Ярлово – Лисец – Горна Диканя – Боснек – Чуйпетльово – Ярлово

Един чудесен крос-кънтри маршрут в полите на Витоша и Верила, с който можете да запълните някой пролетен или есенен ден.

Изходна точка: с.Ярлово
Дължина: 40,15км
Денивелация (изкачване): 1000м
Продължителност: 6-6:30 часа (с почивки и по-бавно темпо)
Вода: 3 литра ако не презареждате; около 1,5-2 литра, ако попълвате запасите си от чешмите в селата, през които се минава.
Храна: Излетът е по-дълъг, така че е желателно да си носите нещо за хапване. В някои от селата има кръчми покрай пътя, в които също бихте могли да се подкрепите.
Терен:
– асфалт – 12км
– черни пътища – 28км

Таблица на маршрута
GPS следа във формат gpx
Легенда и упътване за използване на машрут


Картата е базирана върху Topomaps.info
Кликнете върху картата и профила, за да ги отворите в
по-голям размер.


И този маршрут си има история. Даже няколко.

Първи опит. Събрахме се група от 7-8 човека, готови за веселба. Според картата между Ярлово и Горна Диканя имаше няколко възможности – най-сигурната бе през с.Лисец, черен път. Ние, разбира се, се увлякохме по пунктираните линии, т.е. пътеките. Първо успяхме да се забием в едно дере, от което излизахме поне час. Упоритостта ни обаче бе завидна, така че без колебание се спуснахме по занемарен черен път в друго дере (даже в същото, но от другата страна), където по „партизанска“ пътечка се провирахме между храсталаци и шубраци, за да достигнем Горна Диканя. Оттам ни очакваше стръмно изкачване, пак спускане, Боснек, Чуйпетльово, Ярлово… мисля, че все пак успяхме да се приберем по светло.

Втори опит. Този път решихме да гоним сигурния път през с.Лисец. Оказа се много приятен, спуснахме се с кеф до с.Горна Диканя, обаче искахме да намерим малко по-лесен вариант между него и с.Боснек. Поне на карта съществуваше такъв. Само че пак не успяхме да го улучим и се забихме в едни сечища, бутайки по стръмни черни пътища. Накрая и те свършиха, така че продължихме направо през едни поляни, където ни застигна дъждът. Все пак успяхме и този път да се върнем по светло, но описанието на маршрута така и не успя да добие завършен вид.

Трети опит. Този път вече всичко беше ясно, щеше да е цяло чудо, ако бяхме успели да „храсталясаме“ отново. Всичко мина по план, но интересни моменти не липсваха. Например едно семейство глигани, което пресече пътя на 2-3 метра пред гумите на един от спътниците ми… Пардон, тази случка може би беше от друго каране, но със сигурност бе на същия участък над Чуйпетльово.

Три опита, от които се получи един много приятен ХС излет в близост до София. Ако карате по-бавничко и на по-къси дистанции, този маршрут може спокойно да изпълни деня ви и да ви натовари добре, но без да ви изтощи. Причината е, че денивелацията се трупа плавно, повечето от изкачванията са с лек или среден наклон. Разбира се, не липсват и някои върли участъци, най-дългият такъв е между Горна Диканя и Боснек – там на места оставането върху велосипеда си е предизвикателство. Ако сте колоездач с добра физическа подготовка, от данните за маршрута лесно ще прецените колко време би ви отнел, имайки предвид, че навсякъде се кара по черни пътища (и малко асфалт). В този случай карането би могло да стане дори полудневно, но имайте предвид, че по пътя може да се натъкнете на препятствия от типа „кръчма“. Или от типа „диво прасе“. В тази връзка не препоръчвам самотното каране из този район – доста е пуст и ако нещо стане, трябва да има на кого да разчитате за помощ. От гл.т. на техничността маршрутът е лесен – черните пътища са приятни и разнообразни, може да се кара доста бързо, или пък съвсем спокойно, без излишни рискове. Имайте предвид, че теренът се променя доста, ако е имало продължителни валежи и кал – тогава може да се натъкнете на доста коловози и изровени участъци между Лисец и Горна Диканя и въпросният участък става по-труден и малко скучен, защото се губи тръпката от скоростта. Затова ви препоръчвам да издебнете момент с поне 3-4 дни засушаване, макар че това не винаги е възможно. За тази отсечка е характерно и друго – черните пътища са безброй, разклоненията и кръстовищата се срещат през няколкостотин метра и това малко накъсва карането. Ако успеете да се изгубите, трябва да следвате посока надолу към с.Горна Диканя. Разбира се, излишно е да споменавам, че за подобно каране трябва да имате карта на Витоша в багажа си. Маршрутът е най-подходящ за пролетния и есенния сезон – кара се по доста открити места, така че се оползотворяват добре слънчевите лъчи и същевременно прохладата прави изкачванията по-лесни.

По пътя между с.Боснек и с.Чуйпетльово се преминава покрай пещера „Духлата“, която е най-дългото подобно образувание в България, както и покрай други „дупки“, в някои от които ми е трудно да си представя, че човек би влязъл някак, особено пък доброволно.

Началната точка на маршрута е с.Ярлово, намиращо се на 50км от центъра на София. До него се стига с лек автомобил по пътя за Самоков през селата Бистрица, Железница, вилна зона Ярема и в с.Ковачевци се отклонявате надясно по път за с.Ярлово. Обикновено се стига за около час. Колата я оставям под сянката на едно голямо дърво на площада, където започва описаният маршрут. До Ярлово ходят и междуградски автобуси, но са доста нарядко и никога не съм ги ползвал, така че нямам впечатления от тях. За да се ориентирате правилно в първата скица, трябва да застанете с гръб към улицата, по която се идва от София.


Снимки: Любомир Ботушаров и др.

{gallery}trails_routes/route057_pics{/gallery}

Коментари във форума