Ресилово – хижа „Отовица“

Без изобщо да преувеличавам, това е един от най-трудните маршрути с дължина под 30 км, които съм карал някога. Изстисква те както нагоре, така и надолу, а за много хора това води до превод в ефир: един от най-добрите. Все пак, искам още от самото начало да се чувствате предупредени – ако не обичате технични, трудни пътеки, няма смисъл да четете нататък. Ако пък ги обичате, няма причина да се бавите твърде много, преди да пробвате това каране. То е на 1 час път с кола от София и е в район, който изобилства от още много възможности за подобни преживявания, с които тепърва ще ви занимаваме. Датата, на която ние го направихме, бе 9 ноември, така че дори в късна есен маршрутът е караем, стига да не се плашите от няколко мокри корена и камъка. По-голямата част от пътеките обаче във влажно състояние по-скоро имаха повече сцепление, отколкото в сухо, особено последното и най-дълго спускане.


Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: с. Ресилово (намира се между Дупница и Сапарева баня)
Дължина: 24.1 км
Денивелация (изкачване): 1310 м
Ниво на техническа трудност: високо (R1, R2, R3, T3, T4, T5)
Физическо натоварване: високо, КФН=8
Продължителност: 3-4 часа (с по-бързо темпо), 5-7 часа (с почивки и бавно темпо)
Вода: 2 л
Храна: За половин ден, но малко повече (или по-енергийна) от обичайното.
Терен:
– асфалт – 3.7 км
– черни пътища – 15.7 км
– пътеки – 4.7 км

GPS следи във формати gdb (за Garmin) и gpx (универсален): gpstrack0034_Resilovo-Otovica.zip

Изтеглете zip файла и го разархивирайте. След това използвайте файла, който е подходящ за вашия уред.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.

До този маршрут не се стигна отведнъж и всъщност за пореден път се получава така, че с него обръщам нещата отзад напред, но това е, защото искам да дам шанс поне още някой да го пробва в оставащите евентуално топли и слънчеви дни на ноември. Иначе предисторията включва 1-2 открития по склоновете и ребрата между Отовишкото било и района на гр. Сапарева баня, които вероятно скоро ще ви представим. И покрай тези открития, вървейки на запад и надолу, стигнахме до с. Ресилово. Пръв за пътеките там ме открехна моят верен приятел-корояд Щуров, с когото все още не сме имали удоволствието заедно да вкусим от каменистите удоволствия над Ресилово, но именно той ме „командирова“ натам, след като бе проучил и открил пеша някои от най-интересните пътеки в района, част от които са включени и в този маршрут. Моето въображение пък веднага видя на GPS картата още няколко възможности, а когато с Уоутър и още един приятел завъртяхме педалите в горите около хижа „Отовица“, изникнаха още безчет пътища, пътеки и пътечки – направо да се чудиш накъде да поемеш на места! Е, уверявам ви, че рано или късно, всички те ще бъдат взети „на отчет“ в настоящата секция, най-вероятно под формата на сборна GPS следа, която да обедини всички възможности, които сме открили или ще открием занапред. Затова приемете този маршрут само като анонс, който всеки по-напреднал колоездач с изследователски дух може и сам лесно да доразвие. „Този филм е за каране в рая“, бих перифразирал една българска песен, а сценарият и режисурата на следващите епизоди можете да подготвите и сами, или пък да изчакате по-нататъшни творби на нашия продуцентски екип. И в духа на филмовата индустрия бих добавил: филмът не се препоръчва за велосипеди с ход по-малко от 130 мм, съдържа пътеки Т4 и Т5!

Като казах, че това е един от най-трудните кратки (до 30 км) маршрути, не се шегувах. Още на 14-тия километър вече бяхме натрупали 1000 м денивелация, първото спускане сякаш ме умори повече от самото изкачване, след хижа „Отовица“ ни очакваше изкачване по пътека, а второто спускане представляваше една непрекъсната борба с едри търкалящи се камъни и удържане на избраната линия през тях. В края се чувствах буквално смазан – от умора, но и от кеф!

Макар и с малка дължина, карането ни отне няколко часа – за трети път казвам, че качването на места беше брутално, а спускането бе такова почти навсякъде, от което средната скорост падна доста. С оглед на сериозното и интензивно физическо натоварване, добре е да вземете повече (и по-енергийна) храна, отколкото за обичайните полудневни карания. В хижата също може да се намери нещичко за хапване. Вода има там, мернаха ми се и 1-2 чешми по маршрута, но като цяло е добре да си носите достатъчно и в раницата – потенето няма да ви се размине в това каране!

Като минимално описание бих дал следното: от Ресилово по доста стръмен черен път се излиза към асфалтовия път от с. Самораново към хижа „Отовица“. Продължава се по него, пътят преминава в черен и на един основен разклон вместо към хижата, се продължава надясно и нагоре по друг черен път, който също се изкачва в посока Отовишкото било. В един момент се напуска основния път и се продължава по занемарен и много стръмен, тесен път, който почти се е превърнал в широка (моторджийска/ATV) пътека. От него започва спускането по пътека със синя маркировка към хижа „Отовица“ – в началото пътеката е изключително трудна (Т5), после става по-нормална (Т4) и излиза на черен път към хижата. Ние обаче продължихме надолу по още една технична пътека и излязохме почти при споменатия по-горе разклон, като този път продължихме в посока хижа „Отовица“. След хижата продължихме изкачването по черен път, а при един завой се отклонихме по пътека (нагоре!), която в началото е много стръмна, но след това, макар и трудно, карането по нея бе възможно. С нея приключихме изкачванията за деня и поехме надолу по черен път, от него се отклонихме по скрита пътека за извеждане на животни, цялата покрита с едри търкалящи се камъни, на места препречена от паднали дръвчета. За кратко се озовахме отново на черен път, после отново се отклонихме по пътека – в началото широка, с дебел слой нестабилни камъни, след това по-тясна, но с множество отделни улеи, линии и ръкави. Тя ни върна над с. Ресилово, където по черен път завършихме със скоростно спускане. Следва по-подробно описание.


Описание на маршрута:

01 (0.0 км) – Началото е в центъра на с. Ресилово. Ако идвате по пътя откъм гр. Дупница през с. Самораново, в Ресилово ще разпознаете центъра по наличието на паркинг за няколко автомобила пред една административна сграда. Точно след тази сграда има улица (черен път) надясно (юг) – по него трябва да поемете. Следвайте GPS следата, за да излезете от селото и да поемете нагоре по склона над него – първоначално по открити поляни, след това се влиза в рехава гора, в която пътят е много стръмен. Над нея се изравнява, вливате се в други черни пътища и следвате обща посока дясно (ЮЗ), за да излезете на пътя от Самораново към хижа „Отовица“.

02 (2.7 км) – Излизате на асфалтов път, който идва откъм с. Самораново и се изкачва нагоре в планината. Продължете по него наляво и нагоре (Ю-ЮЗ).

03 (6.4 км) – На това място пътят от асфалтов преминава в черен. Освен това има и интересно изглеждаща пътека надясно в гората, която ще остане за някой следващ път (най-вероятно е просто пряка на пътя).

04 (7.7 км) – Пътят се раздвоява. Основният път към хижа „Отовица“ завива със серпентина наляво. Вие продължете по черния път направо покрай реката. След малко той пресича дерето ѝ надясно и продължава да се изкачва в западна посока. Следват няколко серпентини и пътят се извърта обратно, в източна посока, като все така продължава да набира височина.

05 (10.0 км) – Вдясно се отклонява друг черен път, продължете направо и нагоре (изток).

06 (10.4 км) – Основният черен път завива надясно със серпентина. Вие продължете направо (изток) по леко занемарен и по-тесен черен път.

07 (11.1 км) – Излизате на малка полянка, която е служела като база за сечище. Вдясно има много стръмен остатък от черен път, който сега е по-скоро изровена пътека. Вие продължете направо по черния път, който следвахте до момента.

08 (11.3 км) – Вляво се отклонява изоставен дърварски път, който е толкова обрасъл, че дори за пътека трудно може да се ползва. Продължете направо по черния път, който оттук нататък е доста стръмен и може да се наложи да бутате. След това за момент се изравнява и следва за кратко хоризонтала, преди отново да поеме стръмно нагоре.

09 (13.0 км) – Точно при „фаталния“ 13-ти километър вляво се отклонява пътека със синя маркировка към хижа „Отовица“. Началото е изключително трудно и технично – дълбок улей със серпентини. Ако носите допълнителна защитна екипировка, добре е да я сложите тук.

10 (13.7 км) – Достигате паднало на пътеката дърво, което я препречва. Има и немаркирана пътека вляво. Минете покрай дървото и продължете по основната пътека направо/леко вдясно (запад). Оттук пътеката вече не е толкова трудна – ниво Т4. По едно време дори се разширява значително, почти до черен път.

11 (14.0 км) – Наляво има изоставен дърварски черен път. Продължете направо и стръмно надолу по пътеката.

12 (14.1 км) – 100 м по-нататък се озовавате на черен път. Тръгнете по него надясно.

13 (14.3 км) – При първия десен завой на пътя вляво се отклонява горска пътека. Тръгнете по нея – пътеката е стръмна, технична и достатъчно ясна, макар да не е най-често използваната и да няма туристическа маркировка.

14 (14.6 км) – Излизате на черен път, надясно и надолу по него.

15 (14.7 км) – Излизате на главния черен път към хижа „Отовица“ – надясно и нагоре по него.

16 (15.6 км) – Т-образно кръстовище. Продължете надясно и нагоре по пътя за хижа „Отовица“.

17 (16.9 км) – Хижа „Отовица“. Продължете направо и нагоре по черния път.

18 (17.1 км) – Завийте наляво и нагоре по черен път в северозападна посока. Минавате над хижата.

19 (17.3 км) – Пътят се разделя. Следвайте десния път, който се изкачва нагоре.

20 (17.8 км) – Пътят прави завой надясно на 180°. Точно там наляво се отклонява пътека – тръгнете по нея. Има маркировка със синя боя по камъните, но не е туристическа маркировка. Веднага след първите 30-40 м пътеката завива надясно и стръмно нагоре. Тук ще трябва да бутате/носите. Следвайте синята боя по камъните. После наклонът става по-малък и по-силните и технични карачи ще могат дори да карат нагоре по пътеката.

21 (18.7 км) – Пътеката излиза на поляна – кръстопът на черни пътища. Продължете по черния път наляво, който веднага след това прави завой надясно в гората.

22 (18.9 км) – Веднага след завоя пропуснете стръмен черен път наляво и надолу и продължете по основния горски път направо.

23 (19.2 км) – Пътят прави серпентина наляво, веднага след нея продължете надясно и надолу по пряк, по-стръмен и интересен черен път.

24 (19.4 км) – След 200 м излизате отново на главния черен път, който идва отляво и завива в същата посока. Тук, веднага след завоя, се огледайте, за да намерите пряка пътека надясно в гората. Използва се от местните хора за извеждане на животни, стръмна е и е покрита с едри търкалящи се камъни, прави и 1-2 серпентини, има и 1-2 паднали дръвчета на места, но като цяло е проходима.

25 (19.9 км) – Пътеката излиза на изоставен дърварски път – надясно и надолу по него.

26 (20.1 км) – Излизате на хубава, широка поляна и се вливате в черен път, идващ отляво. На поляната завийте по него наляво и влезте отново в гората.

27 (20.5 км) – Достигате кръстовище на черни пътища – продължете надясно и надолу.

28 (20.6 км) – Озовавате се в едно уширено и заравнено място в дерето, направено от дървосекачи. Черният път продължава наляво и нагоре като дърварски. Вие трябва да продължите надясно по пътека, която тръгва надолу в дерето, от дясната страна на рекичката. Намирането на началото ѝ е трудно, тъй като е почти заличена при проправянето на пътя. Нататък пътеката се разширява и става от ясна по-ясна, широка поне 2 м, цялата покрита с дебел слой нестабилни камъни с всякакъв размер – от юмрук до човешка глава. Наклонът не е голям, но настилката прави карането по пътеката доста трудно и уморяващо за ръцете. В долната част пътеката става значително по-интересна, често е по-тясна и деляща се на различни линии и ръкави през скали, улеи и странични наклони. Почвата е песъчлива и по принцип е с лошо сцепление, но когато я карахме, беше влажно и държеше добре.

29 (22.5 км) – Пътеката свършва в рехава горичка над с. Ресилово. Тук намерете черен път вляво от пътеката и продължете по него.

30 (22.6 км) – След 100 метра излизате на по-голям черен път. По него надясно, а след като излезете от горичката, пътят завива вляво и се спуска по откритото надолу към селото. Карайте само направо и надолу и ще излезете в центъра, откъдето тръгнахте, при 24.1 км.


Ето и няколко снимки от маршрута, благодарение на Димитър Щуров и Уоутър Клепе:


По черния път над с. Ресилово


Асфалтовия път от Самораново към хижа „Отовица“


Поглед назад към асфалтовия път.


В горната част на първото изкачване.


Първата пътека надолу.


Първата пътека (към хижа „Отовица“).


Втората пътека от първото спускане.


Черния път към хижа „Отовица“ (това е при т. 16 от маршрута)


Пътеката със синя боя след хижа „Отовица“.


Пътеката с нестабилните камъни към с. Ресилово


Последната пътека към с. Ресилово.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>