Начало Пътеки GPS следи Бакьово - Ябланица
Бакьово - Ябланица
Написано от Любомир Ботушаров    Четвъртък, 01 Декември 2011 08:51    Печат

Това едва ли е най-подходящият маршрут за зимно каране, но е едно от последните ми открития за сезона, затова бързам да го споделя, докато все още има есенни дни без сняг, в които може да преминете по него. Има две особености, които трябва да спомена още в началото: 1) GPS апаратът е задължително изискване, тъй като и двете пътеки в маршрута са малко трудни за намиране; 2) споменатите пътеки на пръв поглед не изглеждат трудни, но в никакъв случай не са и лесни, така че карането не е подходящо за начинаещи.

Действието отново се развива в района на с. Ябланица, по-специално между него и с. Бакьово. Двете села са свързани с път в долината на р. Батулийска, а над нея в северна посока се издига един планински рид, разделящ я от р. Елешница. Именно по този рид е разгърнат настоящият маршрут.


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Бакьово, паметника в горния край на селото.
Дължина: 28,7 км
Денивелация (изкачване): 1000 м
Продължителност: 3 часа (с бързо темпо) / 4-5 часа (с почивки и по-бавно темпо)
Вода: 2-3 л
Храна: За половин ден, един сандвич би трябвало да е достатъчен.
Терен:
- асфалт - 7.4 км
- черни пътища - 18.6 км
- пътеки - 2.7 км

GPS файлове
(формати gdb и gpx, архивирани в zip файл)

 

Няколко неща отличават (характеризират) настоящия маршрут:

- Леки изкачвания. Макар че съвсем не липсват и стръмни участъци, както при първия черен път нагоре, така и после по билото, цялостното усещане не е за някакви много тегави баири, които те изстискват докрай или са супер скучни. Второто изкачване пък, над с. Ябланица, е почти равно - наклонът е толкова плавен, че достигането на билото е почти неусетно и направо приятно.

- Много красиво било - именно то е основата на този маршрут. Бях отправял няколко пъти поглед, проследяващ черния път, отклоняващ се от седловината над с. Ябланица в северозападна посока, но едва през тази година разгледах по-подробно картите и Google Earth, за да открия свързващите звена за съставянето на маршрута - по-специално черния път от разклона за Огоя и Ябланица към билото и пътеката от билото към с. Бакьово.

- Практическите търсения на въпросната пътека първия път завършиха в гъст пущинак и слизане през едно дере, но втория път бях по-внимателен и я намерих лесно. Помогна ми и фактът, че един приятел (Явор Стоянов) бе открил пътеката без GPS или каквото и да е, следвайки само моите указания, базирани на Google Earth. Затова, освен моето описание, ще приложа и едно негово, което е само от премката над Ябланица до с. Бакьово, но пък би трябвало да може да се следва и само с велокомпютър. Въпреки това, повтарям съвета си за този маршрут да се подсигурите с GPS апарат.

- И така, стигнахме и до пътеките. Те винаги индивидуализират маршрутите, тъй като са сред най-важните неща в тях. Двете пътеки в това каране са много различни, но общото между тях е, че наглед изглеждат лесни и всъщност в голямата си част са такива, но има участъци от по няколкостотин метра, които са най-малкото коварни, а за някои хора ще бъдат направо трудни.
Първата пътека започва като черен път, след което се продължава по тясна и стръмна конска пътека, слизаща по пясъчен сипей  и виеща се на серпентини по него. Сцеплението липсва почти напълно, поради което трябва да поддържате скоростта съвсем ниска. Наклонът обикновено хем е стръмен, хем страничен, а както казах, има и 1-2 серпентини. Кратка е, но лесно ще ви изпоти. След нея се продължава отново по черен път, който ви отвежда до шосето за с. Ябланица.
Втората пътека, към с. Бакьово, в по-голямата си част представлява улей. В началото този улей е стръмен и вкопан на около 20 см, така че крие рискове. След това има една секция през рехава горичка с доста "рошави" камъни. Следва по-равна част, те през гора, ту през поляни, на места дори с леки изкачвания. Тук е лесно и се кара по-бързо. В края обаче пътеката отново става доста стръмна и макар че е широка, плаващите камъни не създават особено чувство за стабилност.
Посочената техническа трудност на маршрута се дължи главно на това, че за преминаването на всички проблемни участъци е необходима добра техника на каране и достатъчно увереност. По пътеката към Бакьово има и участъци, които просто крият значителен риск от падане в случай на грешка. Но, от друга страна, пътеките са такива, че повечето опитни карачи биха сметнали, че съм ги надценил по отношение на техничността.

- Маршрутът е доста сух, дори сега - в късна есен. На практика по пътеките е почти невъзможно да се натъкнете на кал, освен ако не е валяло обилно току що. По пътищата има отделни места, където по принцип има локви или кал, но през студените месеци те често са замръзнали, тъй като са по усойния северен склон. От друга страна, и двата черни пътя се използват редовно и са здраво направени, така че няма да се натъкнете на изненади по тях. Билният път е предимно скалист и песъчлив, а освен това е и много забавен за каране, а също и много красив.

- Макар че като изходна точка е посочено с. Бакьово, в студени дни по-добър вариант е да се започне направо от т.001, която е в близост до разклона за Огоя и Ябланица. Причината за тази препоръка е, че шосето от Бакьово то този разклон е много усойно и сутрешното каране по него е сходно с гмуркане в Северния ледовит океан. Ако си го спестите и оставите колата някъде в района на разклона, трябва да се върнете малко назад до мястото, където започва черния път. По този начин ще започнете директно с изкачване по него, което е значително по-сгряващо от карането по равния асфалт. След това, в следобедните часове, когато се очаква да преминете от Бакьово до разклона, температурите ще са малко по-човешки. Правя тази забележка изцяло с оглед момента на публикуване на маршрута (месец декември) - ако решите да го пробвате чак напролет, следвайте го така, както е описан. Между другото, заради хубавите сенчести черни пътища нагоре, това каране ще е подходящо дори и за горещите летни дни, т.е. това е един наистина всесезонен маршрут.

Единственият удобен вариант за достигане до с. Бакьово е с лек автомобил - карайки по пътя за Своге, трябва да се отбиете при с. Реброво вдясно към с. Батулия, да преминете през него и следващото село, което се пада вляво от пътя, е Бакьово. Неговата главна улица се отбива точно от един ляв 180-градусов завой, но най-добре е да продължите нагоре по пътя и след 2 завоя ще видите монументален комплекс, където е най-удобно да оставите колите. Разбира се, можете да свиете и вляво до центъра на селото и да тръгнете оттам, изкачвайки се по стръмен черен път до паметника - лесно ще намерите кой да ви упъти.


Описание на маршрута:

000 (0.0 км) - Началото на маршрута е от паметника в горния край на с. Бакьово. Продължете по асфалтовия път нагоре в долината на р. Батулийска в посока на селата Огоя и Ябланица.

001 (4.3 км) - Малко преди разклона за Огоя и Ябланица вдясно се отклонява черен път, на практика в обратна посока (запад). Пътят е широк и ясен, често има и коловози, утъпкани добре от камиони с дърва. Карайте само по него нагоре, с няколко серпентини той се изкачва до билото между р.Батулийска и р. Елешница.

002 (7.5 км) - Достигате билото и пътят завива наляво по него. Продължете да го следвате, той подсича повечето върхове, пропускайте пътеките, които минават право през тях.

003 (7.9 км) - Основният път продължава наляво и нагоре, следвайте него. Вдясно има друг.

004 (8.6 км) - Отново разклон, следвайте основния черен път вляво.

005 (11.2 км) - Намирате се в най-просторната и открита част на билото. Вляво (север) се отклонява затревен черен път надолу. Ако носите защитна екипировка, сложете я и тръгнете по него.

006 (11.3 км) - Докато е още в билната част, пътят се раздвоява - следвайте десния, който се спуска право надолу по склона (посока север).

007 (11.8 км) - След кратко спускане достигате заравнена част, където пътят сякаш се губи. Ако се вгледате, ще видите, че той продължава право напред, заобикаляйки едно възвишение отляво. Вие обаче трябва да намерите точно пътека вдясно, която подсича въпросното връхче, тръгвайки надолу по пясъчен сипей. На места има няколко линии, в зависимост от това къде точно са минали за последно конете, но в крайна сметка трябва да стигнете до дерето. В него има черен път, по който трябва да продължите наляво и надолу.

008 (12.9 км) - Достигате асфалтовия път за с. Ябланица. Оттук отново сте нагоре. Продължете по него надясно. Скоро ще достигнете първите къщи на селото, а при 15.2 км и центъра му, където има автобусна спирка. Подминете я и продължете още малко нагоре.

009 (15.5 км) - На 300 м след центъра вдясно и нагоре се отклонява хубав черен път. Поемете по него и го следвайте чак до билото. На няколко места ще видите пътеки вляво и вдясно, но те ще трябва да останат за друг път.

010 (19.6 км) - Достигате билната седловина над с. Ябланица, която е описана вече в няколко маршрута. Вляво има два черни пътя - един по билото и основният, който се спуска към р. Елешница. Вие трябва да продължите направо по билния черен път в северозападна посока, т.е. към с. Бакьово. Пътят е игрив, на места се раздвоява и после отново се събира, наклонът се сменя постоянно.

011 (21.1 км) - Вляво се отклонява черен път към някакви самотни колиби, вие продължете по основния път надясно.

005 (21.6 км) - Достигате мястото, където се отклонихте за първото спускане. Оттук пътят вече би трябвало да ви е познат. Следвайте го чак до 180-градусовия завой, при който пътят достига/напуска билото.

002 (25.2 км) - Отново сте на познато място - завоят, при който по-рано излязохте на билото. Сега черният път продължава надясно и надолу, а вие трябва да продължите по широка пътека/черен път направо/леко вляво и стръмно нагоре по един скалист склон (посока запад). След това има още един много стръмен участък, само че затревен и след него пътят малко се поизравнява, следвайки ръба на билото. Точно тук трябва да внимавате много.

012 (25.9 км) - Точно след като сте подминали място, на което склонът вляво е по-песъчлив, пътят се изкачва съвсем леко към един малък объл връх. Точно на това място трябва много внимателно да потърсите пътеката вдясно - първите й метри изобщо не се виждат в тревата, но скоро след това вече има ясен улей. Отклонението е буквално на 10-20 м от същинския връх, доколкото може да се нарече така тази обла издатина на билото, която е почти равна. Трябва да намерите пътеката като ясен улей, не тръгвайте по нищо друго, което може да ви заприлича на пътека! Веднъж като я откриете, тя върви право надолу през тревата и трудно ще я изгубите, макар че има 1-2 места с малко повече храсти. Следва все ръба на билното ребро, като на едно място има уникален участък, при който от едната страна гората е иглолистна, а от другата широколистна.

013 (28.0 км) - След стръмно каменисто спускане достигате съвсем близо до селото. Пред вас има остър хълм, по който сякаш се изкачва продължение на пътеката, но това е просто баир за убиване на скоростта. Пътеката продължава с остър завой надясно през борова горичка и след 200 м излиза на пътя.

014 (28.2 км) - Продължете по пътя нагоре и надясно и след два завоя ще достигнете паметника при 28.7 км.


Описание от Явор Стоянов на отсечката от т.10 нататък:

Ябланишка есен

(билото над с.Ябланица –с.Бакьово)

Отсечката представлява част от маршрут (примерно с.Бакьово –с.Ябланица –с.Бакьово или по–голям). Дължината и е 8.4 км. От които 6 км са черен път, а последните 2.5 км са тясна и технична пътека от типа singletrack. В първата част на пътя се редуват леки спускания, качвания и равни участъци. Пътеката е с последователни умерени спускания, кратки изкачвания и равни участъци. Има две основни стръмни спускания от по 150 м денивелация в началото и края й. Вода по участъка няма. Начинаещи байкъри също биха се справили, но на места ще трябва да бутат надолу.
Истинско богатство са просторът и разнообразните гледки, които ни съпътстват почти през цялото пътуване.

Изходна точка е премката на билото под вр. Асарица (1132 м). Там на 990 м н.в. се кръстосват пътищата от Ябланица – р.Елешница – Кремиковци (през х. Стрелец) и билният път от Бакьово за местността Търсава (и х. Мургаш по-натам). 
Тръгваме по билния път в северозападна посока с леки изкачвания и спускания. Редуват се скалисти и землени участъци. На места пътят се раздвоява, като може да се ползват както този през връхните точки на билото, така и леките обходи. Първият сериозен разклон е на 1.45 км от началната ни точка. Вляво, на юг, се отделя пътче, водещо до малка махаличка. Пропускаме го. Продължаваме си по главния път, с лека дъга на север. Сигурен маркер е къща в ляво, в долчинката под нас. Билният път я ясно очертан и няма как да се объркаме по отклоняващи се вляво или дясно малки отклонения. Редуват се леки спускания и изкачвания. При 2.85 км навлизаме за кратко в широколистна горичка. След излизането от нея, на 3.15 км има път, отклоняващ се вдясно, пропускаме го. Пътят ни носи нагоре–надолу, без разклонения. Редуват се голи участъци с храсти и горички. При километър 5.4 км пътя завива рязко в дясно и слиза към местността Двете реки, между с.Огоя и с.Ябланица. От острата дъга на завоя ние продължаваме по неясно очертания скалист път към близкото билно връхче. На най–високата точка сме. На 6.0 км от началото, 944 м н.в.
Тук е ключово място за ориентиране. Пътчето продължава право на юг по билното разклонение и се губи. Директно на запад, под нас се виждат последните връхчета от билото над Бакьово. Преградени са са от гъста гора от дъбчета и драки. Има само една тясна, почти гола (но не съвсем) ивичка водеща ни надолу. В началото пътечката (по скоро улеят) е трудно забележима. Не се навирайте в гората, дръжте голите петна. В следващите 700 метра се смъкваме до 780 м н.в. Улеят е много бърз, тесен, с дребен чакъл и пръст, както и храсти на места от двете му страни. От 6.7 до 6.85 км следва едно изкачване и навлизаме в сравнително равен участък, обрасъл с храсти и пършива горичка. При 7.5 км навлизаме в красив участък, при който отляво ни е иглолистна , а отдясно широколистна гора. Придвижването е почти по равно, по тесен улей по остро билно ръбче, със стръмни странични скатове. При 7.7 км навлизаме в изцяло иглолистна гора и това е началото на финалното спускане. От 750 м н.в се смъкваме до 620 м н.в при 8.2 км. По улея ни се редуват участъци с разнообразен наклон, съотношение на пръст, чакъл , скалички и сцепление. Следва остър десен завой, навлизаме за кратко в иглолистната горичка и излизаме на пясъчно–чакълестия сипей, над големия завой при с. Бакьово. Тук при 8.4 км и 615 м н.в. е крайната точка на този участък.

Предложения за включване в самостоятелни маршрути и преходи:
с.Бакьово – с.Ябланица по асфалта, изкачване на билото по черен път - по билото до с.Бакьово.
с.Бакьово – по долината на р.Елешница – изкачване на билото по пътя от Кремиковския манастир - по билото до с.Бакьово.
Кремиковски манастир - х.Стрелец - долината на р.Елешница - билната премка над с.Ябланица - по билото - с.Бакьово - билото над с.Войняговци – по билото на Софийска планина до Кремиковски манастир.
Допълнение: заигравателните пътечки край с.Ябланица.


Ето и няколко снимки от карането по маршрута, направени от Любомир Ботушаров и Уоутър Клепе:


Add this to your website

Коментари

Моля, влезте в профила си, за да публикувате коментар
Последна промяна ( Петък, 02 Декември 2011 18:57 )
 

Стани сътрудник на MTB-BG.com

Ако желаете ваши материали да бъдат публикувани в MTB-BG.com, ето няколко лесни начина да ни ги изпратите:

ИЗПРАТИ СТАТИЯ

Сложете текстов файл и снимки в архив (zip или rar) и ни ги изпратете, като използвате линка вляво. Във файла напишете вашето име или псевдоним. Ако ползвате снимки от други автори, задължително е те да са дали разрешение за публикуването им в MTB-BG.com и да са споменати имената/псевдонимите им.


ИЗПРАТИ СНИМКИ

Ако желаете да изпратите отделни снимки (до 5 бр.), най-лесно е да запишете автора и заглавието на снимката като име на файла (например: "ivan-ivanov_zalez-nad-Rila.jpg") и да ги изпратите, като използвате линка вляво. Ако желаете да изпратите повече снимки (над 5 бр.), най-добре е да ги сложите в архив (zip или rar) и да го изпратите, като използвате линка вляво. Можете в името на архива да посочите автора и заглавие за албума (например: "ivan-ivanov_karane-v-Rila.zip") или да включите в архива текстов файл, където да добавите име/псевдоним, заглавия и описания на снимките. Ако не сте автор на снимките, задължително е да имате разрешение от автора за публикуването им в MTB-BG.com и да посочите неговото име/псевдоним.


ПОВЕЧЕ...

Ако желаете да разгледате всички начини, по които можете да ни изпращате материали за публикуване, натиснете линка вляво.

Партньори