кръгче в гората завърши на първо място при мъжете. При юношите старша възраст Георги Митов (Ram Bikes) отново показа класата си и спечели място на върха на подиума, а при юноши младша възраст това направи Радостин Николов (Горгона – Търново).
|
 |
||||
 |
Втората част от деня бе изцяло посветена на спускането. След сутрешната тренировка, към 13:00ч. състезателите започнаха да се борят за стартова позиция. С други думи, бе дадено началото на квалификацията. Карането беше бързо, а няколкото падания, които видях, страшни! За щастие нямаше сериозни контузии и в 15:00 всички отново се наредиха на старта, за да се спуснат в обратен ред (от най-бавно към най-бързо време) надолу. Тук за пореден път ще кажа, че спускането не е нещо, което може да се опише – трябва или да се кара, или да се гледа, в най-лошия случай и снимките помагат донякъде. На участъка, където бях застанал, Дидар Амин (Drag) премина най-бързо, но впоследствие спука гума, завършвайки трети при мъжете. Още няколко души преминаха със скорост и лекота, близки до неговите: Димитър Гайдов (Ram Bikes), който майсторски извъртя задницата си във въздуха след рампата под лифта, завърши на второ място при мъжете, а Калин Рахнев (Sprint Bike Team) очевидно е карал достатъчно бързо и сигурно във всички части на трасето, за да даде най-дорото време за деня, спечелвайки първата позиция при мъжете.
|
||||
|
По-младите състезатели от групата на юношите не отстъпваха по бързина и умения. Стефан Василев (GT Racing) убедително грабна първото място, изненадвайки мнозина, тъй като бе с ново колело и малко каране зад гърба си през този сезон. На второ и трето място бяха Кънчо Дамянов и Йоан Цанков от Ram Bikes. При жените Илинда Евтимова (Ram Bikes) бе единствената участничка на финала. В клас HТ колоездачите от Златица доминираха над всички, спечелвайки и трите призови места (Красимир Найденов, Иван Серафимов и Йордан Шопов).
|
 |
||||
 |
Не мога да не отбележа и четвъртото място на Росен Ковачев (при юношите в спускането), който стана жертва на нелепо падане, предизвикано от двама велотуристи, каращи по трасето! В тази връзка искам да изразя възмущението си и от други подобни представители на нашето „братство”. По време на състезанието аз бях в агитката край рампата под лифта, повечето участници бяха преминали и оставаха само няколко от най-бързите. Точно в този момент един представител на публиката, с велосипед и шлем на главата, дойде по страничните пътеки отгоре и най-непредпазливо и необмислено (да не кажа нещо друго) тръгна да навлиза в трасето, въпреки своевременните викове, които нададохме. Наложи се да го спрем със сила (имам предвид хващане за раменете, така че да спре, да не си помислите друго!) и да му обясняваме като на… (вие измислете!), че трябва да мине по съседната пътека. Съжалявам, че се налага да занимавам аудиторията на МТБ-БГ с подобни неща, но според мен на всеки би трябвало да му е пределно ясно, че по време на състезание, особено при финалното спускане, по трасето не трябва да има никой, най-малкото пък хора от публиката с велосипеди!
|
||||
|
Като споменах публиката, тя не бе най-многобройната, която са виждали витошките състезания и това вероятно също се дължи в някаква степен на по-късното обявяване. Казвайки това, не си представяйте отсъствие на хора, окуражаващи състезателите – такива имаше и в никой случай не им липсваше ентусиазъм, с което също допринесоха за приятната атмосфера на състезанието. Накрая ще напомня, че освен спечелването на дадено място, състезателите в този първи кръг спечелиха и точки за общото класиране за Купа България, така че всеки от тях ще участва в следващия кръг с определен актив и с цел да спечели повече точки или да запази натрупаните до момента. Пожелавам на всички успех! Пълното класиране в отделните категории можете да видите тук. |
 |
||||
|
|
|||||
 |
|||||
Коментари във форума
