Както личи от името, този веломаршрут е по-кратък вариант за изкачване до хижа „Мазалат“ и спускане по пътеката с интересно име „Джаксъна“. Това го прави подходящ за хора, които по една или друга причина не искат или нямат време да направят по-дългия маршрут през хижа „Партизанска песен“, който със сигурност е по-разнообразен и включва още една пътека по билото към хижа „Мазалат“. Но както стана дума, не пречи да има и един такъв по-бърз вариант.
Въпреки неголямата си дължина обаче, маршрутът е доста сериозен като физическо натоварване, защото преодолява денивелация 1000 метра. Изкачването е по черен път със стабилна настилка (трошено-каменна и почвено-каменна) и с един постоянен наклон около 7-8%, така че със сигурност ще ви трябват силни крака, ако искате да го вземете без бутане. От друга страна, сянката, която ще ви съпътства през по-голямата част от времето, прави карането поносимо дори и през топлите летни дни.
Спускането също не е лъжица за всяка уста. Пътеката е доста стръмна и с многобройни, предимно къси завои, които не са остри като серпентини, но не са и особено широки и бързи. Големи камъни почти липсват, т.е. не е много спъната и опасна, но в никакъв случай не е и лесна. В края са изградени едни дървени стъпала, които са неприятни, но са достатъчно кратки (100-200 м), за да не развалят доброто усещане от цялата пътека. За съжаление тя представлява само половината от спускането. Другата половина е по същия черен път, по който е и изкачването. Малко успокоение е това, че солидният наклон на пътя все пак допринася за това човек да кара със скорост и така спускането остава интересно, въпреки че настилката от трошени камъни не предполага кой знае какво заиграване с терена.
Карането по този маршрут е възможно през по-голямата част от годината, с изключение на месеците, в които по билото на Стара планина има сняг. Пътят в по-голямата си част става за каране дори и след дъжд, макар че има няколко участъка, където се задържа повече кал, на места даже и от лепкавата. Пътеката, заради сериозния си наклон, също изсъхва сравнително бързо и даже бих казал, че е по-добре да я карате 1-2 дни след дъжд, отколкото в съвсем сухо състояние – тогава вероятно ще е доста по-хлъзгава и контролът върху гумите ще е по-труден.
Началото е в м. Лъгът над с. Валевци, където е и ДЛС „Росица“. На практика изкачването е покрай границите на ловното стопанство. В този смисъл срещите с диви животни, включително мечки, са нещо съвсем обичайно за района – добре е да го имате предвид. До Лъгът се стига по асфалтов път, има и къде да се паркира. Има и чешма с превъзходна вода, но след това по пътя нагоре няма чешми, така че заредете достатъчно.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: м. Лъгът над с. Валевци, община Севлиево; https://goo.gl/maps/3kD2xGt2XmWoh4R99
Дължина: 23.1 км
Изкачване: 1020 м
Ниво на техническа трудност: високо (R2, T4)
Физическо натоварване: средно (КФН=7)
Продължителност: 2-5 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 2 л; при изкачването няма чешми
Храна: за половин ден; в хижа „Мазалат“ се предлага храна
Терен:
– черни пътища – 20.6 км
– пътеки – 2.5 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От чешмата с кът за почивка в м. Лъгът (т.01) поемаме по пътя на запад в долината и след 350 м (т.02) започваме основното изкачване по каменист черен път наляво покрай оградата на ловното стопанство със зелена туристическа маркировка към хижа „Мазалат“. След малко пътят влиза в гората и по-голямата част от изкачването е на сянка. Следваме само основния път, който е със стабилна трошено-каменна или почвено-каменна настилка и със солиден, постоянен наклон – около 7-8%. На няколко места има отбивки или преки пътища, които трябва да пропускате и да карате само по главния път: в т.03 сме направо; в т.04 (4.0 км) сме надясно; в т.05 (5.2 км) пътят завива наляво; в т.06 сме направо; в т.07 и т.08 следваме главния път надясно; в т.09 сме наляво. В т.10 (10.8 км) следваме основния път надясно към билото и хижа „Мазалат“, като пропускаме още няколко второстепенни отклонения вляво и в т.11 (13.4 км) излизаме на билото и продължаваме надясно (запад) към хижа „Мазалат“. След 500 м обърнете внимание на слабо забележимата пътека, която се отклонява надясно в т.12 – това е „Джаксъна“ и след малко ще трябва да я хванете, идвайки откъм хижата. В т.13 (14.7 км) достигаме хижа „Мазалат“ и в зависимост от наличното време до края на деня и метеорологичните условия, може да се отдадем и на по-дълга почивка, преди дългото спускане, с което ще завършим.
Първите 800 м от спускането са обратно по черния път до т.12, където се отклоняваме по затревената пътека и изкачваме едно съвсем леко хълмче. Точно на върха му пътеката завива наляво (север) и започва стръмно да се спуска по склона. Почти веднага навлизаме в гората и там пътеката започва да прави много завои – има и по-леки, но има и доста остри, които в комбинация с големия наклон, изискват умения и малко смелост. На места може да ви изглежда, че се губи сред растителността, но ако намалите или спрете за момент, лесно ще видите накъде продължава. Последните 150-200 м са неприятни, защото са изградени едни не особено стабилни стъпала – по-голямата част от тях могат да се минат с велосипеда (даже са интересно предизвикателство!), но нямат нищо общо с удоволствието преди тях. След стъпалата се преминава по мост над р. Росица и с кратко подсичане покрай нея се включваме в черния път от хижа „Мазалат“ към м. Лъгът – т.05 (18.0 км). Надолу караме по познатия ни от изкачването път чак до м. Лъгът.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
