Френският курорт „Двете Алпи“ (Les 2 Alpes), намиращ се в близост до известния район Алп Дюез, приюти на 12-13 юни втория кръг по спускане и 4-крос от СК за 2004г. Това, което е по-различно за нас в това състезание, беше щастливата възможност за един приятел на сайта да присъства лично сред публиката край трасетата. С други думи, в лицето на Димитър Пасков се сдобихме с очевидец на събитието, който любезно ни предостави снимки и разказ за случилото се от първа ръка. В този репортаж сме публикували само няколко снимки, но в бъдеще можете да очаквате и по-голяма галерия, която вярваме, ще интересна за повечето от вас.
Спускане
Мъже:
1. Стив Пийт (Великобритания)
2. Седрик Грасия (Франция)
3. Микаел Паскал (Франция)
4. Сам Хил (Австралия)
5. Джий Атертън (Великобритания)
Жени:
1. Трейси Моузли (Великобритания)
2. Ан-Каролин Шасон (Франция)
3. Сабрина Жоние (Франция)
4. Мариеле Занер (Швейцария)
5. Ванеса Куин (Нова Зеландия)
Трасето беше дълго 2.5км с денивелация 450м (старт 2100м, финал 1650м), като в по-голямата си част се състоеше от скоростни участъци. На две места имаше скални пасажи, които бяха голяма атракция за зрителите и журналистите (снимката със скока е оттам), а на други места бяха направени изкуствени скокове като например този преди финала, при който, въпреки че имаше 5м. равна част и попивка след това, някои от състезателите се приземяваха на метри след попивката.
Точно в деня на финала излезе много силен насрещен вятър, който буквално изтощи някои от състезателите. Сабрина Жоние например се свлече след финала с думите „too much wind“ („твърде много вятър“) и нещо от сорта на „тоя вятър ми разгони фамилията!“.
При жените Ан-Каро направи много добро каране като изпревари остналите с около 5 сек., но остана на няколко стотни след победителката Трейси Моузли. Интересно бе и участието на японкта Мио Суемаса, която доста време беше с първо време на „горещия стол“.
При мъжете също имаше интересни моменти. Седрик Грасия изпревари „Бързия Мик“ само с няколко стотни, а победителят, Стив Пийт, успя да направи най-добро време с около 4-5 сек. преднина. Грасия се оплакваше, че в началото на трасето го валял дъжд, а той беше с Maxxis High Roller Semi-Slick (бел.ред. – този модел е без централен грайфер) – затова в началото е карал по-внимателно и чак след това е дал пълна газ. Стив Пийт обаче също беше с полугладки гуми. Лош късмет извади Фабиен Барел, който беше пръв на квалификациите, но спука гума на финалното спускане и остана чак на 76 място.
4-крос
При мъжете на финала застанаха Уейд Буутс (Австралия), Михал Прокоп (Чехия), Седрик Грасия (Франция) и Томас Алие (Франция). Още при предишните карания забелязах тактиката, която прилага Грасия. Стартът му не е от най-бързите и до първия завой обикновено е последен, но там той влиза отгоре и със скорост по вътрешната линия, като обикновено излиза начело или изпреварва поне 1-2 от съперниците си, а след няколко завоя вече е далеч напред. Но точно на финалното каране Грасия се подпря с крак на завоя, изгуби скорост и в крайна сметка завърши трети. Първото място бе спечелено от Буутс, а второто от Прокоп.
При жените победителка стана Катрина Милър (Австралия), следвана от Сабрина Жоние (Франция), Ванеса Куин (Нова Зеландия) и Диана Марграф (Еквадор).
Снимах и някои интересни велосипеди…
…като новия прототип на Santa Cruz с окачване VPP, който вероятно ще замести сегашния V10…
…както и нов байк на Iron Horse с доста интересна система на окачване.
