В района около град Трън има много възможности за леки и приятни маршрути по асфалт и черни пътища и този тук е точно такъв! Той ще ви отведе от село Велиново нагоре към китното и доста изолирано село Ерул, след това се спуска по разнообразен, но не много стръмен черен път до село Глоговица, откъдето по асфалт с кратко изкачване се връща към началната точка. В ниските части на маршрута има и сянка, във високите пък има гледки. Районът, в който преминава маршрутът, е един от най-тихите и спокойни, които може да си представите. По асфалтовите пътища рядко ще срещнете автомобили, а природата наоколо е селска, дива и непокътната.
Дължината и сумарното изкачване са такива, че хем да ви натоварят приятно, хем да не ви уморят. Разбира се, това е по „аршина“ на хора с настройка за лежерен велотуризъм – ако сте силни в краката и обичате да се напъвате, вероятно ще може да го преминете за 1-2 часа. В общия случай обаче ще ви е нужен по-скоро половин ден.
Ще акцентирам отново и върху техническата трудност – в цяло терените, по които се кара, са лесни и дори начинаещи няма да се затруднят с тях. Част от спускането към Глоговица обаче включва и по-стръмни участъци, тук-там има коловози или леко изровени участъци, защото черният път се ползва редовно – и за дърводобив, и за лов или други подобни дейности. Така че в тази част от маршрута по-неуверените карачи може да предпочетат да слязат и да бутат на отделни места, но като цяло пътят е със стабилна основа и в добро състояние.
Идеалните сезони за каране по маршрута са пролетта и есента, като през втория е добре да внимавате и за провеждането на лов в района. В сайта на Трънското туристическо дружество обикновено има публикувани графици за ловните излети в близост до туристическите маршрути, които могат поне отчасти да ви ориентират. Все пак, доколкото маршрутът преминава само по асфалтови и „главни“ черни пътища, би трябвало да няма много допирни точки с ловците. От гледна точка на валежи, в по-голямата си част маршрутът е проходим дори и след дъжд, но все пак в горските участъци може да се натъкнете на кал. Сравнително малката дължина на карането позволява да го направите и през горещите летни дни, стига да използвате по-прохладните часове преди обяд.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: с. Велиново; https://maps.app.goo.gl/Wb8zkYn69N9ysx5XA
Дължина: 21.8 км
Изкачване: 500 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=4.5)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1-2 л; по маршрута няма чешми.
Храна: за половин ден; по маршрута няма магазини и заведения за хранене.
Терен:
– асфалт – 13.8 км
– черни пътища – 8.0 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От центъра на с. Велиново (т.01) поемаме по асфалтовия път към с. Милкьовци в южна посока. До него следваме само шосето, пропускайки всякакви отбивки вляво и вдясно. В т.02 (4.0 км) достигаме центъра на Милкьовци и продължаваме все направо по главната улица на селото, която скоро се превръща в черен път. В т.04 и т.05 пропускаме черни пътища вляво и малко след това напускаме селото и продължаваме с плавно и приятно изкачване по хубав черен път, който на много места предлага и приятна сянка. Той се движи покрай една рекичка и постепенно набира височина, като в т.07 (8.3 км) достигаме първите къщи и дворове на с. Ерул и отново стъпваме на асфалт. Преминаваме по единствената асфалтирана улица на селцето (главната), пропускайки две отбивки вдясно (в т.08 и т.09), и го напускаме със стръмно изкачване. В т.10 правим обратен десен завой и малко след това в т.11 (10.1 км) достигаме махала Мъчи баба, където има разклон и автобусна спирка. Тук поемаме по пътя надясно между къщите, който е тесен, но все пак с асфалтова настилка. След още малко изкачване в т.12 достигаме билото на рида – тук вдясно се отклоняват два черни пътя, ние продължаваме по асфалта с лек завой наляво. След още 1 км в т.13 (11.9 км) достигаме ловджийски заслон, който е добро място за почивка. Продължаваме по тесния асфалтов път, следвайки билото в северна посока. В т.14 (12.5 км) пътят се разделя, като по-широкият продължава надясно към махала Ковачева падина, а маршрутът ни е направо (север), където настилката все още е асфалтова, но пътят става съвсем тесен и леко обрасъл. След още няколкостотин метра той преминава в черен път, като в т.15 пропускаме и една отбивка вдясно. Започва същинското спускане, следваме само основния черен път. В т.16 (14.5 км) преминаваме през ливада с висока трева и цветя, където пътят за момент сякаш се губи, но в края ѝ се включваме в друг път, използван и от дървосекачите, който е съвсем ясен и по-широк. Продължаваме по него надясно и надолу към с. Глоговица, като пропускаме всякакви второстепенни отбивки (такива има наляво в т.17, т.18 и т.19). Малко преди селото минаваме по широка ливада, после отдясно се включва още един черен път (т.20) и малко след това навлизаме в с. Глоговица и в т.21 (18.1 км) се включваме в главната му улица, в самия край на селото. Продължаваме надясно и напускаме пределите му, като подминаваме и асфалтов път вляво (т.22) към Стоилкова махала. В т.23 (18.7 км) достигаме разклон, при който наляво е пътят за Трън, а надясно за с. Велиново. Поемаме към него, като ни очаква последно изкачване. В т.24 пропускаме отбивка към Петрина махала. След като превалим една седловина, пътят се спуска за кратко и завършваме маршрута отново в центъра на с. Велиново.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
