Легенда и препоръки при използване на маршрутите

Тези бележки се отнасят само до маршрутите, писани от Любомир Ботушаров. Що се отнася до статиите, изпратени от читатели, към тяхното оформление нямаме почти никакви изисквания, така че написаното тук едва ли ще може да намери приложение.

Тези читатели на МТБ-БГ, които са запознати с няколкото маршрута, които публикувахме през 2001г. като статии, сигурно помнят, че те са придружени от скици на по-важните разклонения, кръстовища и др. подобни. Знаят също така, че в тях описвам подробно всяка пътечка или път, които се пресичат, отклоняват или съединяват с пътя на маршрута. Всичко това не съм го измислил аз. Така се правят маршрутите в почти всички западни списания, които съм разглеждал, само че там са в табличен вид. Предимствата на този начин на описание са, че нещата са достатъчно подробни и нагледни, за да не се изгубите и каращият няма нужда да носи със себе си карта, която да отваря през един километър. (Макар че картата винаги е задължителна, защото може да се объркате и да изпаднете в непредвидена ситуация на непознато място!). По-новите маршрути вече са представени в табличен вид и има картинка за всяко разклонение и кратко описание. По този начин всеки може да си принтира маршрут на един или два листа (зависи от дължината му) и да си ги сложи в джоба, за да ги ползва в планината. Във връзка с този начин на представяне на маршрутите се налагат някои обяснения за това как най-лесно и ефективно да се ползват те:

Тази картинка показва класическа скица на разклонение. С червен цвят се отбелязват пътища/пътеки, по които продължава маршрутът, а с черен цвят такива, по които не бива да тръгвате.
Черен път или пътека
Асфалт, паваж или бетон
Черен път или пътека, който е силно обрасъл или неясен, т.е. може да изпитате трудности при следването му и трябва да си отваряте очите на четири.
Край на маршрута
Точка, в която трябва да се върнете обратно по същия път до друга точка от маршрута. Използва се в случаите, когато е налице отклонение до някакъв обект или забележителност встрани от основния път.
  Река/поток/канал
  Чешма
  Мост
Къща, хижа, хотел или друга сграда (предимно обитаеми)
  Различни обекти, за които няма друг знак – например изоставени постройки, селскостопански сгради и др.
  Ограда, плет, заграждение

Това е легендата към скиците на маршрутите. Тя съдържа повечето означения, които съм използвал. Виждате, че нещата не са много по-различни туристическите карти и гидове.

Маршрутите се използват по следния начин: Трябва да имате велокомпютър. Намирате началото на маршрута (за целта има подробно описание как да стигнете до него). Нулирате дневния брояч за разстоянието (trip distance). Тръгвате в описаната посока и си отваряте очите за други пътища и пътеки. Да речем, стигате до кръстопът. Поглеждате километража си и виждате, че сте на …..км от началото. Поглеждате маршрута и намирате описание на съответния кръстопът – ще го намерите чрез разстоянието от старта на маршрута. Възможни са известни отклонения в показанията на вашия компютър и числата, отбелязани в маршрута – показанията на всеки велокомпютър могат да се различават в известна степен, но търсете поне близки стойности. Разстоянията в таблицата обикновено с минимално завишени, т.е. ако има неточност, по-вероятно е вашият велокомпютър да изостава – това завишаване е търсено нарочно, защото то позволява периодично да калибрирате велокомпютъра си – за целта вдигнете предното колело във въздуха, завъртете го и изчакайте да достигне стойността, посочена за съответния разклон. По принцип, ако следите внимателно описанието от самото начало, дори да има разминавания, едва ли ще ви е трудно да намерите мястото, което ви трябва в листа хартия. При новите маршрути този проблем почти не съществува, тъй като там за всяко кръстовище и разклонение има картинка, така че ще можете да го познаете и по нея. След като прочетете (или видите) накъде трябва да тръгнете, продължавате натам. И така до края. Не е никак трудно. На места обаче може да стане досадно, тъй като понякога кръстовищата са много нагъсто. В такъв случай е най-добре да запомните например предстоящите три кръстовища и накъде трябва да продължите при всяко от тях, за да не ви се налага да вадите листа с описанието през 100-200 метра. Имайте предвид и това, че когато маршрутът излезе на асфалтова отсечка, не са отбелязани всички пътеки и черни пътища, които се отклоняват от асфалта, а е дадена чак тази отбивка, по която трябва да се отклоните, така че в този случай си следете километража и като стигнете указаното разстояние се оглеждайте за съответния път или пътека.

Внимание! Всеки маршрут е публикуван на определена дата и описанията са актуални и точни само към този момент във времето. В България много често пътеките и черните пътища се променят – едни изчезват, други се появяват. Поради това е напълно възможно някои от маршрутите в даден момент да станат „неточно описани“ или дори напълно неизползваеми. Възможно е също така да попаднете на пътеки, които са станали трудно проходими. Винаги имайте едно наум и бъдете подготвени за непредвидени ситуации от такъв тип. Това означава, че трябва да носите поне карта и да умеете да боравите с нея. 

А тези, които нямат велокомпютри какво да правят? Според мен те също могат да ползват маршрутите без особени затруднения, тъй като нещата са описани и с думи, а не само с картинки. Просто следете поредността на кръстовищата и разклоненията и би трябвало да се справите. А пък новите маршрути (тези, които са като таблица) ще улеснят и вас, тъй като ще можете да следите местата и визуално и да ги сравнявате с картинките в таблицата.

Маршрутите съдържат и указания за трудността от гледна точка на физическото натоварване и техничността. За целта се използват различни цветове, като синьото означава „лесен“, червеното „нормален“, а черното „труден“ (така е и при ски пистите). „Лесен“ означава, че дори слабо подготвен (физически или като умения) планински колоездач може да премине маршрута безпроблемно, а „Труден“ ще рече, че не се препоръчва да карате по него, ако не сте уверени във възможностите си и нямате подходяща екипировка. При по-новите маршрути за онагледяване на тези характеристики използваме специална графика с два „плъзгача“ – колкото по-надясно се намира плъзгачът по скалата (към черното), толкова по-труден е маршрутът от гл.т. на натоварване или техничност. Предимството на плъзгачите е, че позволяват по-прецизно отразяване на особеностите на маршрута – например ако по-голямата част от него е със средно ниво на техничност, но има и няколко екстремни участъка, плъзгачът ще бъде поставен около границата между червения и черния цвят и в текста ще бъдат отбелязани особеностите на терена. 

Етикети: ,

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>