Огоя – 3 в 1

Три различни пътеки, до които се достига по един и същи черен път – това представлява тази GPS следа, оформена по малко нестандартен начин, но даваща няколко различни възможности за всеки вкус.



Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

GPS файлове
(формати gdb и gpx, архивирани в zip файл)

Например, можете да я разделите на три кратки маршрута с дължина под 10 км и да ги използвате за забавление в най-кратките есенно-зимно-пролетни дни. Черният път е със здрава настилка и има само единични участъци, в които можете да срещнете кал. И трите пътеки са с директно южно изложение и изсъхват максимално бързо, ако изобщо успеят да задържат влага. Село Огоя може и да не е най-близкото до София, т.е. при около час – час и половина път с кола дотам мнозина биха отхвърлили с лека ръка подобни кратки карания, но ви гарантирам, че това е един от най-красивите и приятни райони в Искърския пролом и определено не е за изпускане.

Вариант 2 е да преминете в един и същи ден първата и втората пътеки – отделям ги по този начин, тъй като за тях реално не ви е необходим GPS апарат – достатъчно е да имате велокомпютър и да си отваряте очите на правилните места, а дори да успеете да се объркате, близостта на селото е такава, че бързо ще се върнете към цивилизацията.

Вариант 3 е да преминете само третата пътека – това е маршрут с дължина около 10 км и с една особеност – пътеката е много рядко използвана, силно занемарена, което значи, че на места ще се сблъскате с висока трева, бодливи храсти и честа нужда от сверяване по GPS-а. От тази гл.т. уредът е задължителен, ако сте хвърлили око на този вариант. Плюсове на пътеката са, че е най-разнообразна и най-дълга от трите. По принцип има начини да я достигнете и откъм билото под вр. Чукава, изкачвайки се през хижа „Лескова“ – така маршрутът става по-дълъг, но определено не го препоръчвам за къси, студени и влажни дни, тъй като се минава през повече кал и повече открити (евентуално ветровити) места. Затова пък, когато дните отново се удължат, ще добавим описание и на подобно каране.

Четвъртият вариант е да минете в един ден и трите пътеки – основният недостатък е, че черният път нагоре вероятно ще ви омръзне до болка, но в замяна на това получавате по-дълго каране – над 20 км.

Изобщо, сами виждате, че публикуваната следа може да послужи на всеки по различен начин – вие преценете как точно да я употребите.

Поради нестандартния формат е трудно да бъде изготвен височинен профил на маршрута, а също и графика за физическо натоварване и техничност.
Казано най-общо, пътека №1 е най-лесна – на повечето места е широка и бърза, сравнително гладка, но има и няколко по-стръмни участъка, както и изровени от водата улеи или нестабилни, ронливи камъни. Като цяло е със средно ниво на трудност.
Пътека №2 е доста по-тясна и се кара с ниска скорост, има резки завои и серпентини, скрити под шумата препъни камъни и други изненади. От друга страна, тя е доста кратка и след това преминава в хубави и скоростни черни пътища през вилната зона над Огоя.
Пътека №3 като цяло е доста лесна, с изключение на последните няколкостотин метра, където става стръмна и игрива, даже бих казал опасна, когато отпуснете спирачките и дърветата започнат да се размазват в полезрението ви с 30-40 км/ч. Все пак, това също е пътека, по която дори начинаещи колоездачи могат да преминат без особени затруднения, но основният проблем с нея, както споменах, е занемареното й състояние. За хора, свикнали на пущинаци, това няма да е никакъв проблем, а за новаци карането по нея би било едно малко приключение, предполагам.
Денивелацията до първата пътека е 180 м, до втората – 350 м, а до третата – 450 м. Оттук нататък можете да сметнете сами какво ще е натоварването при всеки от посочените варианти за комбиниране на пътеките.

Единственият удобен вариант за достигане до с. Огоя е с лек автомобил – карайки по пътя за Своге, трябва да се отбиете при с. Реброво вдясно към с. Батулия, да преминете през него, после покрай с. Бакьово и след това шосето се разклонява, като наляво е пътят за Огоя. От центъра на София дотам разстоянието е около 50 км.


Описание:

Черен път (dirtroad)

001 (0.0 км) – Началото на маршрута е от площада на с. Огоя.  Там се събират три пътя/улици. На юг е пътят откъм Батулия, по който се достига селото. На изток е пътят, следващ долината на р. Огойска. Вие трябва да поемете по улицата нагоре в северна посока, минавайки покрай интересна стара черква. След малко асфалтът преминава в черен път, още в рамките на селото.

002 (0.35 км) – Пътят се раздвоява – карайте наляво, пресичайки малка рекичка. Пътят се извива около един хълм и продължава в съседното дере, изкачвайки се с плавен наклон.

003 (1.2 км) – Пътят се разклонява, следвайте лявата част – широк и хубав черен път, който пресича дерето с ляв завой и продължава да се катери в обратна посока.

004 (2.8 км) – Достигате кръстопът – наляво има черен път, направо продължава основният. Вдясно се спуска пътека към Огоя, която все още не е изпробвана и описана. Вляво, почти в обратна посока (изток) е пътека №1, която в началото прилича по-скоро на занемарен черен път (вж. по-долу).

005 (3.3 км) – След много стръмен участък излизате на открито на билото между с. Огоя и с. Буковец. Вляво се отклонява черен път по билото към с. Батулия. Вие продължете направо, изкачвайки се по билото, заобикалящо с. Огоя.

006 (3.5 км) – Пътят се раздвоява. Следата е по стръмната, пряка, дясна част, но ако желаете, заобиколете по левия път.

007 (4.2 км) – Достигате малка седловина с кръстопът. Наляво пътят води към с. Буковец, надясно има път, слизащ обратно в с. Огоя. Маршрутът продължава по пътя направо и надясно по билото, първите 20-30 м са изключително стръмни, след това наклонът отново става плавен и приятен.

008 (5.2 км) – Достигате слънчеви поляни със самотна вила, която дори си има име – „Кръста“. При нея отново има кръстопът – продължете по черния път надясно. При вила „Кръста“ вдясно се отклонява пътека №2, следваща дерето право надолу към с. Огоя.

009 (5.4 км) – Пътят се раздвоява и после отново се събира. Важното е да продължите по билото – левият път е много стръмен, но по-хубав, десният е малко по-полегат, но по-обрасъл. След съединяването си, пътят прави един шикан и става малко по-изровен и каменист, минава през рехава горичка от млади иглолистни дръвчета.

010 (6.3 км) – Тук трябва да напуснете основния черен път, продължавайки вдясно между младите дръвчета по нещо, което е средно между пътека и черен път, т.е. било е път, но се използва рядко и растителността е започнала да го „затваря“.

Пътека №1

004 (2.8 км) – Първата пътека се отклонява от кръстопътя при 2.8 км вляво, почти в обратна посока (изток). В началото продължава с леко изкачване до върха на хълма, който се вижда от това място. Тук пътеката е широка, личи си, че някога е била черен път. От върха започна спускане, което е предимно бързо и без много остри завои. На места пътеката се стеснява, превзета от растителността, на други отново се разширява. Внимавайте за изровени участъци и нестабилни камъни!

1-1 (4.2 км) – Пътеката излиза на шосето от Батулия към Огоя. Намирате се малко под селото. Продължете наляво и нагоре по асфалта и след 800 м ще достигнете площада, т.е. цялото каране е едва 5 км.

Пътека №2

008 (5.2 км) – Втората пътека се отклонява при вила „Кръста“. Достигайки самотната къща, трябва да се огледате внимателно надясно, в тревата, за да видите пътеката, която тръгва право на юг и надолу в дерето към с. Огоя. (Внимавайте, защото има и още една подобна пътечка в тревата, която обаче върви по горната част на склона към една горичка наблизо – тя засега не е проучена и описана.) Скоро пътеката влиза в широколистна гора и започва да шикалкави остро по левия склон на дерето. По едно време, на около 6.1 км от началото на маршрута, пътеката се раздвоява, но 20-30 м по-нататък отново се събира. Лявата част, по-високата, е по-хубава. Скоро след това достигате първите къщи на Огоя и излизате на черен път при т. 2-1, 6.4 км от началото на маршрута. Продължете по черния път надясно, веднага след това наляво и се спуснете до селото, следвайки дерето на реката. Ще достигнете площада при 7.6 км.

Пътека №3

Напомням, че тази пътека трябва да се кара само с GPS апарат, в противен случай рискувате да я изгубите напълно!

010 (6.3 км) – Отклонете се от основния черен път, изкачващ се към билото, вдясно по занемарена просека сред млади иглолистни дръвчета. Първите няколкостотин метра са равни.

3-1 (6.5 км) – След 200 м достигате разклон, при който трябва да поемете надолу по ясно забележима просека сред дръвчетата с широчина и вид на черен път. След 1-2 остри завоя излизате от рехавата горичка на стръмен гол склон, по който се развиват високи скорости. След това пътят изчезва и трябва с помощта на GPS-а и малко въображение да намерите остатъците от пътеката във високата трева. Пред вас има малък хълм (около 7.6 км от началото), до чиито връх трябва да се изкачите и да продължите от другата му страна.

3-2 (8.3 км) – На това място пътеката прави много рязък и невидим в тревата завой надясно, след което влиза в млада гора и следва дълъг, прав и скоростен участък. В края му пътеката прави остър завой наляво, има и по-малка пътека вдясно, която не е проучена.

3-3 (8.8 км) – След завоя наляво старата пътека прави серпентини по склона, но маршрутът продължава по пряка пътека право надолу по склона. За по-опитните карачи това ще е най-интересната част. По-неопитните е добре да подходят с внимание и да държат спирачките изкъсо. Карайте право надолу по пътеката, която е ясно различима и следва ръба на билото.

3-4 (9.5 км) – Излизате от гората непосредствено до селото – пътеката продължава направо още20-30 м и се влива в един черен път, по който излизате на площада при 9.8 км.


Ето и няколко снимки от каранията в района над с. Огоя:

{gallery}trails_GPStrack/gpstrack0026_pics{/gallery}