Национален шампионат по планинско колоездене – Драгалевци 2002

Петък, 25 Октомври – след пороите от предишната вечер пътеките бяха станали доста хлъзгави, особено някои по-трикови участъци с обратен наклон, които и на сухо бяха достатъчно трудни. Денят започна с ограждане на трасетата с нови ленти с логото на генералния спонсор – магазини „Да,Да“. Тези ленти са едно от многото неща, които придадоха на състезанието тази година много по-класен вид, защото те бяха хубави, широки и здрави ленти, а не предишните тънки, късащи се и усукващи се панделки. При това лентите бяха опънати по продължение на цялото трасе и от двете страни. Вярно е, че те са последното нещо, което би могло да има значение за оценката на едно състезание, но със сигурност са сред малките подробности, които придават по-добър вид на трасетата и оставят добро усещане. Поне за мен е така. И през този ден тренировките продължиха, при това при по-кални условия от вчерашните. Времето обаче беше страхотно и нямаше намерение да се разваля през следващите дни. А това значеше, че трасетата ще са идеални по време на състезанията.

Ето, че заговорихме за трасетата. И двете бяха нови, скроени специално за шампионата. Трасето за спускане беше скъсено и силно спънато, за да се избегнат тежки контузии (предвид лошите падания от Боровец през миналата година). Имаше ли резултат? Определено! – въпреки няколкото коварни места, които запратиха не един състезател на земята, нито веднъж не се наложи лекарските екипи да се намесят сериозно. Не съм сигурен, но ми се струва, че най-тежката контузия беше една изкълчена ръка. Въпреки сравнително ниските скорости по такова трасе, за публиката имаше достатъчно интересни участъци, където да се забавлява. С други думи, по мое мнение трасето беше много готино.

А пък трасето за крос-кънтри беше….може би най-точната дума е професионално! Главният му проектант е Николай Титев – The Fly – състезателят ни с най-голям международен опит, който е участвал не само в DH състезания, но и в такива по крос-кънтри. И това си пролича веднага, защото очевидно той знае как изглежда едно истинско трасе за крос-кънтри. Мъчителни изкачвания по пресечен терен бяха комбинирани с асфалтови отсечки за отпускане (не, че пътят към Драгалевския манастир е най-полегатият за почивка, ама в сравнение с участъците, които сечаха завоите му, си беше направо песен), а спускането в никой случай не беше награда за добро представяне при катеренето, защото тясната камениста криволичеща пътечка в гората изискваше не по-малко напрягане на всяка част от тялото. Каменни стъпала, кални участъци, слалом между дърветата – трасето наистина имаше всички екстри. Всичко това в продължение на 3200м дължина за една обиколка със 157м денивелация. Умножете го по 8 обиколки (за мъже-елит) и ще се изправите пред колосалните 25км с 1200м денивелация! Южният парк си е направо спускане в сравнение с това. Всъщност може би трябваше да започна точно с това, че най-сетне крос-кънтрито излезе от парка и влезе в планината, където му е мястото. Все пак нали говорим за планинско колоездене!

Самото крос-кънтри състезание се проведе в събота, 26 Октомври. Стартът му закъсня с малко повече от час, като причината бе проточилата се квалификация по спускане (тъй като трасетата се засичаха в долната си част). Все пак подобни организационни обърквания са напълно нормални, като се има предвид, че за първи път състезанията по DH и ХС се провеждат заедно в рамките на един уийкенд. За някои това може би не е по-доброто решение, но най-малкото то даде възможност на пристрастените наблюдатели като мен да прекарат 4 дни около трасетата, гледайки подготовката и борбата на състезателите в различните дисциплини. А и от организационна гледна точка подобен вариант е по-изгоден финансово, а в България пари не се намират лесно, така че е добре, когато се използват пестеливо и умно. Участниците бяха разделени на три групи – мъже-елит, мъже-любители и юноши. За съжаление нямаше достатъчно дами, за да се проведе състезание и при тях. Всяка група трябваше да направи различен брой обиколки (8,6 и 4), като състезателите стартираха заедно по трасето. Може би негативният ефект от преместването на ХС състезанието на Витоша беше, че то привлече по-малко публика, отколкото привличаше в Южния парк, но според мен това е само временен ефект (ако изобщо е последица от качването на състезанието на Витоша). Тези, които пропуснаха ХС състезанието има за какво да съжаляват, защото то не само беше интересно, но бе и на ниво. Участниците също бяха по-малко, но това може би се дължи и на късната дата на шампионата. А и надпревара с такива разстояния и денивелации не е за всеки. Хората, които взеха участие в нея заслужават не просто похвала, а възхищение, особено някои, които изпитаха цялата суровост на трасето благодарение на изцяло твърдите си колела и скърцащите спирачки тип-кантарче. Но точно такива трябва да са трасетата и натоварването, ако искаме нашите състезатели по ХС да станат конкурентноспособни на чуждестраните. (Известно е, че в тази дисциплина все още сме назад дори от съседните нам държави).

При мъже-елит първи навъртя 8-те обиколки Светослав Чанлиев (вляво) от отбор „Г.Одрински-Габрово“, следван от съотборника си Даниел Петров и от Любомир Тодоров (този човек заслужава аплодисменти за това, че се състезаваше и в двете дисциплини и то достатъчно добре, за да спечели и 4-то място при спускане-мъже!). Класирането при мъже-любители бе оглавено от Тони Желязков (вдясно) от отбор „Витоша“, следван от Жельо Стойчев и Даниел Петков, а при юношите първите три места бяха спечелени от Владимир Владимиров (отбор „Волф“), Пламен Стефанов и Кристиян Йотев. Пълното класиране и в двете дисциплини публикувахме още в дните на състезанията и можете да го видите тук.

Шампионатът достигна връхната си точка в неделя, 27 октомври, когато се проведе финалът в дисциплината спускане. Безспорно е, че това е най-атрактивната дисциплина, поне в България, която винаги събира най-много хора край лентите. 41 участници изпитаха силите си по трасето, което макар и не много трудно, беше истинско изпитание и изискваше отлична техника, издрръжливост и кураж. Състезателите бяха в три групи – мъже, юноши и жени. Времето беше просто идеално. А състезанието просто супер! По програма стартът трябваше да бъде даден в 12:00ч., но организаторите решиха да го отложат с половин час, за да се уверят докрай, че цялата организация е перфектна. Това даде възможност на публиката да се изкачи до всяка част от трасето в промеждутъка между сутрешната тренировка и финалното спускане.

Ах, тази публика! За шеста поредна година ходя по състезания, досега съм пропуснал само едно единствено и със сигурност мога да кажа, че тазгодишният национален шампионат беше с най-високата посещаемост. Атмосферата край трасето за спускане беше невероятна. Зрителите се бяха качили почти до старта, разпределени на по-малки или по-големи групички край лентите, дебнещи в засада състезателите, готови да ги атакуват с викове, овации и подкрепа. Мнозина бяха по-тежко въоръжени с фотоапарати и камери. Цялата гора над Драгалевци бе огласена от мощни агитки, подкрепящи смелите участници. Нямаше нужда човек да се ориентира по свиркането на постовете за това дали идва състезател – това се разбираше едва ли не още със стартирането му. И тъкмо когато някоя по-горна агитка престанеше да чува виковете на по-долните, се появяваше следващия спускач и всичко започваше отначало. Не знам как се е отразила тази атмосфера на участниците, но аз като зрител определено се почувствах страхотно.

Състезателите по спускане също дадоха всичко от себе си. Това доведе до немалко изненади. В желанието си да победят някои сгрешиха и се забавиха с падания, а други успяха да преборят конкуренцията с отлично каране и да спечелят места на подиума. Разместванията в класирането и в претендентите за първи позиции не спряха от първата тренировка до финала. Но един човек остана непоклатимо на първото място от начало до край и това беше Радослав Кюлджиев (отбор „Про Спорт“). За пореден път той доказа, че е №1 в България, въпреки нарастващия с всяка година брой талантливи състезатели. Радо даде най-добро време от всички участници и спечели първото място при мъжете, изпреварвайки всички други с над 30 секунди. Голямата разлика между него и останалите е плод не само на страхотната му бързина, но и на това, че следващите го състезатели направиха повече падания от него, което им изяде ценни секунди. Второто място беше изненада за мнозина – зае го Калин Рахнев – състезател от Пловдив, който показа стабилно каране в дните на тренировки и състезания. Трети при мъжете завърши Николай Титев. При юношите най-бърз беше Любен Любенов (на снимката горе вдясно), а второто място и тук беше приятна изненада – спечели го Мартин Симеонов, който видимо подобряваше резултатите си с всяко следващо спускане. Трети стана друг млад и надежден състезател – Виктор Рангелов (той не беше карал в продължение на два месеца поради липса на колело и едва в петък разбра, че приятели ще му услужат с байк. Само с 4 спускания – две тренировки и две квалификации – той излезе начело при младежите преди финалното каране, но там допусна грешка и остана на трето място). Жените бяха само две – Андреана Янкова (отбор „Витоша“) и Гергина Цончева (отбор „БАС“), като по-бърза беше първата от тях. Жалко, че някои известни участнички от предишни години не бяха на стартовата линия – иначе можеше да се радваме на първото по-голямо дамско участие в спускането, но продължаваме да се надяваме за догодина.

И понеже си счупих пръстите от chat…-кане по клавиатурата, в заключение ще кажа само: който беше – знае. Който не знае – дъ бъде следващия път!