Паралелна Вселена – Орфей 2005

През 2004г., след края на велоралито „Паралелна Вселена“ почти всички участници заявиха, че ще се включат отново догодина. Затова не се учудих, когато видях повечето от тях на техническата конференция в Чепеларе на 1 юли вечерта. Не се учудих и от още толкова нови участници, с които броят на състезателите се увеличи двойно спрямо първото издание на състезанието. Не се учудих от веселото им настроение, от нетърпението, от подоготовката, защото Христо Боянов от „Паралел Юнивърс“, главен организатор на събитието, вече беше показал как едно състезание може да донесе едновременно забавление, предизвикателства, наслада и изтощение. Всичките 130 участници се бяха събрали, за да докажат нещо – някои искаха победатата и само нея, други искаха да покарат в голяма и приятна компания, трети желаеха да напрегнат психиката и физиката си, изправяйки се в три поредни дни срещу планината и всичко, което тя можеше да им поднесе като препятствия. В събота, неделя и понеделник (2-4 юли) повечето от тях получиха това, за което бяха дошли, може би и много повече.

Все пак, за да не говоря от чуждо име, ще разкажа за събитието през погледа на страничен наблюдател, какъвто бях в трите вълнуващи дни на надпреварата. Що се отнася до мненията на някои от участниците, можете да ги прочетете в тази тема от Форумите на МТБ-БГ.

Съорганизатори на проявата бяха DRAG, Rubena, Българският олимпийски комитет, община Чепеларе и радио Витоша като медиен партньор. Сред спонсорите бяха и х-л „Маркони“, Sigg, Яна, БиоМеда, Бизнес Лидер, ел.магазин Горгона. Състезанието се проведе и с подкрепата на МТБ-БГ, сп.БГ Байк, сп.Туризъм и забавления, БГ Спорт и туристическа агенция Тансу. Благодарение на тази широка подкрепа наградният фонд за състезанието надмина 18 000лв., което може би е най-голямата сума за награди в МТБ състезание до момента в България. Организаторите изпълниха обещанието си всеки участник, който е успял да завърши велоралито, да получи подарък. Но за награждването ще говоря по-късно, защото преди него имаше три дни изпитания за състезателите, на които смятам да се спра в следващите редове.

И преди да се впусна в подробни разкази за всеки от етапите, ще отбележа кратко, че организацията на състезанието беше много добра, при все че природата постави пред организаторите немалко препятствия (понякога в най-буквалния смисъл). Искам да поздравя лично Христо Боянов и всички , които му помагаха (включително някои от състезателите) за положените усилия и постигнатото високо ниво, с което бе осигурено безпроблемното протичане на тридневната надпревара! Маркировката на трасето, положена под формата на многобройни табели, осигурени от Веломания, не само ориентира добре състезателите, но остава на разположение и на всеки, който би пожелал да премине по трасето в бъдеще. Казано накратко, нещата не само бяха подобрени спрямо миналата година, но и бе доказано как не много на брой, но качествени хора, могат да се справят със събитие от подобна величина. Още веднъж, поздравления!

Когато, влизайки спокойно в Широка лъка, видяхме колоездачите спускащи се по едно пътче, идващо отдясно, съвсем оклюмахме! Беше изминал малко повече от час! Бързо свалихме колелата и хукнахме нагоре, разминавайки се с летящи надолу състезатели. Скоро ни стана ясно, че докато стигнем хубави места за снимане, може всички да се изнижат пред очите ни, затова се върнахме при колата и се отправихме към с.Гела, предвидено като трета спирка. Да, участниците в Паралелна вселена не се шегуваха и темпото беше сериозно! Благодарение на мощната кола успяхме да наваксаме малко по стръмния асфалт към Гела, където за пореден път свалихме колелата от покрива и се отправихме по трасето към х.Ледницата, документирайки всеки, дръзнал да ни задмине и точното място, на което го е направил. Пейзажи като за картички се редяха пред очите и обективите ни, с някой колоездач, преминаващ от време на време през тях. Гледките и свежият планински въздух ни заредиха с енергия и ни задържаха за дълго в тази част от маршрута на състезанието. Надпреварата вървеше чудесно, няколко облака се мотаеха по небето, но само колкото да правят сянка и се надявахме нещата да останат така, въпреки прогнозите.		За повече информация относно условията в хотела и резервации можете да се обадите на телефони 0887 581705, (02) 9586636 или 03030 308 или да посетите интересният сайт – www.hotelgela.com
По-интересен бе фактът, че много от отборите се разпаднаха след този първи етап, тъй като се бяха разкъсали и финишираха извън определеният интервал от 5 минути между членовете на тима. Това обаче беше по-малък проблем за организаторите, на които се наложи спешно да мислят промени по трасето, защото дъждът продължаваше да се излива и замисленото изкачване обратно по Мугленска ръка можеше да доведе до сериозни проблеми, тъй като не се знаеше дали бродовете при срутените мостове ще са проходими при по-високо ниво на водата. Вечерта се проведе среща-обсъждане със състезателите, на която се реши трасето за втория ден да минава от Триград през Чаирите към Мугла и оттам по първоначалната маркировка. С маркирането на новия маршрут се нагърбиха няколко от участниците, които тръгнаха на следващия ден в ранна утрин (около 5 – 5:30ч.) с табели в раниците и свършиха работа, без която много от останалите състезатели щяха да бъдат твърде затруднени в навигацията и състезанието като цяло можеше да отиде „на зле“. Специални поздрави за тази специална група!
От Триград приключението продължи с върло изкачване в посока Чаирите. Изобщо, всички изкачвания през този втори ден бяха стръмни и тежки, особено в условията на студ и размекната почва. Повечето участници слизаха от байковете си многократно, а някои даже бяха измерили, че са бутали возилата си поне 20км! От втория етап като че ли останаха и най-интересните спомени, разкази и случки. Препятствията следваха едно след друго – преминаване през река при липсващ мост в местността Чаирите, лепкава кал при изкачването след това, технична пътека при спускането към с.Мугла и пак стръмен баир оттам нагоре. По всеобщо мнение маршрутът бе много пердизвикателен. В края на деня се оформиха четири мнения за етапа – някои не харесаха нито изкачванията, нито спусканията; други бяха доволни от всичко; трети недоволстваха от пътеката към Мугла, на която мнозина слязоха от байковете, за да не рискуват; имаше и такива, които бяха възхитени от спускането по нея, но им се щеше изкачванията да бяха по-малко. Имаше и отказали се поради различни причини – някои не бяха подготвени за тежките планински условия, други срещнаха здравословни проблеми. Струва си още веднъж да отбележим заслугата на няколкото души, които в ранна утрин маркираха новите участъци от трасето, така че състезателите поне нямаха проблеми с ориентирането по тях.
Всъщност, единствените слабости в организацията се появиха в последния ден. Оказа се, че за първите завършили на финала е нямало представители на организаторите, които да засекат времето им. Явно дори и те не са очавали първенците да демонстрират такова каране. Това обаче бе по-малкия проблем. По-големият беше обработката на резултатите, която ставаше на ръка и се проточи целия следобед, като накрая се оказа, че няма да може да бъде завършена този ден. Междувременно, участниците и публиката бяха приветствани от заместник-кмета на гр.Чепеларе и в тяхна чест имаше изпълнения на народни песни и танци. Всеки състезател, завършил успешно велоралито, бе награден. Освен това имаше специални награди в множество категории, включително за „най-красив състезател“, „най-красива участничка“, „участник с най-близка рождена дата“ и т.н. , и т.н. Накратко, шоу не липсваше, нито пък награди. Що се отнася до официалните резултати, те вече са изнесени на сайта на организаторите – индивидуално и отборно класирания. Така, след три дни изпитания и приключения, велоралито завърши. Калта, студът, изкачванията, пейзажите, умората отстъпиха място на ежедневните грижи…до следващата година! Поздравяваме организаторите, спонсорите и всички участници с пожелание за още по-добро състезание догодина! А за по-нетърпеливите… задава се второ състезание, организирано от Христо Боянов и „Паралел Юнивърс“ – „Паралелна Вселена – Хисар 2005“, на 20-21 август! Подготвяте ли се вече за него?