Изглежда все по-често избраната форма за пътепис ще бъде видео.Такъв е подходът и на Дамян Станков, за да разкаже за едно незабравимо пътешествие в семеен формат през лятото на 2018 г.
„Пътят към Сантяго“ или „Ел Камино де Сантяго“ е един от най-известните поклоннически и туристически маршрути в Европа. Всъщност става дума за цяла мрежа от поклоннически пътища, започващи от различни точки и завършващи в катедралата „Свети Яков“ в град Сантяго де Компостела, Испания. Повечето варианти на маршрута могат да се преминат пеша, с велосипед или на кон. Излишно е да казвам какво средство за придвижване са избрали Дамян и жена му – ако беше нещо различно от велосипед, едва ли щяхте да четете/гледате за тяхното пътуване тук.
През месец юни 2018 г. когато направихме 500 км от Ел Камино де Сантяго (по т.нар. Френски маршрут). За съжаление нямахме време да направим целия маршрут, който е 796 км.
„Пътят“ е уникално преживяване, което дори моята „паркетна“ жена изкара без никаква подготовка (направихме четири карания в България от по 15-40 км и това беше). Аз пък тежа 115 кила. На старта почти бях убеден, че карането ще приключи на втория ден, но за щастие сгреших. Стартирахме от Бургос и финиширахме в Сантяго де Компостела след 9 дни.
Подготовката на екипировката и всичко останало трае повече от пътуването, но има много клипове в нета и няма да се спирам на този аспект. Превозът на байковете се оказа най-големият проблем. След резервация на самолетни билети и проба да ги изпратим с куриер ударихме на камък, защото няма кой да приеме пратката, а не могат да ми гарантират точна дата на доставка. Резервирахме и платихме спортна екипировка – цена колкото половината билети. Оказа се, че има ограничение на размерите и дори кашона само от рамката ми ги превишаваше – дължината + 2х(ширината+дебелината) <300, а моят байк е голям 22‘‘, а на жена ми 19‘‘. Трябваше евентуално да са с изпуснати гуми, а и двата са с безкамерни и няма къде да плескам с боза (не съм и правил)… Ядосах се, закачих си стойката на колата и с нея… Голяма грешка! Трафикът е убийствен, а и 2 800 км в посока се оказаха по-тежко изпитание от самото каране. Излезе и 3 пъти по-скъпо от самолета, за който билетите изгоряха, разбира се.
Самото пътешествие беше деветдневно удоволствие за очите и душата и 4-5 дневно изпитание за седалищните части. Идеално е да тествате жените си (който има) – ако не се откаже да измине 75 км на пек, в поле, на 39 градуса, с болки в задните части, две големи изкачвания и DH трасе към Лион, ще сте сигурни, че ще имате другар за стари години.
Аз, понеже мисля, че моята може още, ще я подложа на допълнителни тестове тази година:
Месец май – Камино де Сантяго (северния маршрут), т.нар. Camino Norte по крайбрежието на океана, около 800 км – по тежък е.
Месец август – EUROVELO 15 – 1244 км.
