Карлуково – Кунино

Маршрутът от Карлуково до Реселец ми подсказа, че в този район се крият още подобни карания – едновременно красиви и впечатляващи с окръжаващата природа, но и достатъчно леки и приятни за начинаещи колоездачи. Следващата цел, която бях набелязал, се намираше в другата посока – с. Кунино и баирите над него.


И този път останах изненадан от внушителната осанка на каньона, в който тече река Искър. По черния път покрай реката от дясната ни страна се издигаха скали както отвесни, така и в причудливи форми, карайки ни да гледаме повече настрани, отколкото напред. В този смисъл, макар че маршрутът не е технически труден, вярвам, че няма да бъде скучен дори и за напреднали колоездачи, ако не са посещавали този район.

Иначе терените включват основно черни пътища и едно стръмно, но кратко изкачване по асфалт. От психиатричната болница под с. Карлуково, където е началото на маршрута, до с. Кунино се кара по сравнително равен черен път със стабилна основа. След по-обилни дъждове по пътя има локви, но като цяло се заобикалят лесно. От с. Кунино набираме височина по стръмен асфалт, който на всичкото отгоре е прашен и се изкачва по открит склон без никаква сянка. Тази част не е най-приятната, но и тук има какво да се види като околни панорами, което е добър повод за кратки почивки и поемане на въздух. След това продължаваме по черен път през платото над каньона и постепенно започваме да се спускаме. В началото пътят е много лесен, после има една част покрай обработваеми площи, където има коловози и карането е малко по-трудно (поне за начинаещи би било), след това отново е лесен, после за момент става леко обрасъл и каменист (едно кратко изкачване, което може да се наложи и да избутате), за да завърши отново като хубаво спускане през една изоставена кариера.

Както вече стана ясно, маршрутът бе замислен като такъв за начинаещи. В 80-90% от дължината си той отговаря на изискванията за такъв тип каране. Има само 2-3 участъка от по 200-300 метра, които са малко по-трудни и биха били проблем за по-неуверени колоездачи, но си струва да ги „преглътнете“. В пълния си вид маршрутът по-скоро не е подходящ за деца, но ако искате да покарате с малчуганите си в района, препоръчвам просто отиване и връщане до Кунино – ще има какво да разглеждат наоколо и ще спестите всичко по-трудно.

Началната точка е точно пред входа на психиатричната клиника под с. Карлуково. Около нея има достатъчно места за паркиране, така че най-удобно е да дойдете с автомобил.

Реклама


Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.


Изходна точка: входа на психиатричната клиника под с. Карлуково

Дължина: 17.9 км

Изкачване: 300 м

Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)

Физическо натоварване: ниско (КФН=3.5)

Продължителност: 1-3 часа в зависимост от темпото, почивките и т.н.

Вода: 1.5 л, по маршрута няма чешми

Храна: не е необходима

Терен:
– асфалт – 5.0 км
– черни пътища – 12.9 км

Изтеглете GPS следата (в универсалния формат gpx) и я заредете във вашия уред за навигация. Разпечатайте PDF описанието, за да имате най-важната информация за маршрута по време на карането.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.

 


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание:

01 (0.0 км) – От психиатричната клиника поемаме на запад (срещу течението на реката) по разбит асфалтов път, който след 250 м (т.02) се отделя надясно и нагоре, а ние продължаваме по широк черен, макадамен път направо, следвайки брега. Минаваме покрай отдавна изоставена и почти превзета от растителността старовремска фабрика, може би тухларна, и достигаме разклон (т.03, 1.4 км), при който отново сме направо покрай реката. До с. Кунино ни очакват още красиви скали отдясно, пътят е само един. Малко преди селото (4.8 км) минаваме под жп линията и постепенно навлизаме в покрайнините на селото, където са товарната гара, училището по каменоделство и някаква стара фабрика, свързана пак с материала от скалите наоколо.

В т. 04 (6.3 км) излизаме на широк път, обръщаме посоката към селото и минаваме по мост над влаковите релси. В т. 05 (6.5 км) се отделяме асфалтираната улица по черен път между къщите, за да достигнем (от уважение, не за друго) центъра на това интересно, но за жалост обезлюдяващо се село. След 300 м (т.06) завиваме вдясно по главната улица и след още 50-ина метра сме пред кметството (т.07).

Оттук продължаваме надясно по главната улица към края на селото. В т.08 (7.6 км) пропускаме отбивка вдясно и напускаме Кунино, като започваме да се изкачваме по един стръмен и много прашен асфалтов път, който започва да се изкачва по склона със серпентини и дълги прави между тях. Поглеждаме селото отгоре, оглеждаме и страхотния каньон в близост до него. Минаваме покрай голяма кариера вдясно от нас (тя е причината за прахоляка по пътя) и след нея наклонът започва да „отпуска“.

09 (10.3 км) – На върха на платото вдясно има хубав черен път. Поемаме по него и продължаваме с плавно и леко изкачване, което преминава в също такова спускане. Движим се покрай обработваеми площи (предимно от лявата страна), докато вдясно от нас, някъде по-далеч, са скалните отвеси, под които карахме в първата част на маршрута. В т.10 (12.0 км) пътят се разделя – следваме десния. В т.11 (12.8 км) се отделя път наляво покрай един земеделски масив, а ние продължаваме направо покрай същия парцел. Оттук пътят става малко по-пресечен и с дълбоки коловози, най-добре е да се кара между тях. След 500 м пътят се отделя надясно от нивата, излиза на едни поляни и отново се подобрява като терен. Следва спускане, следваме само основния път, възможно е да има разклонения към съседни ниви. Спускането ни отвежда до една долчинка, където за кратко пътят се изкачва нагоре и е малко по-изровен и обрасъл с трънливи храсти. Следва още по-дълго спускане, като само на отделни места е по0стръмно. Минаваме през нефункционираща кариера, след нея пътят е малко по-обрасъл и накрая излизаме в т.03 (16.5 км) на добре познатия ни път покрай реката. По него наляво се прибираме до психиатричната болница, за да завършим карането.



Снимки: Любомир Ботушаров и Александър Найденов

Ако желаете да изпратите маршрут или GPS следа за публикуване в MTB-BG.com, свържете се с нас на [email protected] или използвайте някой от начините, описани тук: http://www.mtb-bg.com/index.php/other/mtb-bg/4647-mtb-bg-contributors.