Епическите състезания по крос-кънтри биват различни видове. За някои от тях вече сме писали – например за 24 часовите надпревари. Има и етапни ендуро състезания, състоящи се подобно на шосейните от няколко трудни етапа – по един за всеки ден. Такова е Trans Rockies Challenge, което в превод значи Предизвикателство през Скалистите планини. Подобна надпревара е много, много трудна и далеч не е за всеки. В случая с Trans Rockies карането е в канадските скалисти планини и продължава 7 дни, като на много места теренът налага носене, пълзене и други такива неспецифични упражнения. За сметка на това обаче гледките, които може да види човек и досегът с природата са наистина неповторими. За трудността можете да съдите по следните цифри – всеки етап е с дължина между 45 и 75 мили (т.е. между 70 и 110 километра), общо карането е с дължина над 600км., а общата денивелация за седемте етапа е над 10 000 метра. И всичко това в една доста слабо населена област.
Поради естествените рискове, които крие подобно приключение, организаторите са се натоварили с осигуряването на храна, екипи за бързо реагиране при злополуки и куп други неща, а това също струва пари. Затова за участие в състезанието всеки отбор от по двама души плаща по 3000 канадски долара. В замяна получава енергийни храни и напитки в поне два пункта дневно, плюс вечеря и закуска и други необходими неща, а ако се наложи и помощ. Поради слабата населеност на районите, в които се провежда състезанието, през първите няколко нощи спането може да е и на палатки.
Въпреки тези сурови условия, за тазгодишното състезание, което се проведе от 11 до 17 август, се записаха над 70 отбора, всеки от по двама души. Наградният фонд е 20 000 канадски долара, но повечето от тези хора отиват там заради неповторимото приключение и за да видят, дали още са във форма.
Въпреки че участниците в надпреварата са все опитни колоездачи, организаторите са поставили изисквания към задължителните неща, които трябва да носят със себе си – определени видове дрехи, инструменти и комплекти за първа медицинска помощ. Минималната възраст за участие е 18г. Байковете също трябва да са изправни, което се проверява преди състезанието. Има и други правила, свързани с честната борба и с безопасността, а неспазването им може да доведе до дисквалификация. Така например двамата колоездачи от всеки отбор трябва да се движат на разстояние един от друг най-много две минути. Това е направено с цел ако единият претърпи злополука, другият да се притече на помощ. И за да няма хитруване, за класирането се взима времето на втория финиширал.
Подобна надпревара се провежда и в Европа и се нарича „Транс-Алпийско предизвикателство“. За него ще се опитам да намеря информация и да я публикувам в някоя друга статия. Канадският вариант обаче е малко по-суров, защото освен зверските денивелации и дължини, той предлага и каране в наистина безлюдни райони, далеч от топлите хотели с горещи вани и пълни бюфети, които са характерни за европейското състезание.
Ако ви интересуват още подробности, сайтът на състезанието е: www.transrockies.com
