Ladakh 2006, част 9 – Бивак(4350м)–Баралачала(4980м)–Барадпур(4750м)–Килинг сарай(4650м)–Сарчу(4250м): 53км

Ще започна описанието на този ден много оригинално! Валя цяла нощ! Инкредибиле! `Га отворихме люка на палатката, на 300 метра над нас беше валял сняг.

Лек сдух ни беше обзел с този дъжд и сняг цяла нощ. К`во щяхме да правим?! Да се връщаме назад? Абсурд! Оставаше да висим в палатката до спирането на дъжда. Същият отече в 7.40ч и до 10ч не успяхме да си оправим багажериите – big deal.

Тъкмо излазихме „на пато” и до нас спряха 3-ма „циклисти” от Русия. Товаришите обикаляли Ладак вече трета седмица. Тръгнали от Сринагар към Ле, после качили Кардунг ла и сега летяха към Манали. Богатирите бяха с някакви квалитетни колела, зърнах един KLEIN, виж другите не помня. Досвиданя, ребята!

Дотъркаляхме се до първата даба, откъдето изскочи младеж и завика “Бугария, Бугария”. Абе, да не ни бъркат със Стоичков! Веднага разбрахме къде беше спал нашият островитянин.

Пред нас стоеше Баралачала (4980м), входът за Ладак. От последната даба нагоре асфалтът лъщеше. Нов – новеничък! Като се замисля какви пътища строят тези хора, направо ме е срам, сещайки се за нашето дередже. Времето беше таман за педаловозене – леко резливо, облачно и ветровито. Чат пат и снежец ни съпровождаше. Изобщо, като добавим и камионите, компания не ни липсваше. А иначе въпросният Баралачала нещо бягаше. А след тази серпентина, а след другата – нямаше край. Край имаше само асфалтът. По камънака нагоре падна голямо друсане. Тъкмо преодоляхме едно било и си мислехме, че сме на метри от върха, под нас грейна езеро. Направихме бърза справка с картата и се оказа, че сме при Сураж тал, сиреч далеч от истината – 5км.

Те го на, Баралачала-то! Разгеле. Дръпнахме по една рачия за успеха и бърже бегахме надолу. Вертер, снег! Нямахме повече работа тук. Алтиметърът на Явор показваше 5030м.

Шуснахме се надолу по раздрънкания път до Барадпур – поредният камп с даби. Пред една от тях видяхме фелосопедо на англичанина. Завалията го заварихме болен. Височинката го беше треснала! Що така бре, джанъм? Пи ли вода, го питаме? Почти никаква, отговори той. Голяма грешка! И Яшката му изнесе цяла лекция за симптомите и мерките за предпазване. Пий, пикай, почивай! В крайна сметка научихме името му – Джон. Та, чичо Джон го оставихме да се възстановява в дабата. Преди да полетим му връчихме маненко витамини. Мигаше на парцали на раздяла.

Бързо бяхме забравили гърча до Баралачала и сега буквално летяхме с колелата към Сарчу. Природата беше изумителна – цветове, върхове, небе… Пътят ни поведе по широката долина на река Лингу чу. Шеметно каране. Безкрайни простори. Тогава и вятърът беше с нас. Имаше моменти, в които застигахме дори коли. Успявахме повечето неравности да ги прелитаме, въпреки “тонажа”. Прелетяхме през Килинг Сарай (4678м), какво име само, поредната строителна база. Малко преди да се стъмни стъпихме в Сарчу – поредния военен лагер. Връчихме нишана от постовия в Дарча на колегата му. Той ни рече, че знаел за нас. Индийският телеграф-дилижанс се оказа много бърз! Между другото, мобилните комуникации бяха на висота, защото на повечето места виждахме разни люде да си хортуват по този съвремен начин.

 {gallery}trails_travel_old/ar093_part09{/gallery}

Към началото

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>