Както се досещате, започваме нова поредица статии (благодаря на did за заглавието!), чието предназначение е да осигурят на тези читатели, които имат нужда, някои основни знания за някои основни неща. Повечето статии ще засягат техниките на каране и контролиране на байка, но преди да говорим за тях, важно е да имаме налице велосипед, който е добре настроен като мерки и пропорции за каращият го. Настоящата статия се занимава точно с тези въпроси.
Преди да започна по същество, ще отбележа, че написаното е най-вече за ХС байкове, т.е. за каране, което включва, условно казано, еднакво количество изкачвания и спускания. Разбира се, има добавки и за някои други стилове. За по-добро разбиране на материята ви препоръчвам да прочетете и тази статия, където са разгледани основните елементи от геометрията на велосипеда, някои от които имат важно значение за постигане на правилна позиция върху него.
Основата на всеки байк е неговата рамка. Много е трудно, ако изобщо е възможно, да се постигне добра позиция върху велосипеда, при неподходяща като размер рамка за съответния колоездач. Прието е размерът да се определя според дължината на седалковата тръба, макар че това не е единствената важна пропорция в байка. Горната тръба също има голямо значение, както и т.нар. „ефективна горна тръба“, което е мислената хоризонтална линия, свързваща горния ръб на челната тръба с линията на седалковата тръба. В общия случай обаче, при нормална геометрия на рамката, дължината на горната тръба ще е производна от тази на седалковата, т.е. подходящият за вас размер ще е и с подходяща геометрия. При маунтин байковете (за разлика от шосейните велосипеди) размерът най-често се измерва в инчове или се обозначава с букви, но има и производители (най-вече европейски), които запазват обозначенията в сантиметри.
Как да определите размера, подходящ за вас? За максимална точност можете да използвате следната формула (благодарение на Toyaga): измерете височината на чатала си в сантиметри и умножете получената стойност по 0,226, за да получите размера в инчове. Все пак имайте предвид казаното по-горе, че при еднаква дължина на седалковата тръба е напълно възможно размерите на горната тръба при различните производители да не са еднакви. Така например рамките, предназначени само за ХС, особено състезателните, са с по-дълга горна тръба от рамките, предназначени за по-агресивно каране (например т.нар. ендуро байкове), а тези за спускане са с още по-къса.
Ако производителят не предлага точно такъв размер (а това е твърде вероятно), се налага да закръглите към най-близкия. Ако има два еднакво близки, насочете се в общия случай към по-малкия, а ако смятате да карате предимно ХС с по-продължителни изкачвания и по-леки спускания, изберете по-големия.
Ако не държите на максималната точност или няма как да се съобразите напълно с формулата, ето една таблица, която обобщава най-често срещаните размери (в инчове и сантиметри), техните буквени означения и ръста, за който са предназначени. Таблицата не претендира за абсолютна точност, а е изготвена средностатистически според данните и препоръките на различни производители.
| Размер на рамката | Ръст на колоездача | ||
| Инчове | Сантиметри | Букви | |
| До 15″ | До 38 | XS | до 165 см |
| 16″ | 40-41 | S | 155-170 |
| 17″ | 42-44 | M | 165-175 |
| 18″ | 45-47 | M | 170-180 |
| 19″ | 48-49 | L | 175-185 |
| 20″ | 50-52 | L | 180-190 |
| 21″ | 53-54 | XL | 185-195 |
| 22″ или повече | Над 55 | XXL | Над 190 см |
Още един фактор, с който трябва да се съобразите, като избирате размера на рамката си, е просветът (разстоянието) от чатала ви до горната тръба когато сте стъпили на земята и сте обкрачили байка. Излишно е да обяснявам защо! Препоръчва се това разстояние да е поне 10см. За съжаление, при някои рамки с окачване това е трудно постижимо (защото средното им движение е по-високо, а дизайнерите невинаги се сещат да компенсират това с по-скосена горна тръба) – в този случай може да направите компромис, но в никой случай просветът не трябва да е по-малко от 5см! Ако падне под тази граница, по-добрете вземете по-малка рамка или направо друг модел. Това не важи при повечето рамки за спускане и фрийрайд, които поради големия ход на окачването си стоят твърде високо от земята и дори просвет от 5см е трудно постижи, поне за по-ниски карачи.
Ако ще карате фрийрайд:
– вземете си един инч по-малка рамка (може дори и два, това вече е въпрос и на лични предпочитания и начин на каране), в сравнение с резултата, получен по горната формула.
– имайте предвид, че рамките за фрийрайд не се предлагат в много размери. Най-често има 3 размера, като най-големият е L и е не повече от 19-20 инча.
Ако ще карате спускане:
-вземете си поне един инч по-малка рамка, в много случаи дори два, в сравнение с резултата, получен по горната формула.
– рамките за спускане често се предлагат само в два размера – S/M (който е 15 или 16 инча) и M/L (17 или 18 инча).
За Dirt Jumps, 4х, градско каране (street, urban) и трайъл си има специални рамки, които често са само в един размер или най-много в два и дори най-големите от тях не надвишават 16 инча.
Важно! Измерване на височината на чатала
Застанете боси до някоя стена, с лице към нея, леко/нормално разкрачени. Използвайте книга (или друг подобен предмет с прав ъгъл) и я опрете с едната страна към стената, след което я плъзнете нагоре между краката си, докато опре в чатала ви. Отбележете с молив върха на правия ъгъл върху стената и измерете разстоянието (по вертикал, разбира се) от него до земята. Получената стойност е височината на чатала ви.
Следващото много важно разстояние е т.нар. височина на седалката. Мери се от оста на средното движение до горния ръб на седалката, като се следва линията на седалковата тръба/колчето. Ако не го нагласите добре, ще намалее ефективността ви при педалиране, но още по-лошото е, че може за нула време да скапете колената си, затова четете внимателно!
Съществуват много методи за определяне на височината на седалката, има дори и различни видове симулатори за тази цел, но повечето от тях са достъпни само за професионални спортисти и то не у нас. Все пак, за радост на обикновените почитатели на спорта, има поне два метода, които са изпитани и доказани в продължение на години, тъй като са измислени още за шосейното колоездене.
При първия метод отново трябва да измерите височината на чатала си и получената стойност в сантиметри да умножите по 0.885. Така получавате разстоянието, важащо при използване на курбели с дължина 175мм. Ако курбелите ви са 170 мм, добавете още 5мм.
Вторият метод е дори по-прост – той гласи, че височината на седалката трябва да е такава, че като стъпите с пета върху педала и го разположите в най-долно положение, кракът ви трябва да е съвсем прав и опънат, като петата ви едва докосва педала.
В крайна сметка и при двата метода може да се наложат леки корекции, ако чувствате неудобство. Общо взето при правилно стъпване на педалите и разполагане на курбелите в една линия със седалковата тръба, кракът върху педала в долно положение трябва да е с ъгъл 150-160 градуса при сгъвката зад коляното.
Такава трябва да е височината на седалката ви винаги, когато педалирате. Изключение са нанадолните дисциплини – при колелата за тях често не може да се постигне необходимата височина, но не е и нужно, тъй като там по правило много по-малко се върти. Аналогично, ако ви очаква дълго спускане, желателно е да свалите малко седалката за повече удобство и сигурност. За това ще стане дума в статията, посветена на спускането.
Следва определяне на позицията на седалката в посока напред-назад. Много хора смятат, че с това се регулира разстоянието спрямо кормилото, но това е неправилно. Всъщност, тази позиция отново има значение за педалирането и отново може да доведе до проблеми с колената, ако не внимавате.
Правилото е, че в седнало положение при правилно стъпване върху педала, разполагане на курбелите в хоризонтално (водоравно) положение и спускане на отвесна линия от капачката на коляното на предния крак към педала, тази линия трябва да пресече оста на педала. Това е т.нар. нулева позиция и тя се препоръчва за повечето видове каране и колоездачи. Ако сте от хората, които предпочитат да карат с по-бавни обороти на по-високи предавки (най-често такива са състезателите по ХС), може да изместите позицията малко назад. Това създава по-голям лост при педалиране. Все пак, още тук ще отбележа, че карането на ниски обороти и високи предавки не е много здравословно за колената!
За да постигнете нулева позиция, плъзнете седалката напред или назад, ако е необходимо, като спазвате посочените върху релсите крайни положения. В някои случаи може да се наложи не само да местите седалката, но и да намерите подходящо колче с по-голямо изнасяне назад.
Самото измерване може да стане с помощта на друг човек, който да спусне отвес (може и импровизиран) от капачката ви към педала или, както в нашия случай, с помощта на цифров фотоапарат.
Седалката може да бъде регулирана и по отношение на наклона й. Това е строго индивидуален въпрос, но за крос-кънтри се препоръчва седалката да е във водоравно положение (нулев ъгъл спрямо земята), като са допустими малки отклонения, например съвсем леко накланяне на носа надолу. Така че когато пробвате различни седалки, изберете такава, която да ви е максимално удобна именно в хоризонтално положение. Спускачите пък обикновено вирват носа на седалката нагоре.
Важно! Правилно стъпване върху педалите
Става дума за разполагането на стъпалото върху педала. Ако сте с автомати, трябва да нагласите „парчетата“ на обувките си така, че да постигнете правилната позиция. При нея най-широката част на стъпалото (обикновено при ябълката) трябва да е разположена върху оста на педала. Допустимо е отклонение в посока напред (т.е. да е пред центъра на оста) до няколко мм. Ако не спазите това правило, не само ще изгубите ефективност при педалиране, но може да си докарате и болежки в стъпалата, пръстите на краката, колената и др.
Пренасяме се към кормилната област. Тук имате избор между ширина, форма и височина на кормилото и дължина и наклон на лапата за постигане на определена позиция на тялото ви и подходяща отдалеченост на кормилото. Отделно можете да добавите и дистанционни втулки под лапата, ако искате да вдигнете още по-високо кормилото, или над нея, ако не искате високо кормило, но желаете да запазите стержена си по-дълъг.
Принципно, за крос-кънтри правилната стойка е тази, при която горната част на тялото ви е „сгъната“ на около 45 градуса спрямо хоризонтала, гърбът е изправен или леко извит, а ръцете са отпуснати и леко сгънати в лактите. Това обаче не е универсална рецепта, защото може би ще искате друга позиция, която да е по-подходяща за начина ви на каране. Така например, за състезателно крос-кънтри позицията на ездача обикновено е по-наведена напред, сгъвката в кръста е по-голяма и тялото е по-изпънато. Обратно, за спускане и за по-начинаещи по-удобна се оказва позицията, при която гърбът е малко по-изправен, а кормилото е по-високо. При байковете за спускане и фрийрайд пък в седнало положение гърбът често е напрво вертикален, но там това не е проблем, защото тези колела не са предназначени за изкачвания. Освен тези „правила“, възможно е стандартната позиция просто да не е удобна конкретно за вашето тяло, така че експериментирайте с нея, ако имате проблеми като болки в кръста и гърба например. Във всички случаи в лактите трябва да има сгъвка, за да може ръцете да са отпуснати и да поемате ударите с тях.
За постигането на желаната позиция трябва да изберете лапа с подходящата дължина и наклон, която да комбинирате с подходящо кормило. За по-високи хора е необходима по-дълга лапа и обратно. Но внимание! Не прекалявайте с крайностите, освен ако не знаете какво точно ще постигнете, защото промените в кормилната област се отразяват и върху управлението на байка. Принципно, дори 1-2см разлика в дължината/ широчината/ височината на компонентите дават голяма промяна, така че търсенето на идеалната позиция трябва да става постепенно.
При подходящ размер на рамката започнете с дължина на лапата 90мм (за по-ниски хора) и 100-110мм (за по-високите). Ако ще карате предимно надолу, започнете с 60мм лапа. Добре е между кормилото и колената ви (кагато сте на педали, изнесени напред и капачката е в най-предно положение) да има разстояние поне 2-3см, гледано отгоре, т.е. по хоризонтал. В общия случай започнете с лапа, чиито наклон е между 0 и 10 градуса. Имайте предвид следните закономерности: По-дълга лапа пренася повече тежест върху предницата, което е добре при изкачване, но тегли надолу при спускане. Освен това рязкостта на управлението с дълга лапа намалява. Обратно, късата лапа разтоварва предницата, което ви пази от „човки“ по нанадолнищата, но има опасност предницата ви да олекне прекалено при стръмни изкачвания и да се обърнете назад. Управлението с къса лапа е по-рязко и директно.
Кормилата за маунтин байкове са два вида – прави и извити. По правило първите са с по-малка широчина. Прави кормила понастоящем използват само някои от най-заклетите фенове на крос-кънтрито. Те нямат издигане, така че не стоят по-високо от лапата, с което свалят тежестта напред и навеждат тялото повече. По-малката ширина прави управлението по-рязко и „нервно“.
Извитите кормила повдигат височината на „управлението“ и колкото по-широки са, толкова повече „забавят“ реакцията на предното колело спрямо движението на ръцете. Освен това с тях завиването се контролира по-прецизно, а формата им подобрява комфорта. Всичко това подобрява стабилността и прави извитите кормила предпочитан избор в последните години. Широчината на извитите кормила достига 72см (може би има дори и по-широки!), но не се увличайте прекалено, освен ако не търсите конкретен ефект. За много хора позицията с много разтворени ръце не е най-удобната. Извитите кормила имат и издигане, което най-често е 25мм или 50мм. С него също можете да променяте височината на „управлението“, а с това и разпределението на тежестта. Логично е за ХС да се ползват кормила с по-малко издигане, а за спускане и фрийрайд с по-голямо, но нещата опират и до лични предпочитания за позиция на каране, както и до дължина и наклон на лапата.
Накрая, за да бъде байкът ви удобен за каране, важно е да настроите и разположите добре командите и спирачните лостчета. Трудно е да се даде универсална рецепта – виждал съм хора, които разполагат тези компоненти по начин, който на мен ми изглежда абсурден, но за тях очевидно е удобен. Затова в тази статия няма да ви убеждавам коя е най-правилната конфигурация, а само ще си позволя няколко съвета, които можете да използвате като отправна точка, след което да експериментирате, за да получите най-удобното за вас разположение.
Започнете от спирачните лостчета. Колко навътре от края на кормилото трябва да са те? Зависи дали спирате с един или два пръста. В първия случай лостчетата може да са по-навътре. „Номерът“ е в това, че колкото по-близо до края му стиснете рамото (ръкохватката), толкова по-голям лост прилагате, т.е. спирате по-лесно. Затова е хубаво лостчетата да са на такова разстояние от края на кормилото, че да ги достигате лесно и удобно с пръстите, с които спирате, хващайки рамото по към края му.
Не забравяйте и малките винтчета за регулиране на отдалечеността на лостчетата – трябва да са настроени така, че да стискате с втората фаланга на пръстите, т.е. с частта между първата и втората сгъвка, като се гледа от върха към основата.
След това трябва да настроите и ъгъла на лостчетата. Препоръчвам ви да започнете по следния начин: опрете се на някоя стена, застанете на педали и се изтеглете назад, както го правите при спускания. Протегнете пръстите си напред, така че те и дланта да са в права линия с предмишницата (частта между лакътя и китката). Лостчетата трябва при това положение да са под същия ъгъл както пръстите ви, така че при стискане китките ви да не се сгъват. Логиката е, че така лостчетата ще са максимално достъпни и удобни тогава, когато се нуждаете най-много от тях, т.е. при спускане.
Що се отнася до командите, при тези от въртящ се тип нямате кой знае какъв избор къде да ги разположите. Все пак е важно да си оставите достатъчно дълга ръкохватка, така че да можете да отмествате ръката си от командата без да напускате рамките на кормилото. При комбинираните лостчета и команди разположението им също е фиксирано, така че не можете да го променяте. Що се отнася до отделните палцови команди, в повечето случаи можете да ги разположите както от външната, така и от вътрешната страна на скобата на лостчетата. Единствено вие можете да определите как ще ви е по-удобно да достигате лостчетата за превключване. Важното е да можете да го правите без изместване на ръката, голямо протягане на пръстите и др. подобни неудобства.
Ако случайно не успеете да постигнете пълен комфорт едновременно и за спиране, и за превключване, аз лично бих жертвал удобното разположение на командите в полза на спирачните лостчета, най-вече поради съображения за безопасност. За щастие, досега не ми се е налагало да правя подобен избор, а най-логичният изход от такава ситуация би бил смяна на командите и/или лостчетата.
