С Bike Ventures из Дивия Северозапад

Хладна есенна утрин, пред Националния стадион ни очаква микробусът на Bike Ventures. Събота e, 5 ноември, ден за размисъл преди президентските избори. Как би могъл човек по-добре да освежи мозъка си, да се отърси от всичко лошо, което е чул в предизборната кампания, за да може на следващия ден да прояви здрав разум с бюлетината в ръка? Разбира се, с каране на велосипед!


Шегата настрана, но ние имаме сериозен повод да подходим така към изборната ситуация. Bike Ventures тъкмо са завършили работата си по един проект, в рамките на който са маркирали около 180 км маршрут за планинско колоездене в Северозападна България, така че искат да ни покажат част от него и да ни разкажат за още много неща в района.

Първо, кои са Bike Ventures? Това е туроператорска агенция, специализираща в маунтин байк турове на територията на България. Доколкото повечето от клиентите им са чужденци, може да не знаете много за дейността им, но със сигурност познавате екипа на компанията в едно друго амплоа – като велоклуб Ендуро Уориърс. Може и да няма пълно припокриване на двете организации, но основният състав е същият, същите са и ентусиазмът и отдадеността на планинското колоездене.

Реклама

Пътуването към местността Копрен над с. Копиловци е дълго, но ни дава възможност да научим основните неща, довели до създаването на този веломаршрут. Той е част от много по-голям проект, наречен „За Балкана и хората“, иницииран от Асоциацията на парковете в България и финансиран по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Основните дейности, подкрепени чрез този проект, са свързани с развитието на малки бизнес начинания, които са с природосъобразен и/или културно-исторически и етнографски характер. Или казано по-просто, насърчават се местни занаяти, фирми в областта на туризма и други подобни инициативи. Освен самия маршрут, който дава възможност за посещение на интересни обекти и местности, организираният от Bike Ventures тур има за цел да ни покаже още няколко примера като техния.

Затова и първото село, в което бусът ни спира за малко, е Меляне. Там се намира Центърът за изкуство, занаяти и етнография – много интересен обект, който също е намерил подкрепа по споменатия проект „За Балкана и хората“. Посреща ни човек с внушителен вид, който въплъщава чертите на свещеник, но всъщност е художник-дърворезбар. Това е Чавдар Антов – човекът, който изгражда и поддържа това интересно място, което е едновременно и резбарска работилница, и музей, а заради все още незавършения вид на някои помещения играе ролята и на склад за хиляди предмети, свързани с местния бит и култура. Стига да имате време, домакинът може да разказва надълго и нашироко за тази уникална сбирка, в която се преплитат изкуство, занаяти, история, археология и религия, а снимките показват малка част от това, което можете да разгледате там.

При следващото спиране вече е време да разтоварим велосипедите. Копрен е изключително спокойно и красиво място, за което до момента само бях чувал. Едно от многото такива в този край на България, който мнозина наричат „северозападнал“, но местните хора, или поне тази част от тях, които не са се отказали от корена си и се опитват да развиват един или друг поминък, предпочитат да наричат „северозапазен“. Не за пръв път карам по тези планини и не за пръв път се удивлявам на красотата и спокойствието в тези диви гори. Винаги се намира по някое неподозирано, китно и уютно местенце като местността Копрен, от която започва нашето каране за деня.

Преди това се изкачваме пеша до най-близкия водопад, който обаче не е единственият в района. Тези природни забележителности са свързани от екопътека, която е доста дълга и не е проходима с велосипед, но определено е приканваща за пешеходен туризъм.

Както вече става ясно, и за велотуристите има подходяща инфраструктура. Копрен е една от точките, през които преминава маршрутът, разработен и маркиран от Bike Ventures. Иначе началото му е в гр. Берковица, а краят в Белоградчик. Разделен е на шест етапа, които са съобразени най-вече с възможностите за настаняване в районите, през които преминава. Нивото на техническа трудност е средно – такова е и физическото натоварване за всеки от етапите. Вярно е, че се кара предимно по черни пътища, но не липсват стръмни изкачвания и спускания, а теренът е разнообразен. GPS следа с маршрута можете да изтеглите в края на статията.

В общия случай обаче GPS навигацията ще ви трябва само като подсигуряване, защото на място можете да разчитате на указателни табели и на маркировка с боя, изпълнена по стандарта с триъгълници, насочващи в правилната посока. Цветът на маркировката е червен, а честотата ѝ, както успяваме да се уверим, е напълно достатъчна.

Между другото, нашето каране може би се случва по най-интересната (като терен) част от маршрута, защото спускането към Чипровци е по една много хубава, технична пътека, позната на някои читатели от състезанието „Три чуки“, което се провеждаше навремето там. Преди да стигнем до началото ѝ обаче, трябва да се изкачим до височина 1550 м, което става по черен път с безброй серпентини, който сякаш няма край. Всъщност пътят е хубав и живописен и при повече свободно време по него има много места, където човек да спре и да се наслади на дивата природа, а с излизането в подножието на вр. Трите чуки се разкриват наистина внушителни гледки. Ние обаче се надпреварваме с късия ден и се аклиматизираме към студения вятър, който ни посреща под билото, така че не ни остава време за размотаване и излежаване. В друг сезон районът би предразполагал именно към това!

Затова пък спускането предразполага към каране на един дъх, макар че при тази дължина и техничност на пътеката, почивките надолу също са почти неизбежни. Шумата, скриваща някои от камъните, прави нещата още по-вълнуващи, но също така ни кара да бъдем и предпазливи. Иначе пътеката е идеална за доста широк кръг от хора, тъй като в цялост не е много трудна, но отделни места определено изискват добри умения за преодоляването им. Тайната на такива пътеки е в разнообразието и чипровската е еталон в това отношение – започва с открита високопланинска част, макар и кратка, после влиза в гората и редува бързи прави участъци с кратки, но доста технични камънаци и завои, а след това идва ред и на серпентини, и на някои по-тесни линии със стръмен склон от едната страна.

В края по черни пътища се спускаме към Гушовския манастир, от който до наши дни са запазени само основите на черквата и един каменен кръст. Следва още един бърз черен път, по който, без да искаме, си устройваме надбягване с няколко едри овчарски песа, и точно преди мръкване заковаваме спирачките пред портата на къща за гости „Торлаците“.

Името не е случайно – торлаци се наричат местните жители на този регион и много научаваме за тях от нашия домакин. Освен че опитваме от ракията му и от един вкусен гювеч по тукашна рецепта, научаваме и интересни неща за пресяването на злато в реката наблизо, за чипровските килими и т.н. Към килимите се връщаме и на сутринта, когато майка му, една от местните майсторки в тъкането, ни демонстрира на малък стан как точно става тая работа, а някои от нас дори се престрашават да опитат този труден занаят.

Вторият ден, тъй като е изборен, е със съкратена програма, но и в него не липсват любопитни места. Този път обаче ги достигаме предимно по асфалт – вярно, че така не се движим по маркирания маршрут, но пък успяваме да се запознаем с още няколко обекта, които хем произвеждат хубави неща, хем служат и като туристически атракции в района.

Така например в с. Превала разглеждаме малък цех за производство на сладка и мармалади по домашна рецепта. Може и да не сме станали майстори-тъкачи, но за хапването на вкусотии винаги може да се разчита на половин дузина колоездачи и никога няма да ви разочароват!

Добре се представяме и при дегустацията на отличните вина в изба „Боровица“. Аз лично и преди съм посещавал винарната, но с удоволствие опреснявам знанията си по производството на качествени гроздови напитки.

За последно, преди да поемем с неохота към София, гостуваме и на хан „Мадона“, откъдето и аз, и стомахът ми винаги си тръгваме с чудесни, вкусни спомени.

Така може да изглежда и вашият тур по пътищата и пътеките на Северозапада. Важно е да спомена, че маркираният от Bike Ventures маршрут не е нещо самоцелно, нито пък е нещо, насочено само към случайни посетители. Тъкмо обратното, това е по-скоро траен бизнес ангажимент – положената маркировка ще бъде основа на бъдещи велоекскурзии, организирани от тях, а и от всеки друг, който желае да води велотуристи по него. Нещо повече, част от приходите от тази дейност ще бъдат реинвестирани в региона и в поддържане на създадената инфраструктура, така че да се постигне по-траен ефект.

Част от този ефект можете да бъдете и вие, ако решите да пробвате маршрута в цялост или отделни етапи от него.  Сигурен съм, че Северозапазена България няма да ви разочарова като място за каране на маунтин байк!

Изтегли GPS следа за целия маршрут (Берковица – Белоградчик, шест етапа)