Този веломаршрут край Севлиево на първо място е перфектен за начинаещи или за лежерна, но не съвсем кратка разходка в близост до града. Кара се изцяло по лесни терени – асфалт и черни пътища, които са със сравнително лек наклон и без големи коловози или изровени участъци. Сумарното изкачване не е голямо, но не е и незначително. За хора в добра форма и с повече опит карането ще е бързо, но за новаци може да е достатъчно сериозно предизвикателство, без обаче да им дойде прекалено. Маршрутът ще ви срещне с няколко интересни забележителности в района около селата Крушево, Младен и Добромирка – един водопад, наречен Мари скок; една хубава гледка към яз. „Александър Стамболийски“ с беседка и кът за отдих; и един-два паметника край с. Крушево, останали от социалистическата епоха. До някои от тях стигаме по отклонения и след това се връщаме обратно – затова на картата формата на маршрута е малко по-странна, но тези отбивки определено си струват.
Другата характерна черта на маршрута е, че като цяло преминава по плато и се кара предимно на открито. Не разчитайте на сянка! Това го прави неподходящ за лятото, но пък доста добър за преходните сезони – пролет и есен, стига да не е прекалено ветровито или пък дъждовно. Дори и тогава не забравяйте да се намажете със слънцезащитен крем! Ако е валяло в предишните дни, почвите изсъхват изненадващо бързо, макар че има и участъци, където калта е по-лепкава и се задържа по-дълго. Ние го карахме след цяла седмица с дъжд и един ден сухо време и почти никъде нямахме проблеми с калта.
Началото на маршрута е в началото на с. Крушево (откъм Севлиево) при паметника „Очакване“/„Чакащите майки“, който е и първата забележителност по него. Там има и крайпътно уширение, където може да паркирате, ако сте с автомобил.
Ако пък в този му вид маршрутът ви се струва прекалено кратък и лек, може да започнете карането и от Севлиево. Това ще добави още 14 км дължина (по 7 в посока) и около 300 м допълнително изкачване.
Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.
Начална точка: с. Крушево, паметник „Чакащите майки“; https://goo.gl/maps/9RPya3uSTBYvdnJD7
Дължина: 34.2 км
Изкачване: 540 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н.)
Вода: 1 л; над с. Добромирка има чешма
Храна: за половин ден или дори нещо по-дребно
Терен:
– асфалт – 17.5 км
– черни пътища – 16.7 км
GPS следа и PDF файл с описание (за разпечатване) можете да изтеглите в края на статията.
Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ
Описание
От паметника „Очакване“/„Чакащите майки“ (т.01) в началото на с. Крушево (откъм Севлиево) навлизаме в селото по главната улица и следваме само нея, като се спускаме и правим обратен завой от изток на запад, без изобщо да влизаме в центъра на населеното място, където няма нещо особено за гледане. След малко напускаме Крушево и продължаваме все така преобладаващо да се спускаме по хубав асфалтов път в посока с. Младен. Преди да го достигнем обаче, в т.02 (6.1 км) минаваме над р. Младенска и тук е мястото да направим отклонение към първата забележителност – водопадът Мари скок. Има и информационна табела при десния завой след моста над реката. Спускаме се наляво по леко обрасъл черен път покрай р. Младенска до т.03 (6.7 км), където трябва да оставите велосипедите и да слезете по пътечка между дърветата (има и табела), за да се озовете над водопада. След това се връщаме обратно до асфалта и продължаваме с леко изкачване до с. Младен (т.04, 9.1 км).
Подминаваме централния му площад и след 100-200 м при първото кръстовище (т.05) поемаме по улицата наляво – има табела към яз. „Ал. Стамболийски“. Минаваме покрай черквата „Света преподобна Петка“ и напускаме селото, като след края му достигаме уширение край пътя (т.06), предназначено за паркинг, и един стълб с табели, една от които сочи наляво към „Знамето“. Въпросното знаме се издига над един навес, изграден на скали, надвиснали над язовира, откъдето се разкрива чудесна гледка към него. Именно това място е следващата ни цел по маршрута. До него караме по сравнително равен черен път с два коловоза, които обаче не представляват трудност. Следваме най-ясния и основен път, минавайки през ливади и обработваеми селскостопански площи. В т.07 пътят се разделя – ние хванахме десния ръкав. После в т.08 излизаме на поляни и отново има разклон – навесът със знамето (т.09) се вижда вдясно над нас, така че трябва да се изкачим по десния черен път до него. Мястото е перфектно за почивка и съзерцание на язовира.
Връщаме се обратно до с. Младен по пътя, по който дойдохме, и в т.05 продължаваме наляво (изток) към края на селото, където пътят се разделя (т.10) и ние продължаваме към с. Добромирка по десния път покрай оградата на някакъв стопански обект. Асфалтовата настилка е разбита и лоша, но и трафикът е почти нулев. В т.11 (19.2 км) пропускаме отбивка вдясно към един микроязовир, а след още 2 км навлизаме в селото и в т.12 (23.1 км) достигаме малък площад (не е централният). Тук трябва да напуснете Добромирка по разни странични улички – при първия разклон след площадчето завиваме остро вдясно (т.13), после пак сме надясно (т.14), а на следващите два разклона сме наляво (т.15 и т.16), като започваме да се изкачваме по стръмна улица в периферията на селото.
В т.17 (22.7 км) улицата свършва при последните къщи и се включваме в черен път, минаващ над селото. Караме по него надясно (югозапад). След стотина метра при един десен завой има и чешма. Пътят е широк и с утъпкана трошено-каменна настилка, наклонът е лек. В т.18 (23.7 км) пропускаме две отбивки вляво и една вдясно и следваме основния черен път, който се изравнява и дори започва да се спуска към близкия дол. После в т.19 (24.8 км) пропускаме път наляво към един микроязовир и продължаваме направо, като след малко в дъното на долчината и нашият път завива вляво и започва отново да се изкачва. В т.20 (26.4 км) отново достигаме разклон – този път сме надясно по остатъци от асфалтиран път, който води до някакъв специален обект.
Преди него, в т.21 (27.5 км) поемаме по черен път, който минава по платото покрай ливади и обработваеми площи. Следваме само основния път, който на места може да е затревен, а на други е под формата на два коловоза през високи треви и посеви. На всички разклони държим ляво – от т.22 до т.27, където вече сме близо до с. Крушево.
В т.28 (32.5 км) напускаме широкия черен път и навлизаме в горичката вляво, за да излезем на друг път (т.29), по който наляво се отбиваме до „Паметник на загинали антифашисти в с. Крушево“(т.30) – последната забележителност по маршрута. От него се връщаме обратно в т.29 и се спускаме към селото по тесен асфалтов път (т.31) до главната улица (т.32), където наляво с леко изкачване се връщаме до началната точка.
Харесва ли ви съдържанието на MTB-BG.com?
Искате ли и занапред да има достатъчно от него? Вече можете да подкрепите дейността ни чрез Абонамент за физически лица.
