По дефилето на р. Искър: с. Ромча – гр. Своге

Това е един маршрут с продължение. Целта на Делян и неговите приятели е да намерят пътища, минаващи по Искърското дефиле, които дублират шосето за автомобили, така че да осигуряват спокойствие при придвижване с велосипед. В по-дългосрочен план идеята им включва дори и маркиране на веломаршрут, но дотогава има още вода да изтече по Искъро… Засега проектът им е стигнал до гр.Своге и именно това описание ще представим на читателите на МТБ-БГ.

Бел. ред. След публикуването на тази статия друг читател и сътрудник на МТБ-БГ – Явор Стоянов – изпрати допълнение към маршрута, което описва точно липсващото звено от гр. Нови Искър до с. Ромча. Затова той също е посочен като автор и изрично е отбелязано коя е неговата част от текста. 

Велопът „Искър“
Ще е много хубаво, ако из цялата страна има мрежа от велопътища, по които да се кара на спокойствие сред природата и по които да може да се стига до всички градове и села. Тъй като ние живеем в Искърското дефиле, се самонагърбихме със задачата да открием такъв път, който в бъдеще би могло да се маркира като велосипеден маршрут.

Маршрут София – Своге
Около Искърското дефиле има много места за каране, но единственият начин да се стигне дотам досега беше да качиш колелото на влака или да караш по главното шосе София – Своге, което си е доста неприятно, защото пътят е тесен и с много завои, а колите карат бързо. Понеже живея в Ромча, което е първото село в дефилето, се заех със задачата да издиря черни пътища, които да минават паралелно на Искъра.

Липсващото звено
Който търси, намира! Оказа се, че пътуването с колело от Ромча до Своге може да бъде доста приятно. Единствено не успях да намеря път от град Нови Искър до Ромча, което е всъщност липсващото звено от вело път  София – Своге. Засега най-добрият вариант е с влака до Ромча и от там с колело. Другият вариант е от Нови Искър до Ромча да се кара 6км по главното шосе.

Град Нови Искър  – с. Ромча
автор: Явор Стоянов

Дължина: 7.88 км
Денивелация: 200 м
Поради краткостта на маршрута натоварването е леко, не се изисква някаква техника за преодоляването му. Вода има при 5.9 км и в с. Ромча. Объркване е малко вероятно. Маршрутът може да се използва, за да се избегне карането по шосето до с. Ромча, Луково, Реброво. Разстоянието по шосе е  6.5 км. След хладна преценка, топло ви съветвам да не тръгвате в най–горещото време.
Изходна точка: моста на река Искър между гр. Нови Искър и бившето с. Гниляне (сега кв. „Изгрев“). От Централна гара в София отстои на 17.5 км. Варианти за достигане с рейсове от Илиянци, с влак, автомобил и на самоход. От западната страна на моста се намира завода за гумени изделия „Зебра”, а на източната – Психиатричната клиника и манастира „Св. Иван Рилски“. Нулираме километража на табелата, която ни сочи,  че сме се запътили към психиатричната клиника. Смело поемаме в указаната посока по асфалтовия път.
Преди портала напускаме асфалта и тръгваме вляво през полето. При 1.2 км завиваме вдясно и започваме да се изкачваме. Отначало пътят е доста стръмен, но скоро се поизравнява. Настилката е бетон (в началото), пръст и скала. След 1.7 км достигаме до стълбове за високо напрежение. Пропускаме отбивка вляво. При 1.95 км изоставяме стълбовете, пропускаме втора лява отбивка. На 2.2 км проускаме трета лява отбивка. При 2.55 сме по левия път (десният е най–хубавия вариант за спускане, ако сме в обратна посока). На 2.78 км пропускаме отбивка вляво. При 2.98 стигаме до стълбове за високо напрежение. Тук кръстовището е малко по–сложно , но жиците са нашият ориентир. Вляво сме. Пътчето се превръща в истинска романтика. Ту леко нагоре, ту равно, ту надолу. Караме под аркада от храсти и дървета. Пътят е зелен и мек. В началото ни радват брезичките, после се редуват иглолистни и габър. При 3.6 км пропускаме отбивка вляво. При 3.75 км пак се срещаме със стълбовете за електричество. Спускаме се по открит терен и при 3.9 км завиваме, обхождайки баира и леко се изкачваме. На 4.4 км нашият път се влива под ъгъл в друг. Поемаме вляво. При 4.5 км достигаме до поляна и първите вили. Тук завиваме вдясно и се понасяме надолу през вилната зона. Пътят е лек и приятен и все надолу. При 5.97 пътят ни се слива с по–представителен.
Малко преди сливането има чешмичка, известна на местните като „Сълзица”. Надолу е лесно, пътят е широк, бърз и при 6.12 км се слива с още по–широк и стръмен път. След 7.88 км каране сме на площадчето в с. Ромча.

Вляво: Началото на маршрута в гр. Нови Искър
Вдясно: Разклонението при 1.2 км. Кара се надясно и нагоре

Ромча – Луково
От гара Ромча се тръгва по асфалтов път, който се пада от между гарата и Искъра, а посоката е на север към Своге. До Луково пътят се движи все отдясно на Искъра. На първия разклон, който е скоро след гарата, не се продължава по моста, а направо покрай кофите за смет. Пътят до края на селото е асфалт, после става черен, минава под ж.п. линията и излиза във Владо Тричков. Там продължавате направо, после към края на селото има разклон, на който свивате вляво и скоро селото свършва и пътят тръгва между реката и скалите в посока Луково. Там има няколко разклонения, но си личи че те не са много използвани, кара се само по най-утъпкания път и така до Луково.

Луково – Томпсън
Като влезе в селото, пътят става асфалтов, а накрая на селото вече излиза на главното шосе, по което стигате до Реброво, което се пада от другата страна на реката и там трябва да завиете наляво по моста, за да влезете в селото. След това завивате надясно, за да минете под ж.п. линията, пътят завива наляво и се изкачва, докато стигне центъра на селото, там поемате надясно, по едно дълго, но не много стръмно изкачване. Към края на изкачването, ще видите един каменен кръст под голям дъб. Оттам има два варианта до Томпсън – дълго и бързо спускане – наляво или по-кратко, но доста стръмно и трудно спускане, ако завиете надясно. В Томпсън може да хапнете пържени картофи и да изпиете някоя бира в кръчмата над гарата.

Томпсън – Своге
Тук няма начин да се избегне главното шосе. Но може да си спестите поне една част от него (и то изкачването), като минете по един път под гарата. Пътят стига до малко площадче, където завивате надясно, после наляво, целта е едно въжено мостче. От другата страна на мостчето се кара по една пътечка, после по черен път, има един разклон, където сте надясно, докато стигнете стръмен бетонен път, по който май ще трябва да побутате, докато излезете на главното. Е, няма начин – пак в трафика. Добрата страна е, че оттук до Своге пътят е само надолу и се взема за 5 минути.

Своге – Лакатник
UNDER CONSTRUCTION!


Коментари във форума

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>