Освен желанието: Как да караме маунтин байк (основни положения)

В настоящата статия ще разгледам най-важното и основното, което трябва да знаете и да се опитвате да прилагате, когато карате планински велосипед. Тъй като за някои от въпросите ще има отделни статии в бъдеще, те са разгледани по-кратко от останалите, като това е отбелязано. Отново напомням, че тази поредица статии е насочена към прохождащите в нашия спорт, които може би имат нужда от малко обяснения, за да подобрят техниката си на каране. За всички, които вече са напред с материала, долните редове сигурно ще бъдат скучни и неизчерпателни.

Стойка

В първата статия от поредицата бе обяснено как да постигнете удобна и правилна позиция върху велосипеда, която ще използвате когато сте седнали на седалката и педалирате. Разбира се, тя е базова позиция и се отнася най-вече за равно и за леки наклони нагоре.

При по-стръмни изкачвания стойката върху байка се променя, защото трябва да компенсирате олекването на предното колело, което, колкото по-стръмен е баирът, толкова повече ще иска да се отлепи от земята. Затова е необходимо когато катерите да наклоните горната част на тялото си напред към кормилото, като сгънете повече ръцете си в лактите. За основните техники при катерене ще има отделна статия.

Когато се спускате или преминавате през препятствия на равно, позицията ви върху байка трябва да е коренно различна. На снимката долу е показана т.нар. атакуваща стойка, която трябва да овладеете и използвате при описаните ситуации. Както позицията за педалиране, атакуващата също е базова, т.е. използва се във всички случаи, когато теренът и условията не изискват някоя от по-специалните техники за спускане. Нека я разгледаме по-подробно:

Атакуващата стойка се използва при най-разнообразни условия. Когато я овладеете, ще започнете сами да усещате кога и как трябва да правите корекции в нея според терена – например да изнесете повече тежест назад (при много стръмни наклони) или напред (за повече сцепление на предното колело), или пък да разтворите повече краката си в колената. На някои от по-специфичните техники ще се спрем в бъдеща статия, посветена на спускането по технични терени. Във всички случаи обаче атакуващата стойка е базата, която трябва да усвоите, за да се спускате правилно.


Баланс

Освен правилна стойка върху велосипеда, от голяма полза е усвояването и на умението да балансирате върху него. Разбира се, не става дума тепърва да се учите да карате на две колела, а да можете да се задържите върху него при ниска скорост и дори в спряло положение, както и в случаите, когато байкът се движи под вас, заемайки твърде крайни положения. Балансирането е много важно в няколко насоки. Когато го владеете добре, то може да ви измъкне от сложни ситуации, например при залитане настрани, запъване в препятсвие, и др. В този случай обикновено уменията ви се задействат инстинктивно. В много ситуации обаче можете да използвате баланса съвсем целенасочено, за да си осигурите време за избор на подходяща линия през силно пресечен терен. Това важи както при изкачване, така и при спускане.

Умението да се балансира се развива постепенно, но можете да си помогнете с целенасочени упражнения. Едното от тях е съвсем просто – избирате си някаква отсечка и карате по нея колкото се може по-бавно. Може дори да спирате – важното е обаче да не стъпвате на земята. Упражнявайте се винаги, когато имате удобен случай за това. Другото упражнение е за баланс на място – това е трик, който може да ви е от полза и в града, докато чакате на някой светофар например. А и винаги е приятно да наблюдаваш как някой стои неподвижно на място, сякаш гумите му са залепнали за земята. Има различни подходи за овладяване на баланса на място – някои го предпочитат с повече „кълчене“, други пускат единия си крак във въздуха и балансират с негова помощ. За добра изходна точка може да ви послужи класическият начин на изпълнение: намирате си равно място, изправяте се на педали (курбелите да са в хоризонтално положение), намалявате скоростта постепенно и спирате. Няма нужда тялото ви да е изнесено назад, даже е по-добре да е изправено и леко напред. В момента, в който спрете, задействайте предната спирачка и завъртете кормилото в посока на водещия си крак. Натиснете педала с този крак и се опитайте да се задържите в това положение, като движите колкото се може по-малко ръцете и горната част на тялото си. Трябва да сте отпуснати. Идеята е завъртяното кормило и задействаната предна спирачка да осигуряват опора и да противодействат на натиска върху педала, като по този начин се постигне покой.


Поглед

Друг важен елемент от карането е гледането. За да можете да преценявате правилно обстановката и да имате време да преминете определено препятствие или група от такива по желания от вас начин, трябва първо да ги видите достатъчно рано. Основно правило е (не само в планинското колоездене, но и в много други подобни занимания), че погледът ви трябва да е насочен колкото се може по-далеч напред и да сканира терена. За това, което е в момента под гумите ви, се грижи мозъкът ви, който вече е анализирал видяното преди това и е задал съответни команди към частите от тялото ви, отговорни за изпълнението им. Ако направите грешката да гледате само пред гумата си, няма да имате достатъчно време да реагирате на промените в терена. Разбира се, всичко зависи от конкретната ситуация – трудно е да се даде общовалиден отговор на въпроса колко напред да гледате докато карате. Добра отправна точка е да насочите поглед на разстояние (в метри), отговарящо приблизително на поне половината от скоростта, с която се движите, т.е. при 30км/ч е добре погледът ви да сканира терена 15-20м напред. Разбира се, в много случаи, особено при по-технични участъци, е полезно да хвърляте и бързи погледи към това, което става пред гумата ви, но не и да се вторачвате там.

Другият важен принцип, особено при по-бавно движение по технични участъци, е, че трябва да гледате там, откъдето искате да минете и да не гледате препятствията, които искате да избегнете. Практически е доказано, че в почти всички случаи мозъкът ви управлява колелото натам, накъдето е насочен погледът ви. Затова, ако вперите взор в коловоза, в който не искате да попаднете, почти сигурно е, че ще влезете в него от раз. Или пък ще минете точно през големия камък в средата на пътеката, въпреки че сте искали да го заобиколите на всяка цена. Затова, в момента, в който си изберете линия, трябва да гледате само нея.


Педалиране и смяна на предавките

На пръв поглед тази материя изглежда елементарна, но всъщност за тези две неща също има техники на изпълнение, които увеличават ефективността или предпазват от различни неприятни ефекти.

В началото повечето хора педалират по обикновения начин, натискайки педалите надолу. Разбира се, това е основата, естественото движение, но има и по-ефективен метод, наречен кръгово педалиране. Идеята при него е да се прилага сила върху педала по продължение на целия оборот, с което се натоварват и други мускулни групи и се постига плавност на движението. Вече се досещате, че тази техника е най-лесно изпълнима с педали с автомати, при които кракът е закачен и издърпването нагоре е лесна работа. Всъщност, това е една от основните причини този тип педали да се използват от почти всички, чието каране включва големи количества педалиране. Въпреки това, макар да не е възможно да се постигне ефективността на автоматите, кръговото педалиране е постижимо (поне в известна степен) и с обикновени или платформени педали, стига те да имат адекватно сцепление с подметките ви. Ето какво трябва да правите, за да овладеете тази важна техника на каране:

Нека започнем от горното положение на педала и курбелите, тъй като тук нещата са еднакви с обикновеното педалиране. Колоездачът натиска с крак педала надолу, упражнявайки натиск върху него докато последният стигне долно положение. При това положение на педала трябва да продължите да натискате с крак върху него, изтегляйки стъпалото си назад. Представете си, че провлачвате крак назад по асфалт, за да изчистите подметката си от кал – движението е подобно. Когато педалът започне да се изкачва по окръжността, която описва, трябва да го издърпате нагоре, но не вертикално, а по окръжността. Най-лесно ще постигнете това, ако се стараете коляното ви да сочи и да се движи в посока към кормилото. Точно това движение е много, много трудно постижимо без автомати. Когато достигнете горно положение, преходът към началото на следващия оборот се получава естествено, ако сте спазили всичко дотук.

За овладяването на кръговото педалиране са нужни упражнения. Ако сте с педали с автомати, най-ефективната тренировка е при по-леки карания, например по асфалтови алеи и др. подобни, да откачвате единия крак и да задвижвате колелото само с другия, като периодично ги сменяте. Ако не това, опитвайте се винаги да правите „провлачването“ на крака назад и издърпването нагоре, дори и да не сте с автомати. В началото ще имате чувството, че сте престанали да натискате с другия крак надолу, тъй като мисълта и силата ви е насочена към новото движение, но това не бива да ви притеснява. Упражнявайте кръговото педалиране винаги, когато имате възможтност да мислите и за това – не след дълго то ще ви стане навик и ще го изпълнявате несъзнателно. Следва да се отбележи и това, че ако сте без автомати, кръговото педалиране е много по-лесно в седнало положение, отколкото в изправено.

Накрая ще напомня, че е силно препоръчително да поддържате по-високи обороти, т.е. да въртите по-леко, усещайки само малко съпротивление в мускулите. Желателно е кадансът ви да е около 80 оборота в минута. Ако карате на ниски обороти и по-високи предавки, натоварвате повече колената си с риск за неприятни травми.

Що се отнася до смяната на предавките, известно е, че тя трябва да се извършва по време на педалирането. Правилната техника за изпълнение на това е следната: педалирайки, в момента, в който превключвате командата, отхлабете натиска върху педалите, но без да прекъсвате оборота. Това е много важно ако оборотите ви са по-ниски или натискът върху педалите е силен, защото ако веригата е под напрежение от приложената върху нея сила, превключването ще е грубо и шумно, а в определени ситуации може да се стигне и до нейното блокиране/падане. Намалявайки натиска върху педалите, вие намалявате и опъна на веригата, така че тя да може леко и бързо да се премести на следващия венец. Макар и с намален натиск, не забравяйте, че трябва да педалирате, докато превключвате. Научете се да сменяте предавките плавно, защото иначе не само ще износите компонентите по-бързо, но може дори да ги извадите от строя ненадейно, някъде насред нищото, да не говорим за досадните звуци, падания и заклещвания на веригата.

Старайте се да планирате предварително превключването. Това отново е свързано с гледането напред и сканирането на терена в далечина, за да забележите промените и да се подготвите за тях. Например, ако се изкачвате и забележите нещо, което ще изисква да свалите на по-ниска предавка, направете смяната преди да стигнете до нещото. Ако идва завой, който ще ви забави и от който искате да излезете педалирайки, изберете подходяща предавка още преди влизането в завоя. И т.н., и т.н. Основната идея е да не се стига до ситуации, в които ще трябва да превключате веригата под силен опън или да карате на неподходяща предавка.

Не забравяйте, че не трябва да карате на предавки, комбиниращи най-големите венци отпред и отзад или пък най-малките. В тези положения веригата е под голям ъгъл и се износва по-бързо. Състезателите си позволяват подобни комбинации, но те не вадят парите за компонентите от джоба си (поне в нормалния случай). Понякога е допустимо и дори полезно да прибегнете до тези предавки, но само за кратко.


Отпуснете се! Не трябва да сте напрегнати, нито в тялото, нито в ума си. Тренирайте атакуващата стойка и я прилагайте. Недейте да седите на седалката когато карате надолу! При много стръмни наклони изнесете повече тежест назад и се сгънете още повече в кръста, за да може ръцете ви да не се изпънат прекалено. При по-технични участъци най-важното е да сте отпуснати и по възможност да ги минавате без спирачки. Гледайте! Това ще ви позволи да изберете пътя си отрано, да прецените къде точно да намалите скоростта, за да може след това да пуснете спирачките. Не се страхувайте! Трудно е, но опитайте!  Страхът напряга човека, стяга мускулите му, кара го да стиска лостчетата на спирачките по-често от необходимото. Напредвайте постепенно! Не е възможно изведнъж да ви „падне пердето” и да станете бестрашен, защото бзстрашни хора (почти) няма. Има такива, които са уверени във възможностите и уменията си. Така че развивайте уменията си, постепенно и при всеки възможен случай. При спускането са важни няколко неща:

– Стойката на тялото, която вече разгледахме.

– Гледането – и за него вече стана дума.

– Завиването – ще има отделна статия. Основните неща: подберете хубава линия; намалете скоростта преди завоя; пуснете спирачките, те само ще ви пречат в самия завой; в повечето случаи тежестта ви трябва да е центрирана, но понякога се налага да пренесете повечко от нея върху предното колело.

– Спирането – ще има отделна статия. Основните неща: не дръжте спирачките постоянно; доброто спиране се осъществява от предната спирачка, задната само помага; при спиране изтеглете част от тежестта си назад; спирайте плавно и без да блокирате колелата; спирайте само когато е нужно и там, където е подходящо – например преди завой, преди техничен участък и т.н. (но в самия завой или през грубия терен преминете по възможност без спирачки)

– Смелост и увереност. Когато изчетете и следващите статии от поредицата, опитайте се да приложите съветите в тях. И постепенно увеличавайте предизвикателствата. Много от техниките са едни и същи, просто трябва да вдигате нивото. Развивайте уменията си като наблягате най-силно върху нещата, които ви „куцат” най-много. Но бъдете решителни! Когато знаете какво трябва да направите, направете го. В някои случаи просто се налага да хванете кормилото с всички пръсти, за да не се изкушите да спрете преди препятствието, което ви тормози. И няма да ви лъжа, че това е лесно – не е! Случвало се е да се връщам по няколко пъти, докато събера кураж да мина някое криво място. Случвало се и да го оставя за следващия път, защото понякога увереността просто не идва.

Разбира се, ако беше толкова лесно, колкото звучи и ако съветите се изчерпваха до няколко реда и няколко неща, които трябва да упражнявате, всички щяхме да сме герои от филмите на Freeride Entertainment. Живот като на кино! За добро или зло, не е така. Затова тепърва ще наблягаме на статии със съвети за подобряване на карането, като се надяваме да засегнем и някои по-сложни техники.


Катерене

Разбира се, за него също ще има отделна статия. Основните неща: за по-леки наклони основната стойка за педалиране е напълно достатъчна; при по-стръмни баири тежестта трябва да се изнесе по-назад (сядате в края на седалката), но още по-важно е да наведете горната част на тялото си ниско над горната тръба и кормилото, за да не олеква предницата ви; за катерене по силно пресечен терен са нужни и някои специални умения; и тук психическата настройка е много важна, да не говорим пък за физическата подготовка; много е важно да поддържате плавни и постоянни обороти, което е пряко свързано с разгледаните тук въпроси за педалиране и смяна на предавките. В краен случай не забравяйте, че бутането и носенето са нормална част от карането и не е срамно да прибегнете до тях, ако се налага. Дори и състезателите го правят понякога!


Снимките в статията са направени от: Арсени Ботушаров, Мила Чакърова, Стефан Андонов, Димитър Димитров 

Коментари във форума

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>