Банско – първи поглед

Банско. При споменаването на това име повечето хора се сещат за ски, механи, джаз-фест, специфична атмосфера. Като че ли обаче никой не свързва китното градче, превърнало се в един от най-големите ни планински курорти, с планинското колоездене. Може би защото над Банско се издига най-суровата българска планина – величественият Пирин, чиито склонове са предизвикателни дори и за пешеходните туристи. Как да не е респектиран човек? Тези мнения за Банско обаче ще се променят, и то не заради тази статия, макар че се надявам и тя да помогне, а просто поради факта, че в този район местата за каране на колело са много повече, отколкото предполагате…

В това се убедих лично по време на четиридневния си престой в Банско в средата на август, когато градът бе изцяло погълнат от провеждащия се там джаз-фест. Разбира се, приятно е вечер да се отпуснеш пред сцената на градския площад и да послушаш изпълненията на джазмените, но главната ни цел бе друга – да вкусим от насладите, които предлага планината за такива като нас, предпочитащи придвижването на две колела и то по възможност с по-висока скорост и по пресечен терен. Така че нито джаз-феста, нито повредата на колата ми, нито пък летният грип, който ме повали, успяха да ни откъснат от тази цел. Ето какво открихме!

За първия ден предвидихме леко крос-кънтри до Добринище и обратно. Разпитахме разни хора, получихме обяснения откъде да минем и се затътрихме нагоре по асфалтирания път за х.Вихрен. След 2-3км го оставихме и продължихме по черния път, за който бяхме получили указания (тръгва се от станцията на Министреския съвет, известна още като „ДКП“). Пътят беше горски, ту слънчев, ту сенчест, и на места откриваше обширни изгледи към Пирин, Банско или полето под нас. Имаше и доста разклонения надолу към Банско, които могат да се използват за по-кратки карания. Не липсваха и вкусни горски малини, заради които почивките ни се умножиха многократно. Като цяло наклонът бе съвсем поносим, с няколко по-стръмни участъка. Постепенно навлизахме все по-дълбоко и високо в планината, докато не стигнахме края на пътя. За съжаление, оттам не намерихме продължение на маршрута и се върнахме обратно. После, след допълнително разпитване, разбрахме, че от това място трябвало да избутаме колелата 100м по едно подобие на пътека, откъдето да хванем друг път за Добринище. Да, ама кой да знае това? Така или иначе, каквото изкачихме, това си и спуснахме – единствено съжалихме, че не стигнахме до Добринище. Затова пък на връщане изпробвахме горските пътеки, пръснати навсякъде покрай пътя за х.Вихрен в по-ниската част над Банско. Хубави пътеки! Като цяло технични, но не много трудни. Характерно за тях е наличието на много обли камъни с най-различна големина, което дава отражение и на карането. Тази плетеница от пътеки също дава възможности за кратки, но много забавни карания, например в късния следобед, преди да е дошло времето за механите.

Втори ден – спускане! За съжаление, засега лифтовете над Банско не работят през лятото. Рано или късно това ще се промени, но дотогава вероятно много хубави места за каране надолу ще останат недостъпни. Разбира се, това не значи, че любителите на нанадолното каране ще останат „на сухо“. До х.Вихрен има асфалтиран път, по който можете да се качите с личния си автомобил (ако има кой да го върне) или да използвате някоя от „маршрутките“, с които качването (ако шофьорът се съгласи да ви вземе с колелата) излиза 3-4лв. Веднъж като се озовете горе, можете да се полюбувате на стръмните склонове, издигащи се покрай вас, след което да стартирате от х.Бъндерица надолу, както направихме ние. Пътеката започва от самата хижа, а не от асфалтовия път по-надолу, както е показано на някои карти. Както и очаквахме, трасето беше страхотно! Горска пътека, редуваща по-бързи и по-бавни технични участъци. Достатъчно камъни и корени, но като цяло съвсем нормална за каране. Преди да излезете на Бъндеришка поляна има и страхотен бърз черен път, осеян на места с големи камъни, които могат да се използват за отскок. От Бъндеришка поляна (където е горната станция на кабинковия лифт) надолу имате два варианта. Първият е да продължите по пътеката (в началото е все още черен път), която е технична и забавна, на места достатъчно тясна и вървяща по ръба на дълбокото речно корито от едната й страна. Аз нямах възможността да опитам този вариант, но другите ми спътници се върнаха от него силно въодушевени. Вторият възможен начин за слизане е по новоизградения ски-път от Бъндеришка поляна до Банско. През лятото той представлява широк черен път, като цяло много бърз, но и с доста опасни (заради скоростта) изненади. Любителите на „шусовете“ със сигурност ще харесат този вариант. И в двата случая дължината на карането се получава около 9км, което си е сериозно спускане, както и да го погледнеш.

Възможности за спускане има и над Добринище, където седалковият лифт работи и през лятото. За съжаление времето не ни стигна да отидем и дотам, но в бъдеще смятаме да наваксаме.


Трети ден – отново крос-кънтри. Този път решихме да не се забиваме в планината, а да пробваме по-леките пътища в полето и подножието на Пирин между Банско и Предела, които на картата образуват цяла мрежа. В действителност са още повече, което ни помогна сравнително бързо да се изгубим, т.е. да се отклоним от първоначално замисленото. Лошо няма, освен че се наложи дори малко да побутаме, тъй като дърварските пътища, на които се озовахме, по едно време просто свършиха! Вариантите са толкова много, че в този район човек може да кара цял ден и пак няма да може да обходи всички пътища и пътеки. Разбира се, това не е и нужно. Всъщност тази част е най-подходяща за леки карания преди обяд или в късния следобед, тъй като надморската височина е малка и местата за каране често са открити, а слънцето пече здраво. Теренът е лек, което пък прави тези маршрути подходящи и за по-неподготвени колоездачи и за семейни разходки.

За района на Банско успях да намеря две карти: Карта на Пирин, издадена от „Картография“ и Карта на Банско, издадена от „Домино“. И двете не са достатъчно точни и подробни, но могат да служат за някакъв оринтир и за помагало в губенето. Първата предлага по-обширен и подробен поглед върху планината и възможностите за каране в нея. Във втората са указани само най-главните пътеки и черни пътища, но пък има карта на града и допълнителна информация за хотели, механи, услуги и т.н. Във всички случаи е добре да питате подробно и местните хора за маршрутите, по които смятате да карате – те са много услужливи и в някои случаи ще ви дадат най-точната информация.

Разбира се, четири карания не ни стигнаха, така че със сигурност ще се върнем за още! Неслучайно кръстих статията по този начин, тъй като едва успях да открехна вратата към Пирин и да надникна вътре. Това бе достатъчно да се убедя, че си струва да продължа някой следващ път. Във всяка от посоките, в които се разходихме, има още много неизследвани възможности – например към Добринище и отвъд него, към х.Яворов и Предела. А да не забравяме, че съвсем наблизо е и Рила, в която също има чудесни места за каране. Така че тепърва очаквайте по-подробни разкази за Банско и неговите околности, видяни през очите на планински колоездач.

Информация за курорта, хотелите, заведенията и т.н. можете да намерите на официалния сайт на Банско:

http://www.bansko.bg

Бел.авт.
Искам да отправя специални благодарности към Ники Спиров – един човек, който обича Банско твърде силно – за това, че ме „запали“ да карам из района и ми помогна в организирането и осъществянето на престоя там.