Това е тема, която едва ли някой ще чете с удоволствие, но за съжаление тя неизбежно присъства около екстремните спортове и, в частност, планинското колоездене. Рискът от различни видове травми и увреждания съществува обективно, понякога те се случват дори без най-малка вина от страна на колоездача. Независимо от причината обаче, важното е да сме подготвени за тези неприятни ситуации, защото първата помощ, оказана адекватно и навременно, е това, което може да спаси живота на пострадалия (при тежки случаи) или да намали страданията му и да го предпази от влошаване на състоянието му. Затова, колкото и скучна да е на моменти материята, би било добре търпеливо да изчетете материалите, за да знаете какво да правите и какво не в случай на злополука.
А такива случаи могат да възникнат, и то най-различни. Особено напоследък, с оглед фрийрайд вълната, която по личните ми наблюдения не отминава и България. Появиха се скокове, падове и други предизвикателства, но най-вече нарасна желанието у карачите да опитат поне умалени варианти на нещата, които виждат по филми, снимки и т.н. Всичко това е нормално и похвално, но носи и своите рискове, затова е добре да знаем как да се справим с евентуални неблагоприятни последствия.
Типичното, с което се сблъскват планинските колоездачи, са различни видове травми (тъпи удари, рани, счупвания, изкълчвания, охлузвания, натъртвания и др.), но извън тези „обичайни неща“ (които понякога са леки, но друг път са доста сериозни!) има цял куп други опасности, които могат да ни връхлетят. Като примери ще посоча слънчевият удар, измръзването, състоянието на шок или безсъзнание, спряно или затруднено дишане и какво ли още не. За всяко подобно зло си има мерки, които трябва да се предприемат, и симптоми, по които да се разпознае.
Въпросът за първата помощ е медицински. Това е отговорна материя, по която не е редно да се произнасят неспециалисти. Затова аз няма да раздавам съвети по темата – за щастие има няколко сайта на български, където проблемите са изнесени от лица с медицинско образование. Ще се огранича с препращане към тях и с няколко общи приказки, които не изискват чак такава специализация. Именно затова в началото казах, че материята е от малко скучните, а на всичкото отгоре трябва и да се чете внимателно. Но за кой ли път ще натъртя, че подобни знания могат само да ви бъдат от полза, и то не само във връзка с планинското колоездене.
И така, да започна с общите приказки от мен. За стотен път може би: избягвайте да карате сами, защото тогава и да сте прочели всичко за първата помощ, все тая! Тя се оказва от трети лица (ако ги има, т.е. най-малкото затова ви трябват придружители) – сами трудно ще можете да извършите необходимите действия. Често това е напълно невъзможно. Ако имате мобилен телефон, винаги го носете със себе си, макар че не навсякъде може да се разчита на обхват.
Не забравяйте, че е най-добре изобщо да не се стига до ситуации, изискващи първа помощ. Затова внимателно преценявайте възможностите и действията си. Когато поемате рискове, правете го постепенно и след добра преценка на условията. Един от най-простите примери е: не скачайте от камъни, скокове и други такива на непознати пътеки, ако не виждате какво има зад скока. Същото се отнася и за завоите без видимост и т.н. Това са все неща, които колоездачът обикновено усеща инстинктивно, но си струва да се напомнят. Както и да се обобщи, че в райони, за които знаете, че са по-пусти и отдалечени, е по-добре да карате малко под възможностите си, защото по такива места и леката травма може да ви докара неприятности.
Както сами ще се убедите, ако прочетете текстовете, към които препращам по-надолу, има някои специални пособия, които е препоръчително да имате в себе си. Можем да ги наречем комплект за първа помощ. Разбира се, не е възможно той да включва всички животоспасяващи средства, все пак трябва да е максимално компактен. Но в една малка чантичка или пликче, които да стоят в раницата ви, е добре да сложите: марли/бинт, памук, лепенки (не за гуми, а за тяло :)), пликче хартиени кърпички (а по възможност и навлажнени почистващи такива), платнена носна кърпа, малко шишенце с риванол или йод, ръкавици от латекс. За тези, които карат с раници (защото аз например рядко нося такава), въпросният комплект няма да е голям товар.
Другото важно нещо, което се отнася до ситуация на реална опасност, е да не се паникьосвате. Мисълта и действията ви трябва да са разумни и спокойни, колкото и да е трудно това понякога. Още повече, че в някои случаи същото не може да се очаква от пострадалия, така че всичко преминава върху помагача. Трябва да сте сигурни в това, което правите, за да не навредите на пострадалия. Ако сте няколко души, разпределете си задачите, например докато единият оказва помощ на пострадалия, друг да търси специализирана такава.
Сега преминавам към сайтовете, в които намерих полезна информация по въпроса, като не претендирам за изчерпателност. Все пак целта ми не е била да взимам изпит по медицина, затова не съм проверявал всички резултати, които извади търсачката.
http://bgoutdoor.info/advise/category/първа-помощ/ – на този адрес можете да намерите подробна информация за първата помощ в най-различни ситуации, свързани най-вече със занимания на открито. Вижте по-специално следните теми, които по мое мнение имат връзка с нашия спорт:
– Разпознаване признаците на живота и смъртта
– Принципи и похвати при оказване на първа помощ
– Външен сърдечен масаж и изкуствено дишане
– Кръвотечение и кръвоспиране
– Първа помощ при травматични увреждания
– Първа помощ при закрити травми
– Слънчев и топлинен удар
– Първа помощ при припадане
– Първа помощ при ухапване
– Първа помощ при измръзване
– Първа помощ при поражение от електрически ток или мълния
http://www.xtdev.com/ski/school_bg.php?men=5&smen=5_8 – Скиорски сайт с много подробна и качествена информация за първата помощ. Разгледани са конкретни контузии на различни части от крайниците, различни черепно-мозъчни травми, контузии на гръбначния стълб, безсъзнание, открити травми и кръвоспиране, измръзване и др.
http://www.befsa.com/freeride/freeride_1st_aid.htm – Сайтът на Българската федерация по ски свободен и екстремен стил – инфото е насочено най-вече към скиори и сноубордисти, но повечето неща са същите и през лятото. Разгледани са изкуственото дишане, външният сърдечен масаж, кръвоспирането при външни кръвоизливи, първичната обработка на раните, затоплянето и обездвижването.
http://redcross.kazanlak.bg/c42.php – тук информацията е по-малко, но някои неща са много добре изяснени (например как се прави тампониаща превръзка).
Какво още? Не знам защо, но никъде в посочените текстове не е разгледано самостоятелно състоянието на шок. Наистина в повечето случаи то съпровожда някоя от другите ситуации, но може да се породи и от неща като силна болка или дори силна уплаха от случилото се. Шокът се характеризира с рязко нарушение на жизнените процеси в организма, включително с разстроено кръвообръщение, от което най-застрашен е мозъкът. Затова при такова състояние на пострадалия той трябва да се постави в противошокова поза – при нея тялото е под наклон, така че главата да е най-ниско, а краката най-високо. По този начин се осигурява повече кръв за мозъка и горната част от тялото, където са жизненоважните органи. Склоновете са удобно място за разполагане на пострадалия в противошокова поза. Освен позата, има и други мерки, които трябва да вземете при шок – затопляне на пострадалия (тъй като трудно ще намерите одеало, може да използвате всякакви други средства, включително шума от дърветата), мерки за намаляване на болката (но не и болкоуспокояващи лекарства! За тях компетентен може да е само лекар.), поддържане на постоянен контакт с пострадалия и опити за успокояването му. Признаците на шока са: бледа кожа, оросяване със студена пот, безучастност към заобикалящата среда, учестено дишане, ускорена сърдечна дейност.
Накрая още няколко напомняния, които ми се струват важни:
– Винаги носете каска! Ако нямате – купете си! Казва ви го човек с богат опит в падането на глава (но никога без каска).
– Не бързайте да сваляте каската на пострадалия, особено ако си е ударил главата. Първо се убедете, че не е увреден гръбначния му стълб.
– Освен телефонът на Бърза помощ – 150 и телефон 112 (за спешни повиквания от всякакъв характер, включително и за спешна медицинска помощ, спасителни операции, полиция и т.н.), трябва да знаете и телефоните на Планинската спасителна служба (ПСС) – 1470 (за всички мобилни оператори) и 02/9632000 (за БТК).
– Добре е да носите в себе си някакъв документ за самоличност, а също и листче с имена и телефонни номера на членове от семейството или други близки хора.
Още много може да се каже за първата помощ, но ако прочетете материалите, към които съм насочил, вече няма да е толкова много :).
Дано никога не ви се налага да я прилагате!
