Какво е епическо каране и как да се подготвим за него

Какво е епическо каране и има ли то почва у нас? Както личи от името му, то е нещо голямо и запомнящо се, нещо, което надхвърля обикновените карания на даден колоездач. Затова то ще е различно за всеки карач. За новаците и по-неподготвените 30км могат да се окажат предела на възможностите им, докато за колоездач, който прекарва половината от времето си в планината, може и 100км да не са достатъчни. Влияние оказват и изкачванията, и техническата трудност на маршрута. Често се случва така, че дори обикновени карания се превръщат в изпитание, най-вече заради неточните карти в България, които реално могат да ви помогнат да се изгубите в планината. Затова е полезно човек да е подготвен за всичко. Ако трябва да дадем определение за епическо каране, то ще звучи горе-долу така: всяко каране, което е доста по-трудно от обичайните за даден колоездач и което поставя възможностите му на изпитание. Все пак не трябва да се преминават границите на възможното, за да може после да се радвате на постигнатото, вместо само да си спомняте колко тежко е било и да не го повторите никога повече.

В следващите редове ще се занимаем с планираните епически карания, които изискват внимателна и сериозна подготовка. Тук няма да се спираме на случайните епически карания, по неволя, тъй да се каже, защото в подобни ситуации всеки се оправя както може и в зависимост от средствата, с които разполага в момента.


И така, първото нещо, което ви е нужно, е физическа подготовка. Колко ще се подготвите зависи от това колко тежко каране планирате. Във всеки случай трябва да можете да изминете без никакви проблеми и по всяко време разстояние и денивелация, равностойни поне на половината на планирания излет. С други думи, ако смятате да се пробвате с 60км дължина и 600м изкачване, трябва по принцип да не се затруднявате от карания с дължина 30км и денивелация 300м. Ако сте насрочили карането за края на седмицата, препоръчително е в началото й да направите няколко обичайни карания. Много е важно да не се претоварвате в деня преди епическото. Тогава е най-добре да покарате из парка, но само за загрявка – например около 10км.


Трудните изкачвания са част от епическите карания. Затова за тях човек трябва да се подготви физически. Нерядко катеренето е и отегчително дълго. Един от изпитаните начини да преодолеете досадата от изкачването е да си броите наум от едно до четири например. Това придава ритмичност и определено помага в повечето случаи.

Другото нещо, което трябва да направите няколко дни преди карането, е да прегледате основно байка си и да отстраните всички неизправности, които откриете. Всяка част от колелото е важна, но трябва да обърнете специално внимание на няколко компонента. На първо място са спирачките, тъй като те са най-важното нещо за сигурността ви. Освен това прегледайте обстойно главините, спиците, средното движение и веригата, защото ако някое от тези неща се счупи в планината, ще трябва да извървите дългия път до дома пеша. Най-добре е след прегледа, особено ако сте правили и ремонти по байка, да го покарате малко, за да се уверите, че и в движение всичко е наред и ако трябва да дооправите туй-онуй. Ако карането е неколкодневно и имате придружаващ транспорт (това е идеалният вариант), подсигурете се с най-важните резервни части, особено с такива, които не подлежат на оправяне, ако се счупят/повредят.

В тази връзка за епическото каране трябва да вземете със себе си и необходимите инструменти, които ще са повече от обикновено. Все пак не се увличайте, защото рискувате раницата ви да натежи доста. Достатъчни са две отвертки, няколко шестограна и ключове за по-важните възли, както и щанги за вадене на външната гума. Най-удобни са джобните мулти-инструменти, които са предвидени точно за из път. Разбира се, лепенките са задължителни, както и помпата, но е хубаво да си вземете и резервна гума, която може да ви спести доста време и нерви на пътеката.

След като приберете инструментите в раницата, идва времето да решите с какво друго да я напълните. Сред най-важните неща са храната и водата. Последната ще ви трябва в големи количества, особено ако не знаете дали по маршрута ви има чешми или други водоизточници. За препоръчване е да носите със себе си минимум 1,5 литра, а ако можете и 2 литра. Що се отнася до храната, тя зависи в голяма степен от вашите предпочитания и от това какво количество ви трябва, за да се заредите с енергия. На запад са много популярни т.нар. енергийни напитки и храни, които са богати на въглехидрати. За съжаление тук те все още не се предлагат така широко. Затова може да се доверите на изпитаната рецепта: 1-2 сандвича, плод или нещо сладко и много вода. За няколкодневни преходи обаче е добре да си намерите колкото се може по-компактна храна.

Реклама

В раницата трябва да приберете също и достатъчно дрехи. Какви точно зависи от сезона, прогнозата за времето и т.н. Ако се очаква времето да е лошо, най-добре е изобщо да не тръгвате, защото с планината шега не бива. При всички положения е хубаво да имате една-две тениски за преобличане, една по-плътна блуза с дълъг ръкав и една ветровка (или тънко шушляково яке). Ако смятате да превърнете тези карания в редовна част от програмата си, купете си хубави колоездачни дрехи – те са удобни, леки, компактни и с добри свойства на материите. Разбира се, тази инвестиция изисква немалко прични средства, но си струва! 

След като сте напълнили раницата почти догоре, ви остава да сложите в нея още няколко дребни неща, които са свързани с предпазните мерки, които трябва да вземете. Едно от тях е мобилен телефон. Ако се случи нещо твърде лошо, а вие сте на километри от цивилизацията, добре е да можете да повикате помощ. Задължително е също да вземете лепенки за рани, малко бинт, евентуално и почистващи кърпички. Обсъдете маршрута си с приятели или роднини, за да знаят къде да ви търсят, ако не се върнете в нормално време. Най-добре е обаче да си намерите компания за епическото каране. Трябва да има на кого да разчитате. Човекът или хората, с които тръгвате, трябва да са на вашето ниво, за да може да поддържате едно и също темпо. На никого не препоръчвам да тръгва сам за дълго в планината, аз лично не съм и нямам намерение да го правя, защото дори едно счупване на ръка ще ви изправи пред невероятни трудности, ако сте сами и не можете да повикате помощ.

Преди да тръгнете неминуемо ще се изправите и пред друг голям проблем – картите. Става дума за планирането на маршрута, защото е хубаво да погледнете картата и да решите откъде горе-долу ще минете. Горе-долу, защото в България ориентирането по картите е доста трудно, тъй като много често има фрапиращи неточности. Затова ще трябва да вземете картата със себе си и при всяко несъответствие да следвате приблизителната посока и да сте готови да се върнете обратно, ако се окаже, че сте се заблудили. Друг вариант е да карате наслуки, тъй да се каже „изследователски“, но и в този случай е хубаво да носите карта за всеки случай. Всякакви средства за навигация като компас и GPS могат да са ви от полза. 


Понякога пътеките от картите почти изчезват в планината, но това не бива да ви спира – обикновено когато пътеката изчезне има шанс да се появи отново след малко. Често в епическите карания има и елементи на ориентиране – и това ако не е приключение!

Може да се окажете и в ситуация като горната, когато пътеката чисто и просто свършва, неочаквано и без предупреждение!

Друг аспект от подготовката за епическо каране е психологическият. Това ще рече, че трябва да се настроите за подобно предизвикателство. Трябва да сте уверени в себе си, в колелото и в успеха, да очаквате трудностите, но не със страх, а с решимост да ги преодолеете. Трябва да желаете това каране! Ако тръгнете с неувереност, със страх, с мисълта, че няма да се справите или че ще е безкрайно тежко, то или ще се откажете по средата, или ще го направите от инат, но няма да ви хареса. Затова ви трябва положително мислене, съчетано със здрав разум и пресметливост.

И така, големият ден идва. Ставате, стягате си последната част от багажа и тръгвате, сам или с приятели. Но не забравяйте, че това каране не е като обичайните ви. Най-важното е да сте внимателни и да не се увличате в скоростта, поради няколко причини, но най-важната е, че ако паднете и се контузите лошо на някое затънтено място, или пък си счупите колелото, цялото изживяване ще се превърне в кошмар.

След всичко това не ви остава нищо друго, освен да яхнете байка и да се впуснете в приключението, наречено епическо каране!

Ще се видим по пътеките!

Оставете отговор

XHTML: Можете да използвате следните маркери: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>