Кремиковци – Ябланица

Ябланица е село, навряно дълбоко в долината на едноименната река, приток на Искъра, която се влива в него край с. Реброво, на север от София, в Искърския пролом. До това населено място води тесен асфалтов път, който се вие в продължение на 15-20 км и се отклонява от основното шосе, минаващо през дефилето. С автомобил от София до него разстоянието е около 50 км. С колело обаче е два пъти по-кратко!


Преди броени дни ви представихме встъпителния маршрут в района на с.Ябланица, който започва и завършва в самото село, сравнително кратък е и предлага доста разнообразен терен и няколко вълнуващи пътеки. Обещахме ви и продължение по темата, при това с изходна точка Кремиковския манастир, т.е. значително по-близо до София.


Основен вариант

Изходна точка: Кремиковски манастир
Дължина: 40,30 км
Денивелация (изкачване): 1250 м
Продължителност: от 4 ч (с бързо темпо) до 8 часа (с повече почивки и по-бавно темпо).
Вода: 3 л
Храна: за цял ден
Терен:
– асфалт – 2,0 км
– черни пътища – 30,7 км
– пътеки – 7,6 км

Допълнителен вариант

Изходна точка: кв. Кремиковци
Дължина: 45 км
Денивелация (изкачване): 1400 м
Продължителност: от 4 ч (с бързо темпо) до 8 часа (с повече почивки и по-бавно темпо).
Вода: 3 л
Храна: за цял ден
Терен:
– асфалт – 5 км
– черни пътища – 40 км

GPS следа във формат gpx

Внимание: Цветните следи са с пълен брой точки и за някои GPS приемници ще трябва да ги „нарежете“ на по-малки следи по 500 т., за да не изгубите по-голямата част от маршрута. Ако не знаете как става това, използвайте двете бели следи, които имат символа „_“ пред името си.

Картата е базирана върху ОФРМ Геотрейд
Натиснете върху картата и профила, за да ги отворите в по-голям размер.


Основен вариант


Допълнителен вариант

Описаният по-долу маршрут е значително по-дълъг от встъпителния и може да запълни цял един пролетен или есенен ден, ако го карате с по-бавно темпо. В същото време той е изключително подходящ за спортно каране и тренировки, тъй като три от четирите изкачвания са съвсем плавни и с постоянен наклон. Има и един стръмен баир, който почти винаги е и кален – изкачването точно след с. Ябланица обратно до билото. С изключение на този участък, черните пътища и пътеките по маршрута обикновено остават сухи (или поне не са кални) дори след обилни дъждове, тъй като почвата в района е преобладаващо песъчлива и ситно-камениста. Карането изобилства от различни варианти, между които да избирате. Тук публикуваме две версии на маршрута – втората ни бе предоставена от читател на сайта (Георги Орешков) и е с различна крайна точка – гр. Бухово – и много по-ниска техническа сложност, тъй като се кара само по хубави черни пътища, като и изкачването след с. Ябланица е различно. На няколко места по основния маршрут можете да избирате между спускане по черен път или пътека, така че карането е подходящо както за по-неуверени колоездачи, така и за любители на техничните и игриви пътеки.

Казано най-просто, маршрутът тръгва от Кремиковския манастир, изкачва се до билото над него, спуска се в долината на р. Елешница, изкачва се до билото над с. Ябланица (втора линия), спуска се в селото, изкачва се обратно до втората линия (по друг път), спуска се към р. Елешница, изкачва се до билото над София и се спуска към Кремиковци/Сеславци или Бухово. Ще ме извините за множеството повторения в предишното изречение, но карането е точно такова – нагоре, надолу, нагоре, надолу… общо четири пъти. Типичен и много приятен ХС маршрут, който поради лекия наклон при три от четирите изкачвания е достъпен дори и за не много тренирани хора, стига да имат достатъчно дълъг ден за преминаването му. Със стегнато темпо ще го отметнете за 4 часа, а с размотаване и бавно каране може и 8 да не ви стигнат.

Най-добре е да заредите в GPS апарата си и двете следи, тъй като вторият вариант (следата с жълт цвят) може да служи като алтернатива на основната (червена) следа, минавайки по черни пътища вместо по пътеки на някои места. За основния маршрут мога да гарантирам, че е лесен за проследяване дори и без GPS, само следвайки описанието и следейки поне приблизително велокомпютъра, като е добре да имате разпечатана и някаква карта на района (най-добре приложената към настоящата статия). Тъй като по втория вариант не съм минавал изцяло, за него няма подробно описание и ще трябва да го ползвате само в комбинация с GPS апарат. Неговото начало е малко по-ниско, в самия кв. Кремиковци, а не пред манастира.

Най-издръжливите, ако познават района между Бухово и Сеславци, могат да опитат още по-тежък вариант – следвайки втората следа, когато се изкачат до пътя за вр. Мургаш, вместо да се спуснат по него към Бухово, да се изкачат до подножието на вр. Готен и да продължат по билния черен път, който ще ги отведе над Сеславци и Кремиковци. По този начин дължината ще надхвърли 50 км, а денивелацията със сигурност ще е над 1700 м.

До Кремиковския манастир се стига най-лесно с автомобил, но може и с автобус №117 до центъра на селото/квартала и оттам имате около 2 км изкачване до началната точка.


Описание на основния вариант + бележки за допълнителния

01 (0,0 км) – Застанете с гръб към Кремиковския манастир и тръгнете по широк и равен черен път към хижа „Стрелец“ (има табели) наляво покрай оградата. Следвайте само основния път, пропускайте разклоненията и преките пътища/пътеки. По него плавно ще се изкачите до хижата.

02 (4,9 км) – Достигате хижа „Стрелец“, която е долу вляво от пътя (а вдясно има заградена поляна с две бунгала и една по-голяма къща). Продължете напред по пътя, който прави завой надясно на 180 градуса и започва да се спуска.

03 (5,9 км) – Излизате на седловина с голям кръстопът. Черният път най-вдясно просто заобикаля с плавен наклон, вие трябва да се спуснете по кратък стръмен наклон вляво до пресечната точка на няколко черни пътя и пътеки (би трябвало да разпознаете лесно мястото, гледайки го отгоре). На този кръстопът най-левият път се спуска стръмно в посока Кремиковци (София), след това има черен път и моторджийска пътека, които продължават по билото към Локорско. Вие трябва да продължите по черния път, който тръгва надясно и надолу в гората, в посока долината на р. Елешница (север). Той е с равна настилка и лек наклон надолу.

04 (6,4 км) – Надясно се отклонява стръмна пътека, подобна на улей (заради моторджиите), по която има и жълта маркировка с табела към р. Елешница. Ако обичате технични пътеки, продължете по нея (основната GPS следа е там). Ако предпочитате по-лек терен, продължете по черния път, който след 1 км прави обратен завой надясно (допълнителният GPS трак следва него).

05 (6,8 км) – Пътеката излиза отново на черния път. Продължете по него надясно. По-добре не се изкушавайте да пробвате продължението на пътеката (немаркирано) отвъд пътя, защото ще трябва да газите в река и пущинаци.

06 (9,0 км) – Достигате р. Елешница. Вдясно има и ловджийски заслон. Покрай реката има черен път, той не ви трябва. Продължете по хубав черен път, следващ долината на един приток – пада се вдясно, когато сте по посока на течението на р. Елешница (посока С-СИ). Започва второто плавно изкачване в маршрута, което ще ви отведе на билото над с. Ябланица. Пропускайте всички пътеки, отклоняващи се вляво или дясно, следвайте само хубавия черен път.

07 (14,2 км) – Излизате на билна седловина с великолепен изглед към с. Ябланица и околностите му (снимката в началото на статията е от там). Има по един черен път нагоре вляво и дясно, следващи билото. Вие трябва да продължите по основния черен път, който завива надясно и започва да се спуска, като след малко влиза в гората. Не карайте твърде бързо, за да не пропуснете отклонението по пътека към с. Ябланица.

08 (15,0 км) – Вляво от пътя, почти успоредно, се отбива пътека. Основният маршрут продължава по нея. С изключение на един единствен завой, пътеката е бърза и гладка, така че би трябвало да допадне на всеки. Ако все пак предпочитате черния път, продължете по него (следвайте допълнителния трак).

09 (16,6 км) – Пътеката ви отвежда право в центъра на с.Ябланица (не че има ясно изразен такъв). Тук продължете надясно по главната улица. След малко отдясно и отгоре идва и черният път, който съкратихте по пътеката. Продължете по асфалта, излизайки от селото, движейки се срещу течението на реката (североизток).

10 (18,3 км) – Вдясно се отклонява черен път (в първите метри е асфалтиран), който води до една махала, сгушена в дерето вдясно. Основният маршрут продължава по него. Пригответе се за стръмно и в повечето случаи кално изкачване. Пътят следва коритото на реката.
(Ако сте решили да карате по допълнителната следа, при т.10 трябва да продължите направо по асфалта и след малко повече от километър да се отбиете вдясно по черен път, изкачващ се до билото.)

11 (19,6 км) – След един остър ляв завой, където винаги има кал, пътят излиза от гората. Трябва да продължите по още по-стръмен път надясно в гората, който в крайна сметка ще ви изведе на билото. Пригответе се и за бутане в този участък. Пропускайте пътеки наляво и надясно, ако видите такива.

12 (20,7 км) – Пътят става с малко по-поносим наклон и достигате билото, където вляво от вас има малка, почти срутена къща. Покрай нея, наляво, има пътека, изкачваща се по билото. Продължете по тази пътека. На места ще се наложи и да бутате. Малко по-нагоре, ще се влеете в друга пътека, идваща отляво. Следвайте билото.

13 (21,9 км) – Вдясно от вас има малък гол връх. Основният маршрут минава през него, което означава стръмно изкачване и спускане от другата му страна. Другият вариант е да го заобиколите отляво, където ще се озовете на черния път, по който минава вторият вариант на маршрута.

14 (22,3 км) – След спускането от върха излизате на черен път – тук двата варианта на маршрута се съединяват. Продължете надолу по този път. Следвайте само главния черен път, пропускайте отклонения (пътеки или по-занемарени черни пътища). Спускането е скоростно, пътят е лесен и слиза към долината на р.Елешница. Когато се озовете там, пътят завива надясно, следвайки течението, и става почти равен.

15 (27,4 км) – Тази точка е много важна, тъй като тук двата варианта на маршрута се разделят окончателно. Основният вариант продължава по черния път, следващ плътно коритото на реката. На едно-две места на практика се кара в самата река. По него достигате сливането с друга рекичка, идваща отляво, и продължавате надясно по път покрай реката, който на 2-3 пъти я пресича.

Вторият вариант е при т. 15 да продължите по голям черен път наляво – в началото той също следва течението на реката,  но по-високо, след което завива наляво срещу течението на вливащата се рекичка. След 3-4 км, в които е равен, пътят прави десен завой на 180 градуса и започва да се изкачва със среден и постоянен наклон, докато не ви изведе на билото (първа линия) над Бухово, на пътя за вр. Мургаш, в подножието на вр. Готен. Тук трябва да продължите надясно по основния черен път и да се спуснете по черния път към Бухово. Той е със зелена туристическа маркировка.
Ако познавате района, може да използвате и някоя от пътеките, а ако имате повечко сили и желание за каране, можете да се изкачите към вр. Готен и по билния черен път да стигнете над Сеславци, откъдето да се влеете отново в основния маршрут.

16 (30,1 км) – Както казахме, основният маршрут следва течението на р. Елешница и я пресича няколко пъти. След един от тези бродове се озовавате в разширение на долината, където има и една виличка вдясно от вас. Като я подминете, ще видите разклонение на пътя. Дясната част продължава покрай коритото на р. Елешница. Вие трябва да продължите по пътя вляво, който започва да се изкачва плавно по склона. Следвайте го, като пропускате отклонения наляво и надясно (включително и един черен път по-нагоре вляво). Това е последното изкачване за деня.

17 (35,8 км) – Излизате на седловината над Сеславци, която може би е добре позната на тези, които са карали по маршрутите в района, публикувани в сайта. Наляво и надясно по билото има пътеки, вие трябва да продължите по черния път направо, който от тази точка започва да се спуска. След 200 м пътят прави завой наляво на 180 градуса и там трябва да спрете и да намерите моторджийска пътека, която тръгва надясно и слиза в дерето на малък поток. Продължете по нея. След няколкостотин метра ще се влеете в широка пътека, идваща отляво и продължаваща от дясната страна на потока. Следвайте я, наклонът е лек, на места дори е нагоре. С приближаването към Кремиковци и Сеславци, пътеката се разширява и при 38,8 км достигате кръстопът, на който трябва да продължите направо. След това пътеката завива леко вляво и тук карайте по-бавно, за да не изпуснете следващата точка.

18 (39,4 км) – Това отклонение е много важно и е лесно за пропускане, тъй като в този участък се кара много бързо. Мястото представлява поляна, заобиколена от разредени горички. Широката пътека продължава направо към Сеславци, а надясно има два черни пътя. Първият е към една съседна поляна, а вторият е почти в обратна посока и влиза в гората, подсичайки склона. Именно по този път трябва да продължите, първият най-вдясно. След няколкостотин метра ще пресечете пътека и пътят също става пътека, която се спуска и излиза на пътя за Кремиковския манастир. Още 300-400 м по него надясно и достигате началната и крайна точка на маршрута.

Leave a Reply

XHTML: You can use these tags: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>