Обиколка на яз. Огняново

Краят на ноември със сигурност не е най-подходящото време за каране по този маршрут, но реших, че е по-добре да го публикувам сега, когато имам повод, отколкото да отлежава още една година в папките на компютъра ми. А конкретният повод е един видеоклип от Радослав Байрактаров (автор на блога „С деца на планина“), посветен на обиколката на близкия до София и Елин Пелин яз. Огняново, от който се вижда, че щом дори малки деца могат да направят това каране, значи то е подходящо и за начинаещи възрастни, леки разходки и т.н.

Разбира се, видеото е повече за забавление, а за описание препращам към статията в блога: http://decanaplanina.com/2019/11/mtb-ognyanovo-lake/. Там ще намерите и актуални есенни снимки, както и подробности като тази, че Радо и децата му са обиколили язовира, захождайки първо от юг и после от север. В този вариант карането включва 1-2 стръмни изкачвания по черен път, както и финално спускане по асфалт. GPS следа можете да изтеглите тук:

Та този видеоклип ме подсети, че през месец май 2018 г. аз също стоях с моята половинка и един приятел на стената на яз. Огняново и се чудех откъде да захванем обиколката му… Шегувам се, чудене нямаше, защото маршрутът бе начертан предварително и включваше колкото се може повече пресечен терен, особено надолу. Затова нашият вариант бе в посока, обратна на тази от видеото, т.е. първо от северната страна и после от южната. Ако трябва още тук да дам някакво определение на маршрута, той е подходящ за начинаещи, но ще ги срещне и с някои леки форми на храсталясване, както и с доста диви места в гората, но като цяло без сериозни натоварвания и твърде големи изпитания. Напредналите няма да намерят някакви забележителни терени за спускане, но пък могат да се разходят приятно покрай красивия и доста популярен водоем.

Защо казах, че публикувам маршрута в неподходящо време? Защото, доколкото успях да преценя, почвите от южната страна на язовира са леко глинести, т.е. вероятно задържат повечко влага и стават хлъзгави и лепкави след дъжд. А пък през ноември обикновено е преобладаващо мокро и кално. Разходката на Радо обаче показва, че тази есен бе по-различна и че земята навсякъде е толкова пресъхнала, че леките дъждове бързо попиват в дълбочина и оставят повърхността достатъчно суха. Както и да е, няма да формулирам правила и изключения, но ще кажа, че като цяло аз бих избрал за това каране периода между май и октомври, при това с уговорката да са минали поне 2-3 дни от последния порой. Другият вариант е да сте готови малко да се поизкаляте, в което няма нищо лошо, разбира се. Имайте предвид, че през лятото в района е доста горещо, така че започнете достатъчно рано сутринта или изчакайте големите жеги да преминат и започнете в следобедните часове.

Половината от маршрута е много лесна за навигация, но в другата половина има места, които изискват задължително и плътно следване на GPS следата, така че подсигурете се с уред (може и телефон), който да ви позволява навигация по GPS.

Реклама


Картата е базирана върху BG Mountains / kade.si . Кликнете върху нея, за да я отворите в по-голям размер.

Изходна точка: яз. Огняново, южния край на стената

Дължина: 15.2 км

Изкачване: 310 м

Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)

Физическо натоварване: ниско (КФН=4)

Продължителност: 1-3 часа в зависимост от темпото, почивките и т.н.

Вода: 0.5 – 1.5 л.

Храна: Не е необходима.

Терен:
– асфалт – 7.7 км
– черни пътища – 7.5 км

Изтеглете GPS следата (в универсалния формат gpx) и я заредете във вашия уред за навигация. Разпечатайте PDF описанието, за да имате най-важната информация за маршрута по време на карането.

Система за техническа и физическа трудност на пътеки, пътища и маршрути в МТБ-БГ.


Тази статия е подготвена със съдействието на:


Описание

01 (0.0 км) – преминаваме по стената в северна посока и завиваме по основния асфалтов път надясно (т.02), започвайки изкачване по хълма от северната страна на язовира. Постепенно набираме височина и пътят се поизравнява. В т.03 (4.3 км) напускаме асфалта по сравнително тесен и затревен черен път вляво. Започваме леко спускане през открита местност, пътят прави плавен завой надясно и се насочва към с. Голема Раковица, в което навлизаме и стигаме до главната улица в т.04 (5.7 км). Тук завиваме вляво, но веднага след това вдясно по мост над реката. В т.05 (5.9 км) завиваме надясно и по асфалтов път напускаме селото, движейки се покрай язовира. Пътят е хубав, спокоен и като цяло равен, с леки изкачвания и спускания тук-там. Отвежда ни до някакво преработвателно предприятие, където достъпът е забранен. Затова в т.06 (8.9 км), преди да достигнем портала, завиваме по черен път надясно. При високо ниво на язовира тази част от маршрута може да се окаже и под водата. В т.07 сме наляво, а в т.08 надясно. Тук вече задължително ще ви трябва GPS, защото пътят е много занемарен и неясен, криволичи по песъчливото дъно между храсти и дървета, които на места напълно го скриват. Трябва да достигнем т.09, където пътят отново става по-ясен, макар и изровен в тази отсечка. Започваме второто основно изкачване. В т.10 сме наляво – пътят се „изпъва“ право нагоре по склона; не е прекалено стръмно, но не е и леко изкачване; гората тук е гъста, така че поне е сенчесто. В т.11 сме надясно, в т.12 следваме левия път направо. Постеренно достигаме билото и пътят се изравнява и започва да променя наклона си – на места се спуска, после се изкачва. Някои от спусканията са стръмни и изровени, но са кратки. В т.13 (11.6 км) пропускаме черен път вдясно и продължаваме направо. Същото е и в т.14 (12.9 км) – кръстопът, при който сме направо по все по-широкия камионен път. След малко започва стръмно спускане и в т.15 отново достигаме нивото на водата, пропускайки черен път вдясно. Пресичаме дерето на рекичката и от отсрещната страна в т.16 (14.0 км) завиваме надясно и се спускаме към „населената“ част от брега на язовира. В т.17 имаме богат избор от пътища, по които да поемем – ние избрахме да се двигим наляво по високите пътища, за да излезем право при началната точка, но ако предпочитате, можете да следвате брега и по-отблизо.