Освен желанието: Как да караме маунтин байк (морален кодекс)

Ето, че дойде време да продължим поредицата статии, посветени на основните техники и похвати при карането на планински велосипед. Но преди да разгледам най-важното по отношение на „техническата” страна от карането, т.е. управлението на велосипеда, ще обърна внимание на няколко простички правила, установени и възприети от културните планински колоездачи в цял свят, които можем да наречем, макар и не съвсем точно, морален кодекс за каране по пресечен терен, сред природата, а защо не и навсякъде другаде. Тези предписания няма да ви направят „свръхчовек” нито при изкачванията, нито при спусканията и няма да ви помогнат да достигнете нови нива на адреналина. За сметка на това обаче те може да ви осигурят уважение и приятелско отношение от страна на другите ползватели на пътеките и не само на вас! Спазването им е израз и на грижа за природата. Не на последно място, съобразяването с тези елементарни прояви на културност и възпитаност, създава по-добър образ на нашия спорт пред всеки страничен наблюдател, който би насочил вниманието си към него, а от това понякога зависят много неща! Неслучайно тези правила се пропагандират широко от Международната асоциация по планинско колоездене (IMBA) и множество сродни на нея организации по цял свят. Затова, направете си труда, отделете десет минути и ги прочетете, след това се замислете и, ако смятате, че са смислени, направете всичко възможно да ги прилагате и популяризирате!


1. Карайте само на места, където това е разрешено! За щастие, в България това все още не е проблем, тъй като почти не съм виждал ограничения в това отношение, т.е. пътеки, които да са забранени за колоездачи. Но в бъдеще е възможно и дори нормално да се появят такива. Не карайте по тях! Освен, че е незаконно и може да навлече неприятности на конкретния нарушител, подобно действие е една от най-лошите реклами за нашия спорт. Уважавайте ограниченията, за да не стават прекалено много. Ако смятате, че дадена пътека несправедливо е затворена за колоездачи, има начини, чрез които това положение би могло да се промени. Нарушаването на забраната със сигурност не е сред тях!
Проблемът има и още едно измерение – частната собственост. Ако се натъкнете на забрана за преминаване през имот, която е действаща (защото има и доста такива табели, които очевидно са мълчаливо отменени поради липса на обекта, който е бил пазен от посетители – става дума за военни поделения и др. подобни), не я нарушавайте – върнете се или намерете обходен маршрут.

2. Не оставяйте следи! Това правило има няколко проявления:
– Най-важното е да карате така, че да не увреждате почвата. Преди всичко, не позволявайте колелата ви да блокират и гумите да се провлачват по повърхността на пътеката. Разбира се, понякога това става и без ваше желание, но поне не го правете съзнателно! Един от най-отчетливите елементи на майсторското каране е запазването на сцеплението със земята. Взимането на завоите с поднасяне е много ефектно, а в някои случаи е и по-бързо, но моля, запазете го за черните пътища (където вие сте най-малките причинители на ерозия) и за състезанията (където би могло да се оправдае използването на тази техника). При обикновеното ежедневно кране се старайте да не вредите на любимите си пътеки!
– Поради същата причина е крайно нежелателно да карате по пътеките след дъжд, когато почвата е размекната. Тогава гумите се врязват много по-дълбоко, а „разораната” от тях почва лесно може да бъде отнесена от водата. Не бъдете вредител на природата! Ако е ясно, че навсякъде е кално, изберете си маршрут, съставен от черни пътища или поне от пътеки с чакълесто-каменна настилка, а не с почвена. Или пък просто си останете вкъщи!
– Не карайте напряко на пътеката! Да, знам, че за фрийрайдърите това е от голяма важност, но моля, намерете си пуст склон, без пътеки и се спускайте по него. Проблемът с минаването напряко (сеченето на завоя) не е в това, че един човек ще го направи, а в стадното чувство, което ще накара много други да го последват, виждайки следите му. Това е един от най-бързите и лесни начини за ерозиране на почвата и увреждане на пътеката. Не го използвайте!
– Не замърсявайте природата с боклуци! Вероятно е излишно да призовавам за това, защото вярвам, че читателите ни не са такива хора, но никога не вреди да се напомня, че човек трябва да върне със себе си всичко, с което е влязъл в планината, освен ако не се е отървал от някои неща на подходящите места в кошчетата за боклук!

3. Контролирайте байка си! Загубата на управление може да доведе до лоши последствия за вас, но и за други ползватели на пътеката. Карането по начин, който не ви позволява да спрете навреме или да реагирате адекватно, за да избегнете сблъсък с човек, животно и препятствие на пътеката не говори добре за вас. Разбира се, тук нещата са субективни и винаги зависят от уменията ви, но има една граница, предопределена от скоростта, видимостта, наклона и други характеристики на терена, отвъд която дори и най-добрият карач не би могъл да реагира навреме. Не прекрачвайте тази граница, освен ако не карате на „затворено” трасе (например по време на състезание). На обикновените пътеки винаги очаквайте след завоя да има човек.

Реклама

4. Винаги сигнализирайте за присъствието си! Не разчитайте да чуят гумите или спирачките ви, дори това да стане, ще е твърде късно. Винаги, когато забележите човек на пътеката, независимо дали е пешеходец, колоездач или друг, намалете скоростта отрано и му викнете приятелски, за да отбележите идването си. Приближете се до него с безопасна скорост, ако трябва спрете, за да не го паникьосате. Поздравете учтиво и приятелски, направете разминаването/задминаването и продължете напред. Дори в случаите на неприязнено отношение към вас, а те не са рядкост, бъдете „добрички” и си отминете по пътя – нека лошото поведение остане записано „в бележника” на другия, а не във вашия.

5. Не плашете животните!
Това може да застраши вас, тях или други хора. При среща с представител на фауната, намалете скоростта и спрете, ако трябва. Уверете се, че животното няма да ви подгони или да направи някоя друга „глупост”. Ако то си има стопанин, съобразете се с инструкциите му. Особено опасно може да е разминаването с коне – и то не толкова за вас, колкото за ездачите им. В такива случаи винаги подхождайте с максимално внимание, ако трябва слезте от колелата и минете покрай животните бавно и отдалеч.

6. Планирайте и се подгответе добре за карането!
Това ще помогне най-вече на самите вас. Винаги взимайте достатъчни кото количество и качество дрехи, храна, инструменти и т.н. Носете каска и друга защитна екипировка, ако е необходимо. Не бъдете бреме за останалите!

7. Ако сблъскът с пешеходен турист изглежда неизбежен, направете всичко възможно да го предпазите максимално и да сведете пораженията до минимум, дори ако това означава вие да понесете по-големи неприятности. Това е така, защото ние в по-голямата част от случаите сме по-добре защитени. Разбира се, ако спазвате предишните точки, не би трябвало да изпадате в подобни ситуации, но се случва, така че пазете пешеходците!

Разбира се, списъкът може да се удължи, разшири и т.н., но най-важното е ясно дори и без да бъде споменавано изрично. Знам, че някои от нещата ще ви се сторят смешни и наивни, но културата на общуване в планината е нещо съществено и много важно в дългосрочен план. На всички ни е известно нахалството и незачитането от страна на някои шофьори спрямо велосипедистите… Не бива ние да си създаваме подобен образ в очите на туристите, пешеходците, ездачите и всеки друг, когото срещаме по пътеките!

Коментари във форума

Оставете отговор

XHTML: Можете да използвате следните маркери: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>