Състезание по ХС в Южния парк, София

През 2004г. състезанието бе организирано и спонсорирано от магазин BAS (и най-вече RAM Bikes) със съдействието на БФПК.

Като се има предвид, че Южният парк в София от много години е място за подобни надпревари, логично е всяка година организаторите да търсят нови елементи в трасето. И този път обиколката с дължина малко над 2км и денивелация около 60м бе много по-различна от всичко, правено досега. Бяха включени няколко кратки участъка с повишена трудност (говорим за ХС) както при спускането, така и при изкачването. Освен това трасето бе доста динамично, с множество резки промени от спускане към изкачване и обратно, които караха състезателите да използват по-голямата част от предавките си и да преценяват бързо и прецизно линиите си. Като достойнство на трасето може да се изтъкне и съсредоточаването на най-интересните участъци близо един до друг, което позволяваше на публиката бързо да се мести и да следи нещата отблизо. Общо взето, организаторите се бяха постарали да използват максимално ограничените възможности, които предлага един парк, за да сглобят интересно и достатъчно предзвикателно трасе.

Що се отнася до останалата част от организацията на състезанието, с радост мога да отбележа, че и тази година тя беше добра. Графикът за стартовете и т.н. се спазваше, макар че бе въведена една промяна, тъй като липсваха участнички за старта на жените. Поради това това той не се проведе, което удължи времето за тренировка на юношите и мъжете. Всичко това обаче бе надлежно съобщавано от водещия, така че да няма обърквания. Наред с палатките, почетната стълбица и останалите съоръжения, организаторите бяха докарали и една мини-рампа, на която се провеждаха демонстрации по скейтборд и трайъл. Публиката ги наблюдаваше с интерес в почивките между стартовете.

Самата публика, както обикновено в неделен ден, се събуди и заприижда активно едва след 10:00ч., когато бяха и самите стартове, за които вече се събраха доста хора. Както отбелязах, наблюдателите се възползваха от достъпността на трасето и обхождаха различните интересни места, където подкрепяха активно фаворитите си.

За радост на организатори, публика и състезатели, в неделя времето беше чудесно. На фона на изминалия месец, в който почти нямаше ден без дъжд, „засушаването“ в последните дни преди състезанието позволи пътеките да се „втвърдят“ – в противен случай тежките изкачвания щяха да са съвсем кошмарни. Същевременно не беше и прекалено горещо, поне за тези от нас, които само гледаха.

По традиция началото бе дадено със старт на децата (до 14г.), които направиха две обиколки по съкратено трасе и получиха тениски като награда за участието си. Както обикновено, беше истинско удоволствие да наблюдавам хъса, с който малчуганите се състезаваха до последния метър. След приветствията от публиката и организаторите те обещаха, че ще се включат и догодина.

Последваха същинските стартове. В групите „юноши“ и „мъже“ имаше записани общо 45 състезатели, сред които някои от най-добрите в ХС и DH. Да, последното не е грешка! Тази година пред баира се изправиха и някои от най-добрите ни спускачи, като Радослав Кюлджиев (при мъжете) и Димитър Гайдов (при юношите). Разбира се, те не бяха с DH байковете си, но и с твърдаци едва ли някой очакваше завидно представяне от тях. Те обаче бяха на друго мнение и поднесоха приятна изненада с класирането си, за което ще стане дума по-долу.

При юношите на стартовата линия застанаха 25 души. Фаворитите станаха ясни още след първата обиколка, когато най-отпред се отделиха Християн Зарчев и Игнат Синицин. Зад тях стабилно се движеше Пламен Стефанов, а след него, учудващо за мнозина, беше Димитър Гайдов. И Пламен, и Митко, успяха да запазят местата си до края, но в челото настъпиха изменения и в крайна сметка Игнат Синицин финишира първи, на 15 секунди от Християн Зарчев. На пето място се класира Георги Радев.

Участниците при мъжете бяха 20. При тях борбата беше още по-оспорвана. Николай Костадинов (за когото бих казал, че в момента е най-добрият български състезател по крос-кънтри) успя да поведе и постепенно увеличи преднината си, макар че в началото дори и той бе застрашен от следващите го по петите състезатели. В челната група бяха Даниел Петков, Радослав Кюлджиев и Любомир Тодоров, които в първите 2-3 обиколки сменяха местата си, но накрая финишираха в този ред. Петото място от началото до края бе запазено от Йордан Асенов.

Последва награждаването. Първенците и в двете групи получиха велосипеди RAM, а за останалите призьори имаше гуми, ръкавици и тениски.

Награждаване на юношите…

…и на мъжете.

В заключение ще кажа, че по мое мнение организаторите успяха да направят състезанието в Южния парк интересно и различно от предишните „издания“, така че публиката и състезателите да не останат с чувство за повторяемост година след година. Атмосферата около трасето и старт/финала беше приятна, а организацията добра. Присъединяваме се към пожеланията за още по-добри прояви в бъдеще!

Още…

Радо на едно от малките, но непосилни нанагорнища…

…след което следваше рязка промяна към това! Не може да се отрече, че трасето бе интересно и разнообразно.

Даниел Петков се спуска по пясъчника край „Монцата“. Този участък бе един от най-интересните заради стръмния наклон, но повечето състезатели изобщо не се стреснаха от него и смело летяха надолу.

Любомир Тодоров за пореден път направи добро каране, класирайки се на четвърто място при мъжете.