Маршрути за хора и богове (Покажете колелата си на Зевс!)

Да, да, става въпрос за планината Олимп и изкачването на митичния връх (Митикас – 2917 м) с велосипед.

За мен това беше детски блян, който едва след ноемврийския преврат започна да придобива реални измерения. Сега този тур е по-лесно осъществим отколкото едно пътуване из Странджа или Източните Родопи. Виждам във Форума засиления интерес към Тасос, островът е красив, но Олимп си е Олимп и боговете са си там. При мен номерът стана на четвъртия път и с приятели, затова ще се опитам да ви помогна при вас да стане от раз – снимка на върха с велосипед и родния трибагреник в ръка.

Цената – не повече от тази за горните примери. Надявам се да ви посоча всички варианти и вие да прецените сами. Катеренето и спускането от върха не е ”носене на бойлер„ из камъните, а си е чисто каране над 98% нагоре и 100 % надолу в стил, който си изберете.


Забележка: Описанието на всички варианти започва от Кулата – не ви препоръчвам да пътувате с велосипед из България до Кулата – след това може.

ВАРИАНТ ПЪРВИ – Класиката.

Велосипед за крос-кънтри с багажник – отляво на дисагите българско знаме, отдясно – на страната домакин. Само ви подсещам, в редките ми пътувания забелязах, че цивилизованите карачи правят така – за предимствата ще се досетите сами.

Тръгвате към Солун и след 10 км завивате надясно по пътя за Кукуш (Килкис), карате в подножието на Беласица, а отляво остава езерото Керкинис известно с това, че е едно от малкото места, където зимува розовото фламинго.

Бивакуване – ако сте богати, по европейски, ако ли не – по български. Първи бивак – след Беласица пътят заобикаля Дойранското езеро – то е от дясната страна, а отляво се оглеждайте, има чешма и обрасли хълмове. (Област, достатъчно нещастна за Отечеството ни. Това е повод да ви попитам – вие знаете ли държава, която да издигне мемориал на дезертьорите от фронта при освободителна война? Не!? Ами отидете до Радомир…). Местността е сравнително пуста, опъвайте палатката и спете спокойно, историята оставете на… те си знаят.

Продължаваме през Кукуш и покрай Солун за Катерини. Съмнявам се, че ще изминете разстоянието за един ден, но опитайте. Как се бивакува ви подсказах. Покрай магистралите има първокласни пътища, но с голям наклон, първия път ни беше страх и карахме по тях, прекарахме се. След това минахме по аварийната лента на магистралите. Полицаи не ни спираха. След Катерини виждате Олимп и го заобикаляте (отдясно), морето е отляво (изток), но то остава за на връщане. Стигате до село Каливия, то е встрани от главния път, на 11 км от него е Олимпия – градът на древните олимпийски игри. Вземете със себе си карта на Гърция, не е излишна.

От селцето Каливия нагоре ще ви трябва топографска карта на Олимп, може да си я купите от Катерини, а може да следвате и моите указания. От центъра на селото започва асфалтов път към върха, само че не достига до него. Тук трябва да прецените вариантите на атака. Те зависят от велосипедите, от карачите и от групата. Асфалтовият път минава покрай водоем и след него преминава в горски път, след 10 км на около 950 м н.в. има удобно място за бивакуване, но дали има вода, не знам, планината е безводна. След това пътят става планински, с наклон до 15%, минава през две кошари с лоши кучета и стига до надморска височина 2400 м. Там има заслон. Мястото е пусто, минава само патрул, може да си оставите багажа и само с щурмови ранички да продължите нагоре.

Пътят свършва и вие продължавате нагоре по разлята камениста долина. Отдясно е масивът на Олимп . По-здрави карачи могат да велосипедират още 500 м , след което пътеката прави завой и диагонално, вече с бутане, почвате да катерите основния масив – наклон 18-25 %.

След около един час (близо 3 км) се качвате на основното било. Пред вас, ако няма мъгла, вляво се вижда връх Сколио – 2910 м. Той не е вашата цел, изкачвате го само за точки. Продължавате около 500 м и стигате връх Скала – 2890 м. Оттук вече виждате вашата цел – Митикас. На върха има бетонова призма с метално знаме, а през сезона за изкачване (май – ноември) и голямо платнено знаме. Тук почва да става интересно, около 30% от туристите, а те са хиляди, от цял свят, се отказват. Не е толкова страшно, минавали са и деца, започва се със стръмно скално слизане, след това става по-лесно. До върха се стига за около 40 минути.

За снимка на върха с велосипед трябват минимум двама души – колелото трябва да е на части, здраво прекрепени на гърба, ръцете ви трябват при катеренето и слизането. Да идете до Зевс и да не се изфукате с колело на върха, все едно не сте направили нищо, пък и някой ден ще показвате снимките на внуците или най-малкото на нас във Форума. Вече сте там, където до скоро са се разхождали само богове! (На Митикас човешки крак е стъпил за първи път през 1913 г.)

На бетоновата призма има кутия с тетрадка, в която се разписват всички изкачили върха. През сезона се запълва за около една седмица с подписите на туристи от цял свят. (Бройката им е почти толкова, колкото се качват на Мусала и Вихрен за 5-10 години, а Пирин и Рила са поне 3000 пъти по красиви. Какво да се прави, митологията е гръцка, боговете са там).

Спускането започва веднага след като се върнете на Скала и сглобите велосипедите. В началото пътеката не е много стръмна, но наклонът на склона е отляво и при падане се удряш от доста високо на камъните, отдясно внимавайте за ухото и предните венци. Ако сте успяли да довлечете АМ или FR велосипед, след 800 м може да пускате право надолу към долината, камъните не са големи, по-обикновените карачи могат да продължат до заслона по пътеката. От там започва пътят и може да карате с над 60 км в час, стига да ви стиска. За един час стигате от върха до селото и преодолявате денивелация от 2500 м. Финалът е в центъра на селото, има няколко таверни, може да се наградите.

От селото продължавате да заобикаляте планината на изток, след 11 км е Олимпия, а след още 30 излизате на магистралата Атина – Солун, която върви покрай плажовете на Бяло море. Може да се къпете от май до октомври. При нас на върха беше -8 градуса, а долу на плажа полякините се къпеха по цици.

ВАРИАНТ ВТОРИ
С влак до Катерини. Качвате се вечерта от София на влака за Солун, сутринта от Солун се прехвърляте във влака за Атина и на обяд сте в Катерини. Оттук следвате описания по-горе път.

ВАРИАНТ ТРЕТИ: За по-силни финансово и физически.
С автомобил до село Каливия. Оттам здрави дихатели могат да преодолеят разстоянието до върха за един ден и да се спуснат в стил фрийрайд. Със съветски или високопроходим автомобил, още по добре ако е чужд, се стига до заслона 2500 м н.в., а оттам до върха с бутане и надолу чисто юнашко спускане към морето.

ВАРИАНТ ЧЕТВЪРТИ: Комбиниран вело и пеши туризъм.
Достигнали сте Катерини, вие си знаете как, продължавате по познатия път да заобикаляте Олимп от северозапад, след 28 км достигате село Фотина (има хотел), завивате наляво към планината и след 7 км изкачване сте в село Петра – 750 м н.в. – изходен пункт за най красивата част на Олимп – Казаните (подобни на Вихренските). Карате по горски път около 20 км и стигате 1600 м н.в., пътят прави завой 180 градуса, изоставяте го и наляво влизате в широко дере със скални пещери. Прилича на Витошките морени, но камъните са големи колкото къща, внимавайте на връщане, когато сте уморени, лесно се пада и боли много. Велосипедите криете в храстите и продължавате пеш. Няма страшно, ще ги намерите, ние нашите си ги върнахме в България и тук ги откраднаха (заключени). След края на горския пояс дерето завива леко наляво и свършва в планинския масив, вие продължавате леко надясно по едва забележима пътека, стръмна и маркирана с червени точки по камъните. След 3 часа достигате равна площадка с естествен скален заслон – база за алпийски изкачвания. Пред вас има дъгообразна скална стена, висока 300-400 м, в основата й има стръмен сипей. В заслона може да се бивакува, има вода, но не за пиене, и тетрадка за разписване на юнаците – за 8 години се бяха разписали около 30 човека (българи нямаше). Вляво, на изток, има проходима премка (превал), през който теоретично минава пътека за качване на Митикас (не се вижда). Ние си харесахме една ясно изразена триъгълна скала, тя се оказа основата на връх Стефани (Тронът на Зевс), изкачва се само с алпийска техника, опитахме на „честна дума”, не стана, не ви препоръчвам и на вас. Връщането става по обратния път.

Описаните маршрути и вариантите им са много рядко преминавани. Класическият маршрут за върха е от север-североизток, стига се с кола (автобус) до изходния пункт (1100 м н.в., има вилички и таверни) и по живописна пътека се отива до хижата – 2000 м н.в. Хижата е добре обзаведена, голяма, с ресторант и се преспива с предварителна заявка. От хижата до върха се стига за 3 часа. Този път не е проходим за велосипеди.

През активния сезон пътуват много български групи с автобуси по това направление, ако успеете да качите велосипеда си в такъв автобус и се договорите с водача на групата, работата е по-лесна.

Приятно пътуване и успех! Когато се върнете обадете ми се, за да споделим преживяванията си. Заслужават си.

ПОСЛЕСЛОВ
Авторът (ако така самохвално може да се нарече написалият горните редове) откри и разгледа безброй сайтове в Интернет, посветени на Олимп, Митикас, Стефани. Видя много описания на маршрути и безброй перфектни професионални и любителски снимки. Това стана след собственото му описание и въпреки това реши да не променя нито дума от първоначалния си разказ, защото никъде не откри подобен маршрут. Предлаганият маршрут е за хора с нежни души и портфейли, но със здрави дух и сърце. Човешки крак докосна покоите на Зевс през 1913 г. за първи път, а велосипедна гума през 2002 г. Все още можете да бъдете в топ 100. Не бих ви показал снимките (качеството е под всякаква критика), но без тях маршрутът е празен. Накрая искам да благодаря на всички приятели, а и врагове, които ми помогнаха и амбицираха да реализирам една детска мечта. На всички вас пожелавам трудни пътища към върховете. Лесните са за по-лесни хора.

Трайко Балтов


Коментари във форума