Ако обичате дълги пътеки и тук-там трудни терени, това е най-добрият и най-класически маршрут за планинско колоездене в района около Свиленград. При него се изкачваме по асфалт от с. Мезек до знаковия за района вр. Шейновец с изградена на него телевизионна кула и се спускаме обратно по една дълга и разнообразна пътека, която в горната си част включва някои доста трудни и технични участъци, но в по-голямата си част всъщност е бърза и не много тежка. Във всички случаи обаче е пътека, която си струва да пробвате!
Връх Шейновец също е място, което си струва да посетите! От него може да хвърлите поглед във всички посоки – на запад към Родопите, на юг към Гърция, на изток към Свиленград и Сакар и на север към Горнотракийската низина. 180-градусовата панорама е гарантирана! Този връх е последната висока точка на Родопите в посока изток.
Има и още забележителности. Едната е средновековната крепост Неузетикон, изградена през 11-12 век, намираща се над с. Мезек. Покрай нея се минава към края на спускането и си струва да платите билет, за да я разгледате. В близост до селото е и тракийската куполна гробница в могилата Мал тепе, която е една от най-големите и добре запазени тракийски гробници в България. В нея също се влиза с билет, като има комбиниран билет и за двете забележителности.
Началото на маршрута е в центъра на с. Мезек, но там местата за паркиране са малко, така че в почивни дни може би е най-разумно да използвате паркинга при тракийската гробница, да я разгледате и след това да се придвижите с велосипедите до селото.
Климатът в тази част на България е изключително мек през зимата и горещ през лятото, така че маршрутът е подходящ за каране целогодишно, като най-добрите сезони са пролетта и есента. Ако се случите там през лятото, задължително започнете рано сутринта! В противен случай ще се „изпържите“ при дългото асфалтово изкачване към върха.
Макар че на пръв поглед изкачването изглежда голямо, то всъщност е доста плавно и съвсем не е тежко. Вярно, в един момент асфалтът може да стане досаден, но пък тогава започват да се появяват гледките, а и върхът с кулата става все по-близък. Имайте предвид обаче, че и при спускането също има едно кратко, но напрягащо изкачване.
Както вече споменах, пътеката в цялост не е трудна, но в горните ѝ части има някои много технични и трудни участъци. Бихте могли да ги пропуснете, ако не се качвате до върха (в този случай е най-добре в т.06 да хванете един асфалтов път вляво от основния и да се включите в GPS следата за спускане).
Маршрутът е разработен със съдействието на хотел „L’AMBASSADE DE KATARZYNА“ и винарна Katarzyna Estate.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: с. Мезек; https://maps.app.goo.gl/975SUNJemTGrthBy5
Дължина: 19.0 км
Изкачване: 630 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, T3, T4)
Физическо натоварване: средно (КФН=5.)
Продължителност: 2-5 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1-2 л; при заслона в подножието на върха има чешма, но през лятото може да пресъхва.
Храна: за половин ден
Терен:
– асфалт – 12.5 км
– черни пътища – 2.5 км
– пътеки – 4.0 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
В центъра на с. Мезек (т.01) следвайте табелите към крепостта (по главната улица в северна посока), които ще ви изведат в т.02 на асфалтовия път, който се изкачва към вр. Шейновец. В началото пътят е много стръмен. След това вдясно от него се отклонява пешеходната екопътека (по нея ще завършите спускането по-късно), а вие трябва да продължите по асфалта, при една хубава горска вила (т.03) да завиете по основния път надясно и скоро след това ще достигнете малкия паркинг за крепостта – т.04 (1.4 км). Тъй като покрай крепостта ще минете по-късно при спускането, сега продължете нагоре по асфалтовия път и следвайте само него. Пропускайте всякакви черни пътища и пътеки, които се отклоняват, включително два асфалтови пътя, които се отбиват наляво в т.05 (5.0 км) и т.06 (7.1 км).
Изкачването по асфалта продължава чак до кулата на върха (т.10), като преди това минаваме покрай един заслон (т.07) и пропускаме две отбивки вдясно по черни пътища (т.08 и т.09). При портала на ТВ кулата трябва да продължите с бутане нагоре по пътеката до върха – т.11. Насладете се на гледката, починете и се екипирайте за спускането.
В първите метри до портала на кулата имате избор между това да се спуснете по пътеката със стъпалата, по която се изкачихте, или по пряка пътека с много труден участък през едни скали. След това карайте по асфалта надолу до първия десен завой (т.12). Там трябва да се прехвърлите през мантинелата и да потърсите пътеката, която тръгва в гората, но напролет е много трудно забележима заради високата трева. Още в първите метри ще ви посрещнат технични скални участъци. След това пътеката влиза на сянка в гората и става по-бърза, но все пак е стръмна и изровена, с нестабилни камъни и във формата на улей. След тази шеметна първа част излизате при асфалтовия път и заслона в т.07.
Тук ви очаква кратко изкачване по рида в източна посока. Следвайте черния път, който набира височина с няколко серпентини. Когато се поизкачите, в т.13 пътят се раздвоява и караме наляво, а в т.14 пътят продължава вдясно, а вие трябва да продължите вляво (изток) по пътеката, която тук е равна и се вие между разни храстчета и под един електропровод. В края на тази равна отсечка отново има много технична скална секция и това е общо взето последния БОЧ. Надолу пътеката става значително по-лека като терен и по-бърза, но трябва да внимавате за изненади – не само пешеходни туристи, но и някои кратки технични участъци и препятствия, които изникват изневиделица. Преди това обаче пътеката преминава за кратко в черен път, а в т.15 дори и в стар асфалт, който води до една изоставена гранична застава (т.16). След нея пътят завива наляво и става чакълест. Карайте с повишено внимание не само заради терена, но и за да не изпуснете началото на пътеката! То е в т.18 (около 1 км след заставата), като 100 метра преди това има друг разклон (т.17), където трябва да пропуснете черен път, отклоняващ се вдясно. Пътеката също тръгва надясно, под лек ъгъл спрямо пътя. Макар че нататък на доста места има разклони и кръстовища, основната пътека се следва лесно – има и туристическа маркировка в червен и син цвят. За всеки случай внимавайте в т.19, където сте направо (пропускайки път вдясно) и в т.20, където пътеката се раздвоява – следвайте дясната.
В т.21 пътеката излиза на асфалтовия път към Шейновец, по който се изкачвахте по-рано, малко над Мезешката крепост. Спуснете се по асфалта до паркинга над крепостта и оттам по черен път до нея. Ако желаете, отделете време и я разгледайте отвътре. След това спускането продължава по екопътеката, която започва при касата за билети (т.22), като там е оградена с дървен парапет. Надолу си е горска пътека, но тук карайте с повишено внимание, защото може да има пешеходци! Пътеката завършва на асфалтовия път в горния край на селото (т.23). Оттук се спускате стръмно до главната улица в т.02 и надясно по нея до центъра на Мезек.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
