Драги планински колоездачи, представете си следната ситуация:
Иванчо си купува ново колело, радва му се, кара го из парка един-два месеца, обаче алеите започват да стават твърде еднообразни и на него му се иска нещо ново и по-екстремно. Същевременно той вижда, че съседът Петърчо, който е запален планински колоездач, редовно се връща от планината ухилен и окалян до уши, при това Петърчо изглежда някак си екстремно. На Иванчо това му харесва и решава, че трябва и той да опита планинското колоездене – в крайна сметка нали си е купил маунтин байк! И така един ден Иванчо отива при Петърчо и го пита дали би го взел с него някой път в планината, защото той изобщо не знае къде са готините пътеки за каране и освен това иска да се учи от някой с повече опит. Оттук нататък са възможни три варианта. 1) Петърчо казва, че ще го вземе някой път, но този някой път така и не се случва през настоящата година, а на Иванчо му се налага да прохожда сам и, ако не дай Боже, нещата му се видят много трудни, може и да се върне към парковото колоездене. 2) Петърчо взима Иванчо със себе си, вади му душата по два-три зверски баира, изправя му косите при няколко шеметни спускания, след което Иванчо остава най-малкото разочарован. 3) Петърчо взима Иванчо със себе си, удостоява го с цялото възможно внимание, не го юрка и кара по-бавно заради него, при което Иванчо остава супер-доволен, а Петърчо си скапва карането и се замисля дали да викне приятеля си следващия път.
И тук идва логичният въпрос: Няма ли четвърти вариант? Щом питам, значи има! На него е посветена тази статия.
Първо да кажем какво значи новак. Това е човек, който има маунтин байк, но все още не го е карал в планината или го е карал съвсем малко и си търси компания, за да се учи, а и за да му е по-весело. Новак звучи много по-добре от начинаещ, защото последното се свързва едва ли не с неопитност и некадърност, а в случая това не е така. Много новаци проявяват удивителни умения още при първите си карания, а физическата подготовка на много от тях също е забележителна. Така че може да се окаже, че новакът няма изобщо да ви пречи, а ще ви е полезен с компанията си. Все пак в повечето случаи ще се наложи да му обясните туй-онуй.
А защо да го правите? Заради благородни подбуди и любов към спорта. Майтапя се! Истината е, че вие сте човекът, който ще спечели най-много от тази работа, защото ако новакът се запали по планинското колоездене, а това става много лесно, за в бъдеще ще имате под ръка още един приятел, с който да карате заедно. Така че си струва да проявите известна толерантност, за да спечелите и вие в бъдеще. Освен това не е задължително карането с новак да е отегчително – има различни хитринки, за да си го направите приятно и полезно.
Но преди да кажа за хитринките, нека видим къде се появяват основните проблеми. При изкачванията може да се окаже, че новакът няма достатъчна физическа подготовка, или пък му липсва нужната техника, а това ще забави и вас. При спусканията пък вие вероятно ще сте доста по-бързи, особено ако и колелото ви е два пъти по-добро от неговото. В този случай е възможно той да реши да ви гони и да се пребие, или пък да изостане доста и да се почувства зле. Всички тези проблеми могат да бъдат решени. Ето и няколко предложения как да стане това…
Преди всичко трябва да изберете маршрут, който да не е много тежък нито във физическо, нито в техническо отношение. Как обаче да стане това, когато на вас ви се кара много и не можете да се задоволите с някакви си 20-30 км, а ви трябват поне 60-80! Много просто – карайте 60 км предишния ден и тогава 20 км ще бъдат чудесна почивка за вас. Или пък карайте 20 км за загрявка, а на следващия ден атакувайте маратонските дължини. Друг вариант е да натоварите себе си или колелото с повечко багаж – например вземете си раница с храна, вода, фотоапарат, повечко инструменти и каквото друго полезно намерите. Може би това ви изглежда като 100% мазохизъм? Може и така да е, но всъщност това е полезно, защото е чудесна трениравка за тялото ви. Друг вид мазохизъм е да пробвате да катерите на по-високи предавки – това може да подобри не само физическата ви подготовка, но и техниката ви.
При спусканията може би най-добрият вариант е да карате технично – търсете препятствията и ги преодолявайте – това ще ви забави, но и ще ви направи още по-добри. Нормално е човек да избягва камъните, корените и другите такива неща, но бъдете за момент ненормални и карайте право през тях – така ще разберете докъде се простират възможностите ви. Ако го правите обаче, най-добре е да пуснете новака пред себе си, защото ако е зад вас, той може инстинктивно да последва вашия път и нещата може да свършат зле. Другият вариант е просто вие да си бързате напред, но да го изчаквате търпеливо, особено на по-трудните места и да му обяснявате как да преодолее препятствията.
Дотук са нормалните съвети. Има и ненормални, но тях не ви ги препоръчвам! Споменавам ги само, защото съм чел и за такива тежки форми на лудост, примесени с краен мазохизъм. Например има хора, които карат байка си, теглейки отзад ремарке, напълнено с всевъзможни тежести. Още по-странни са обаче тези, които си махат седалката, за да карат през цялото време на педали. Интересно ми е дали си махат и колчето? Българинът обаче е трезво мислещ и едва ли би последвал подобни примери, и слава Богу!, защото хората и сега смятат планинските колоездачи за хора, на които им хлопа дъската.
Вероятно има и много други хитринки – не пречи и вие да си измислите някоя. Основното е да бъдете толерантни към новака. Показвайте му полезни неща в карането и по колелото, но най-вече не се дразнете от това, че не кара като вас. Никой не се е родил научен, а и не е най-приятното нещо човек да кара и да се учи сам самичък. Проявете малко добро чувство и след време ще се радвате, че имате още един приятел, който кара с вас.
